сме малко нещо като свещениците, монсеньор. Вие изповядвате душите, ние изповядваме кесиите и също сме задължени да пазим тайна. И макар да зная, че тези пари ще послужат само да проявите вашата неизчерпаема благотворителност, няма да продумам думица. То е само за в случай, че ни сполети нещастие — или вас, или мен… да не дава господ.
И той се прекръсти, а после бързо сви като рога двата пръста на лявата си ръка под масата.24
— Няма ли да ви е тежичко? — попита банкерът, посочвайки торбите, сякаш за него въпросът беше изчерпан.
— Слугите ми са долу.
— Тогава… ето тук, моля — рече Толомей, като посочи с пръст мястото върху листчето, където архиепископът трябваше да се подпише.
Жан дьо Марини нямаше как да се откаже. Когато си принуден да вземеш съучастници, длъжен си да им гласуваш доверие…
— Впрочем вие виждате, монсеньор, че при тази цена аз почти не мога да чакам печалба. Ще имам затруднения, а облаги никакви — подзе банкерът. — Но искам да ви услужа, защото сте човек с влияние, а приятелството на влиятелните хора е по-ценно от златото.
Той произнесе това с добродушен тон, но лявото му око оставаше все така затворено.
„Все пак прав е човечецът“ — помисли архиепископът и подписа разписката.
— Тъкмо се сетих, монсеньор — рече Толомей, — знаете ли дали кралят… бог да го пази… е получил хрътките, които му изпратих вчера?
— А, така ли? Значи, от вас е получил тая голяма хрътка, дето не се дели от него и която той нарича Ломбард?
— Ломбард ли я е нарекъл? Много се радвам да чуя това. Кралят, нашият господар, е твърде остроумен — засмя се Толомей. — Представете си, монсеньор, вчера сутринта…
И той щеше да разкаже историята, но на вратата се почука. Влезе един от чиновниците му и съобщи, че граф д’Артоа моли да бъде приет.
— Добре, ще го приема — отговори Толомей и отпрати с едно движение чиновника.
Жан дьо Марини се намръщи.
— Предпочитам да не се срещна с него.
— Разбира се, разбира се — рече снизходително банкерът. — Монсеньор д’Артоа е много словоохотлив.
Той разклати едно звънче. Веднага се разтвори завеса и един младеж с прилепнала по тялото къса дреха влезе в стаята. Същото младо момче, което предния ден без малко щеше да събори краля на Франция.
— Племеннико — обърна се банкерът към него, — изведи монсеньора, без да минавате през галерията, като внимаваш да не го види някой. И занеси му това нещо до улицата — и той подаде двете торбички със злато. — Довиждане, монсеньор!
Месер Спинело Толомей се поклони много ниско и целуна аметиста върху пръста на прелата. После повдигна завесата.
Когато Жан дьо Марини излезе, банкерът се върна при масата, взе подписаната разписка и внимателно я сгъна.
— Coglione! — измърмори той. — Venesio, ladro, ma sopratutto coglione.25
Лявото му око за момент се отвори. След като заключи документа в раклата, той също излезе от стаята, за да посрещне другия си посетител. Слезе в партера и прекоси голямата галерия, осветена от шест прозореца, където бяха разположени щандовете му, защото Толомей не беше само банкер, а и вносител и търговец на рядка бакалия и праматерия, като се почне от подправки и кордовски кожи, та до фламандско сукно, кипърски килими, везани със злато, и арабски есенции.
Десетина души обслужваха купувачите, които непрекъснато влизаха и излизаха. Счетоводителите правеха сметките си с помощта на специални шахматни дъски, върху чиито квадрати трупаха колонки от медни жетони. Цялата галерия ечеше от оживената търговия.
Движейки се бързо напред, дебелият италианец поздравяваше познати, поправяше цени, смъмряше някой служител или отказваше с едно произнесено през зъби niente нечие искане за кредит.
Робер д’Артоа беше се навел над един тезгях с ориенталски оръжия и опитваше тежестта на една тежка дамаскинска кама.
Когато банкерът сложи ръка на рамото му, гигантът се обърна рязко и веднага придоби оня дебелашки весел вид, който обикновено си придаваше.
— Е, монсеньор — рече Толомей, — нуждаете ли се от мен?
— Охо! — възкликна д’Артоа. — Ще ви искам две неща.
— Първото, предполагам, е пари.
— Ш-т! — изръмжа гигантът. — Нужно ли е цял свят да узнае, че съм ви длъжник? Да отидем да поговорим у вас.
Те излязоха от галерията и щом стигнаха в кабинета на първия етаж и вратата зад тях се затвори, Толомей каза:
— Монсеньор, ако е за нов заем, боя се, че няма да бъде възможно.
— Защо?
— Драги монсеньор Робер — отвърна кротко Толомей, — когато водехте делото с вашата леля Мао за наследието на графството Артоа, аз платих разноските. Вие загубихте делото.
— Но го загубих заради подлостта и, това добре знаете — извика д’Артоа. — Загубих го поради сплетните на тая кучка Мао… да пукне дано! Дадоха й Артоа, за да може чрез дъщеря й графството Франш да остане пак на короната. Сделка между обирачи. Но при истинско правосъдие аз би трябвало да бъда пер на кралството и най-богатият барон във Франция. И ще бъда, чувате ли, Толомей, ще бъда!
И той удари по масата с грамадния си юмрук.
— Пожелавам ви го — все така спокойно отговори Толомей. — Но засега вие загубихте делото.
Той беше изоставил маниерите си на духовник и се държеше с д’Артоа много по-свойски, отколкото с архиепископа.
— Все пак аз получих Конш и обещание за графството Бомон льо Роже с пет хиляди ливри доход — отговори гигантът.
— Но графството ви все още не е учредено и вие не сте ми изплатили нищо от дълга си. Напротив.
— Не мога да си получа доходите. Държавното съкровище ми дължи платежите за няколко години… — … голяма част от които сте заложили у мене. Трябваха ви пари за поправка на покривите на Конш, за конюшните…
— Имаше пожар — рече Робер.
— Добре. Освен това имахте нужда от пари за издръжка на сподвижниците си в Артоа…
— А какво ще правя без тях? Само с помощта на тия верни приятели във Фиен, в Суастр, в Комон и другаде един ден моята клауза ще спечели, и то с оръжие в ръка, ако се наложи… И после, кажете ми, месер банкер…
И гигантът смени тона, сякаш му бе омръзнало да играе ролята на мъмрен ученик. Той хвана с два пръста дрехата на банкера и започна полекичка да го повдига: — …Я ми кажете… Вие платихте за делото ми, за конюшните, за моите сподвижници, вярно, но не направихте ли благодарение на мен някои успешни сделчици? Кой ви съобщи преди седем години, че тамплиерите ще бъдат изловени като зайци в забранен участък и ви посъветва да вземете от тях пари, които вие никога няма да върнете? Кой ви извести за обезценяването на парите, така че можахте да вложите цялото си злато в стока, която продадохте с една трета печалба? А? Кой, кажете?
Похватите на финансистите са все същите през вековете и големите банкери винаги са имали осведомители в управляващите кръгове. Главният осведомител на месер Спинело Толомей беше граф д’Артоа — приятел и сътрапезник на монсеньор Карл дьо Валоа, брата на краля, който участвуваше в малкия съвет и му разказваше всичко.
Толомей се освободи, оправи гънката на дрехата си, усмихна се и каза, като примижаваше с лявото
