финансови служители, за да бъдат прегледани сметководните им книги. От кого? От Марини, подпомогнат естествено от барони и съветници от сметната палата. Същевременно ще се явят вашите анкетьори. Тогава, повярвайте ми, ще излязат наяве такива злоупотреби, при това чудовищни, че лесно ще можете да прехвърлите вината върху Марини, без да ви е грижа дали е невинен, или виновен. Ако направите това, монсеньор Шарл, вие ще имате на ваша страна бароните, на които не е приятно сержантите на Марини да се бъркат и разпореждат във владенията им. Ще спечелите и простолюдието, което измира от глад и търси отговорници за мизерията си. Ето, монсеньори, какъв съвет си позволявам да ви дам и бих го дал и на краля, ако бях на ваше място… Знайте освен това, че нашите ломбардски сдружения, които имат кантори на много места, могат да подпомогнат разследването, ако пожелаете.
Валоа размисли няколко мига.
— Най-мъчното ще бъде да убедя краля, защото засега е направо влюбен в Марини и брат му архиепископа, от когото очаква папа.
— Колкото до архиепископа, не се тревожете — отвърна банкерът. — Разполагам с намордник за него, с който веднъж си послужих, и пак ще му го надяна, щом стане нужда. Когато Толомей излезе, д’Артоа каза на Валоа: — Това човече безспорно е по-силно от нас.
— По-силно… по-силно… всъщност само изказва по точно на търговския си език нещата, за които и ние мислехме вече.
Все пак той побърза още на другия ден да се съобрази с указанията на капитана на ломбардците, който срещу гаранция от десет хиляди ливри, дадена на италианските му колеги, си предложи лукса да ръководи кралството.
Цял месец бе нужен на монсеньор дьо Валоа, за да убеди краля. Напразно повтаряше на племенника си:
— Припомнете си последните думи на баща ви.
Припомнете си, че ви каза: „Луи, узнайте час по-скоро състоянието на кралството си.“ Е, добре. Именно като свикате всички превота и бирници, ще узнаете това. И светият ни прадядо, чието име носите, ни дава пример.
Той заповяда да се проведе такава анкета през 1247 г…
И Марини не беше по принцип против едно такова събрание. Той виждаше в него случай да утвърди властта си над кралските чиновници. И той бе установил разпущане в администрацията. Само че смяташе за благоразумно да го отложи за по-късна дата. Твърдеше, че моментът е зле избран. Нищетата озлобяваше народа, лигите на бароните се вълнуваха и не биваше наведнъж да се отдалечават от местата им всички кралски чиновници.
Не можеше да се отрече, че след смъртта на Филип Хубави централната власт отслабваше. Всъщност два авторитета се противопоставяха, преплитаха се и взаим-но се унищожаваха. Подчиняваха се или на Марини или на Валоа. Люшкащ се между двете партии, зле осведомен, неспособен да различи клеветата от истината и по природа негоден да вземе рязко становище, Луи X гласуваше доверие ту на единия, ту на другия противник и си въобразяваше, че управлява, докато всъщност бе управляван.
Като отстъпи пред силата на лигите и се вслуша в мнението на мнозинството в съвета, на 19 март същата 1315 година — след три месеца и половина царуване — Луи подписа хартата на нормандските барони, последвана почти веднага от харти за бароните в Лангедок Бургундия, Шампания и Пикардия, като последната особено много интересуваше граф дьо Валоа и Робер д’Артоа. Тези декрети отменяха всички скандални за привилегированите класи разпореждания, с които Филип Хубави бе забранил турнирите, войните между отделните барони и предизвикателствата. Отново на благородните бе разрешено „да воюват помежду си, да яздят, да сноват свободно изстраната и да носят оръжие“…
С други думи френските благородници си възвръщаха скъпото потомствено право да се разоряват в истински или привидни битки, да се избиват и да опустошават при случаи кралството, за да разрешат частни-те си спорове. Какъв чудовищен монарх наистина, чия-то памет заслужаваше да бъде опозорена, бе човекът, който цели тридесет години ги бе лишил от тези почте-ни занимания!
