на неизлечима болест, изглеждаше, че се е сдобил с нова душа, осенен от благодатта на върховната си длъжност. Стигнал до върха на човешките амбиции, освободен от грижата да желае тепърва нещо за себе си, той бе посветил съвсем безкористно всичките си сили, както и целия си страшен мисловен механизъм единствено на благото на църквата, така както той си го представяше. И каква дейност развиваше! Колко много от хората, които го бяха избрали, въобразявайки си, че той ще си отиде скоро и Курията ще управлява от негово име, се разкайваха сега! Йоан XXII им бе вгорчил живота. Наистина забележителен църковен суверен.
Той се занимаваше с всичко, решаваше всичко. Не се бе поколебал да отлъчи през март същата година германския император Лудвиг Баварски, като същевревенно го бе свалил от трона на Свещената империя и бе предизвикал по този начин съперничество между френския крал и граф дьо Валоа. Той се намесвате и между християнските владетели и им напомняше — съгласно мисията си на всемирен пастир — техните мирни задължения. В този миг се занимавате с конфликта в Аквитания и по време на аудиенциите си бе уточнил с Бувил как точно да процедира.
Щеше да помоли английския и френския крал да дължат подписаното от граф Кент примирие в Ла Реол, чийто срок изтичаше през декември същата година. Монсеньор дьо Валоа не трябваше да и използва новите четиристотин рицари и хиляда стрелци с арбалети, които Шарл IV му бе изпратил през последните дни в Бержьорак. Но крал Едуард щеше да бъде подканен императивно да положи клетва пред френския крал в най-кратък срок. Двамата владетели трябваше да пуснат на свобода гасконските феодали, които задържаха в плен, и да не ги преследват за участието им във враждебните действия. Най-сетне папата щеше да пише на кралица Изабел, за да я замоли горещо да използва цялото си влияние, за да сдобри брат си и съпруга си. Папа Йоан не си правеше никакви илюзии, нито пък Бувил за влиянието на нещастната кралица. Но самият факт, че папата се обръща към нея, не можеше да не възвърне малко престижа й и неприятелите й щяха да се поколебаят преди да издевателствуват повече над нея. Освен това папа Йоан XXII я съветваше да отиде в Париж, все с оглед на помирителната си мисия, за да председателствува комисията за изготвяне на мирния договор, който щеше да остави на Англия само една тясна крайбрежна ивица от Аквитания със Сент, Бордо, Дакс и Байона. По този начин светият отец щеше да окаже магистрална помощ на политическите домогвания на граф дьо Валоа, на машинациите на Робер д’Артоа и на тайните желания на лорд Мортимър.
Тъй като беше изпълнил успешно първата част от мисията си, Бувил можеше да яде с апетит прекрасното и уханно задушено от змиорка, поднесено в сребърна чиния.
— От Мартигското езеро ни доставят змиорките — каза папа Йоан на Бувил. — Харесват ли ви?
С пълна уста, дебелият Бувил само го погледна възторжено.
Папската кухня бе особено пищна и дори в петък трапезата бе рядко угощение. Пресен тон, норвежки моруни, сготвени по какви ли не начини и залени с какви ли не сосове, се редуваха в процесия върху блестящите блюда. Виното от Арбоа течеше като злато в металните чаши. Бургундско, лотско или от бреговете на Рона вино бе сервирано със сирената.
Самият свети отец само сдъвка с беззъбите си челюсти една лъжица пастет от щука и изпи чаша мляко. Внушил си бе, че папата трябва да яде само бели храни.
Бувил трябваше да говори с него и по още един деликатен въпрос от името на граф дьо Валоа. Добрият посланик не бива да заговаря направо по щекотливи въпроси. Затова Бувил сметна, че проявява голяма хитрост, като каза:
— Пресвети отче, френският двор следеше с голямо внимание събора във Валадолид, ръководен преди две години от вашия легат, на който на духовните лица бе предписано да се разделят с държанките си…
— …защото в противен случай — продължи папа Йоан с приятния си задавен глас — ще бъдат лишени след първите два месеца от една трета от доходите си, след още два месеца — от втората трета, а след още два — от всичко. Наистина, месир граф, човекът си остава грешник дори когато е свещеник, и добре знаем, че няма да успеем да изкореним греха. Но тази мярка спрямо най-упоритите поне ще напълни ковчежетата ни, които служат за добри дела. И мнозина ще се въздържат да излагат на показ скандалните си връзки.
