поведоха коня надолу покрай реката. Когато минаха покрай старото гробище, Великият Заклинател се присъедини към тях и въведе групата в селото.
— Победа! Победа! Удряйте камбаните, бийте барабаните! Музика, музика…
Всички посрещнаха сърдечно Уилоу — дори Барглекат, а Съветът обяви празненство в негова чест.
Почестите, признанието, благодарността — всичко това смути Уилоу — та той беше само един обикновен, скромен Нелвин! Но най-щастливият момент от посрещането му дойде, едва когато тръгна по пътеката към Меандъра Угфуд с Кайя и децата. Той обеща на Мимс да разгледа всичките й рисунки още на следващата сутрин, а на Ранон даде дума, че ще отговори на всичките му въпроси и ще им разкаже историята с Елора Данан колкото пъти искат.
Когато децата си легнаха, Уилоу прегърна любимата си Кайя и те отидоха край реката, недалеч от къщата, където лунната светлина заливаше с блясък плодородните земи на Меандъра Угфуд и кристалните води на Фрийн. Там те стояха дълго време — спокойни, доволни от живота в този загадъчен свят.
Информация за текста
© 1988 Уейлънд Дрю
© 1993 Георги Величков, превод от английски
Wayland Drew
Willow, 1988
Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2008
Публикация:
ИК „Бард“, 1993
Георги Величков, превод, 1993
Петър Христов, художник, 1993
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5439]
Последна редакция: 2008-03-01 10:27:40