Благородниците си възвръщаха също свободата да раз дават земи и да си създават нови васали, а следователно и нови доходи, без да се допитват до краля. За всеки спор между им те трябваше занапред да се явяват само пред благороднически съдилища. Кралските сержанти и превота вече не можеха да арестуват престъпниците или да ги призовават в съда, без най-напред да уведомят местния владетел. Свободните буржоа и селяни вече нямаха право освен в няколко изключителни случая да напускат земите на владетелите, за да потърсят кралска справедливост. Колкото до военните помощи и до задължението да набират опълчения, бароните получаваха известна независимост сами да решат дали желаят или не да участвуват в националните войни и ако участвуват, колко биха искали да им се плати.
Марини успя да вмъкне в края на хартите една неопределена формула за върховната кралска власт и всичко, което „по стар обичай принадлежи на суверена и никому другиму“. Тази юридическа формула даваше възможност на някой силен монарх да отнеме параграф по параграф всичко, което бе отстъпил. Валоа обаче се съгласи, защото щом се кажеше „стари обичаи“, той разбираше „Луи Свети“. Но Марини хранеше малко илюзии. Рухваше не само духът на всички институции на Железния крал, но и самите те рухваха. Марини напусна съвета на 19 март с изявлението, че са подготвили почвата за страшни размирици.
В същото време най-сетне бе решено да свикат превотата, ковчежниците и бирниците. Във всички наместничества и интендантства бяха изпратени официални анкетьори, наречени „реформатори“, без обаче да им бъдат дадени подходящи за сериозна ревизия срокове, защото събранието бе насрочено за средата на идния месец. И тъй като се чудеха къде да се състои, Шарл дьо Валоа предложи Венсен в памет на Луи Свети.
И така, в уречения ден Луи Вироглавия, перовете, бароните, висшите сановници и първите служители на короната, членовета на кралския съвет и на Сметната палата се запътиха с целия си параден блясък към замъка Венсен. Великолепното шествие привлече хората на праговете на къщите им. Момченца вървяха подире му с викове: „Да живее кралят!“ с надеждата да получат шепа бонбони. Пръснал се бе слухът, че кралят щял да съди бирниците и по липса на хляб нищо друго не можеше да задоволи повече народа.
Априлският ден беше мек, леки облаци се носеха по небето над дъбовете на Венсенската гора. Истинска пролет, която вдъхваше надежди. Ако гладът продължаваше да се шири, поне не им бе вече студено и хората си казваха, че тазгодишната реколта ще бъде добра, ако сланата не попари едва покаралото жито.
Близо до кралския замък бе издигната огромна шатра като за празненство или тържествена сватба и двеста бирници, ковчежници и превота бяха насядали кой върху дървени пейки, кой на земята, кръстосал нозе.
Под балдахин с извезани на него гербове на френския двор, младият крал с корона на глава и скиптър в ръка зае креслото си, нещо като сгъваем стол, напомнящ креслото от слонова кост, което, откакто съществуваше френската монархия, служеше за трон на суверена, когато беше извън двореца. Облегалките бяха украсени с глави на хрътки, а на седалката имаше червена коприне-на възглавница.
Перовете и бароните се настаниха от двете страни на краля, а съветниците от Сметната палата — зад дълги маси, закрепени на дървени подставки. Кралските чиновници с регистрите си бяха викани един след друг заедно с реформаторите, обследвали съответните области. Колкото и прибързана да беше анкетата, тя бе дала възможност да се съберат доста изобличителни сведения, повечето от които се оказаха верни. Почти във всички отчети личаха разхищения, произвол и злоупотреби, особено през последните месеци след смъртта на Филип Хубави и главно след като авторитетът на Марини бе подронен.
Бароните започнаха да негодуват, като че ли всички те са били образци на почтеност или като че ли разхищенията бяха засегнали собственото им имущество. В редовете на чиновниците се вся уплаха, някои предпочетоха тихомълком да се измъкнат, отлагайки за по-късно доклада си. Когато дойде ред на превотата и бирниците от областите Монфор-л’Амори, Дурдан и Дрьо, срещу които Толомей бе доставил на реформаторите съвсем точни обвинения, всички около краля се раздвижиха. Най-възмутен от висшите сановници и най-високо даващ израз на гнева си бе Марини. Гласът му заглуши всички гласове и той заговори така властно с подчинените си, че те наведоха гърбове. Той настояваше за възстановяване на злоупотребените суми, заплашваше с наказания. Но монсеньор дьо Валоа стана и рязко го прекъсна:
— Чудесна роля разигравате пред нас, месир Ангьоран! — възкликна той. — Само че няма никаква