— Така и епископите няма вече лично да присъстват — както са свикнали — на кръщенетата и женитбите на незаконните си деца.
След като каза тези думи, Бувил внезапно се изчерви. Тактично ли бе да говори за незаконнородени деца точно пред кардинал дьо Пуже? Погрешна стъпка. Но като че ли никой не обърна внимание. Затова Бувил побърза да добави:
— Но защо, пресвети отче, бе предвидено по-тежко наказание за свещениците, чиито държанки не са християнки?
— Причината е много проста, месир графе. Декретът визира по-специално Испания, а там живеят много маври… Духовниците ни по-лесно си намират другарки, които без свян блудствуват с подстригани лица.
Той леко се извърна в голямото си кресло и бегла усмивка се плъзна по тесните му устни. Разбрал бе накъде се опитва да насочи разговора посланикът на френския крал. И сега чакаше недоверчив, но и развеселен, месир дьо Бувил да преглътне хапката си, за да се въоръжи със смелост и да каже, като си придаде уж непринуден вид:
— Известно е, пресвети отче, че този събор взе мъдри решения, които ще ни бъдат особено полезни по време на кръстоносния поход. Защото много духовни лица ще придружават войските ни и ще влязат в земите на маврите. Няма да е добре, ако дадат пример на лошо поведение.
Сега вече Бувил си пое облекчено дъх: думата кръстоносен поход бе произнесена.
Папа Йоан присви клепачи и сплете пръсти.
— Няма да бъде добре също — отвърна той невъзмутимо, — ако подобно леконравие започне да се шири сред християнските народи, докато войските ни се бият отвъд морето. Винаги, месир графе, когато войските се бият надалеч и държавите са лишени от най-доблестните си воини, разцъфтяват какви ли не пороци, като че ли ведно със силата ги напуска и почитта, дължима на божите закони. Войните създават благоприятни условия за греха… Все още ли така твърдо държи монсеньор дьо Валоа на този поход, с който иска да прослави нашия понтификат?
— Ами да, пратениците от Малка Армения, пресвети отче…
— Зная, зная — прекъсна го папа Йоан, като разперваше и свиваше тънките си пръсти. — Лично аз ги изпратих при монсеньор дьо Валоа.
— От всички страни получаваме сведения, че маврите по бреговете…
— Зная, получавам ги едновременно с монсеньор дьо Валоа.
Частните разговори край дългата маса бяха секнали. Епископ Пиер дьо Мортьомар, който придружаваше Бувил в мисията му и за когото се говореше, че скоро щял да бъде ръкоположен за кардинал, надаваше ухо, а и всички племенници и братовчеди, прелати или сановници правеха същото. Лъжиците се плъзгаха безшумно в чиниите като по кадифе. Необикновено увереният, но беззвучен глас на светия отец трудно можеше да бъде доловен и беше необходим дълъг навик, за да го чуеш малко по-отдалеч.
— Монсеньор дьо Валоа, към когото изпитвам едва ли не бащински чувства, ни кара да му дадем десятъка. Но досега този десятък му е послужил само да завземе Аквитания и да постави кандидатурата си за император. Тези начинания са много благородни, но не могат да се нарекат кръстоносни походи. Съвсем не съм сигурен, че догодина отново ще отпусна този десятък, месир графе, и още по-малко допълнителните субсидии, които ми иска за експедицията.
Това бе тежък удар за Бувил. Ако знаеше само този отговор в Париж, Шарл дьо Валоа щеше страшно да се разгневи.
— Пресвети отче — отвърна той, като се помъчи да бъде по-студен, — граф дьо Валоа, както и крал Шарл бяха останали с впечатлението, че сте чувствителен за честта, която целият християнски свят ще може да…
— Честта на християнския свят, драги синко, е да живее в мир — прекъсна го папата, като лекичко го потупа по ръката.
— Нима се накърнява мирът на християните, ако пожелаем да върнем неверниците към правата вяра и се борим срещу ереста?
— Ереста! Ереста! — прошепна папа Йоан. — Нека се постараем най-напред да изтръгнем ереста, която
