Марини, конетабълът и кралят… главно кралят.
Звезди обсипват нощното небе, което прозира през прозорците. Тук са десет единадесет най- високопоставени лица, насядали в кръг под сводовете между колоните със скулптирани капители и са толкова малко, самите те не се виждат достатъчно силни.
Кралят — слабохарактерен и ограничен умствено, — е при това без преки роднини, без лични служители. Кои са принцовете и сановниците, сбрани около него тази вечер? Братовчеди или съветници, наследени от баща му или чичо му. Нито един истински негов, създаден от него, свързан с него. Баща му имаше в съвета си трима синове и двама братя. И дори когато се скарваха, дори когато покойният монсеньор дьо Валоа предизвикваше бури, това бяха семейни бури. Луи Вироглавия имаше двама братя и двама чичовци. Филип Дългия — същите двама чичовци, които го подкрепяха по различен начин, и един брат, самия Шарл. Единственият оцелял от семейството, няма вече почти никого. Кралският му съвет навежда неизбежно на мисълта, че династията им угасва. Последната надежда за продължаване на рода, за пряко наследяване, спи в утробата на мълчаливата жена, нито хубава, нито грозна, застанала до Шарл със скръстени ръце, със съзнанието, че е дошла на мястото на друга.
Писмото, знаменитото писмо, с което се занимават, е от 19 юни и е изпратено от Уестминстър. Канцлерът го държи в ръка, зеленият восък на счупения печат се рони върху пергамента.
— Изглежда, че крал Едуард е разгневен най-много, задето монсеньор Мортимър е придържал мантията на аквитанския херцог при коронацията на френската кралица. Едуард не е могъл да не се почувствува лично оскърбен, че личният му враг изпълнява край сина му толкова почетно задължение.
Монсеньор дьо Марини произнася тези думи, като от време на време разтваря пръстите си, на които блести епископският аметист. Трите му, облечени една върху друга роби са от лека материя, както подхожда за сезона, а горната, по-къса, пада на хармонични дипли. От време на време у монсеньор дьо Марини се прокрадва нещичко от авторитета на великия Ангьоран: единствен той е останал жив от братята.
Лицето на прелата изглежда чуждо на всяко малодушие, пресечено от хоризонтални вежди от двете страни на прав нос. Ако скулпторът спази чертите му, монсеньор дьо Марини би бил красива надгробна статуя, но много по-късно, защото е още млад. Той рано успя да се възползува от благополучието на Ангьоран, докато беше в апогея си, и се раздели с него точно когато Ангьоран се сгромоляса. Винаги лесно преминаваше превратностите, съпровождащи всяка смяна на краля. Неотдавна бе облагодетелствуван от закъснелите угризения на Шарл дьо Валоа. Ползува се с голямо влияние в кралския съвет.
— Шершьомон — обърна се кралят към канцлера си, — прочетете ни повторно мястото, където брат ми Едуард се оплаква от месир Мортимър.
Жан дьо Шершьомон разгъва пергамента, доближава го до една свещ, мърмори малко на себе си, докато намери въпросните редове и чете:
„…привързаността на съпругата и сина ни към предателите и всеизвестни наши смъртни врагове, като гореспоменатия предател Мортимър, който носел в Париж шлейфа на сина ни публично на тържествената коронация на твърде скъпата ни сестра, ваша съпруга и кралица на Франция, точно на Възнесение, за голям наш срам и огорчение…“
Епископ Марини се навежда към конетабъл Гоше и му прошепва:
— И това ако не е лошо написано писмо!
Конетабълът не е чул добре и само промърморва:
— Извратен тип, содомит!
— Щершьомон — подема кралят, — имаме ли право да се противопоставим на искането на брат ми, английския крал, щом настоява да сложим край на престоя на жена му във Франция?
Фактът, че Шарл Хубави се обръща към канцлера си вместо, както обикновено, към Робер д’Артоа, негов братовчед, чичо на жена му и пръв негов съветник, доказва, че поне този път твърдо е решил нещо.
Тъй като не е съвсем сигурен в намеренията на краля и, от друга страна, се бои да не ядоса монсеньор Робер, Жан дьо Щгршьомон се скрива, преди да отговори, зад последните редове на писмото, като че ли му е необходимо да размисли още над тях, за да изкаже мнение.
— „…Ето защо, прескъпи братко — чете той, — още веднъж: ви молим, възможно най-топло и сърдечно, за това нещо, което желаем в качеството ни на суверен, благоволете да изслушате гореспоменатите ни искания и благосклонно да ги изпълните, и бързо за наша взаимна чест и угода. И за да не бъдем опозорени…“
Епископ Марини поклаща глава и въздъхва. Слухът му страда от този толкова грапав и нескопосан език. Но колкото и лошо да е написано писмото, смисълът е ясен.
Графиня Мао д’Артоа мълчи. Благоразумно се въздържа да тържествува прекалено рано. И сивите й очи блестят под светлината на свещите. Ето че плодовете на доноса й миналата есен и на машинациите й с епископа на Ексетър узряват в началото на лятото и са тъкмо за бране.
Тъй като никой не му оказва услугата да го прекъсне, канцлерът се вижда принуден да изкаже мнението си.
— Безспорно, сир, съгласно законите на църквата и кралствата трябва по някакъв начин да удовлетворим искането на крал Едуард. Той изисква съпругата си…
Жан дьо Шершьомон е духовник, задължително условие за поста канцлер. Той се обръща към епископ Марини и с поглед го моли за подкрепа.
— И светият отец папата ни изпрати послание в този дух по епископ Тибо дьо Шатийон — казва Шарл Хубави.
Едуард бе стигнал дотам, че се бе обърнал и към папа Йоан XXII, изпращайки му препис от цялата кореспонденция, в която се разкриваха съпружеските му неудачи. Какво можеше да стори папа Йоан, освен да отговори, че съпругата трябва да живее до съпруга си?
— Следователно сестра ми трябва да си замине за страната, където е омъжена — добавя Шарл Хубави.
Казва това, без да погледне когото и да било, навел очи към бродираните си обувки. Един свещник над стола осветява челото му, което внезапно издава известна прилика с упоритото изражение на брат му, Луи Вироглавия.
— Сир Шарл — заявява Робер д’Артоа, — ако принудите госпожа Изабел да се върне там, това означава да я предадете с вързани ръце на двамата Диспенсър! Та нали тя дойде да търси убежище при вас, защото още тогава се боеше да не я убият? Какво ще стане сега?
— Разбира се, сир братовчеде, вие не можете… — каза високият Филип дьо Валоа, винаги готов да сподели мнението на Робер.
Ала жена му Жана Бургундска го дръпна за ръкава и той мигом млъкна. Ако не беше тъмно, щеше да се види, че се изчервява.
Робер д’Артоа забеляза жеста на жена му, внезапното онемяване на Филип и разменените погледи между Мао и младата графиня дьо Валоа. Ако можеше, би извил шията на късокраката!
— Може би сестра ми е преувеличила опасността — подхваща кралят. — Диспенсър не изглеждат толкова лоши, колкото тя ми ги описа, получих няколко много мили писма от тях, които показват, че държат на приятелството ми.
— А също и подаръци, изящни златарски изделия — извиква Робер, ставайки от мястото си, и пламъкът на всички свещи трепва, а сенките по лицата се раздвижват. — Сир Шарл, обични ми братовчеде, нима за трите позлатени сосиери, които липсваха в трапезарията ви, променихте отношението си към тези хора, които воюваха с вас, и са като козел с коза със зет ви? Всички получихме подаръци от тях. Не е ли така, монсеньор дьо Бове? Нали и вие получихте, Шершьомон, както и ти, Филип? Един посредник, мога да кажа и името му, метр Арнол, получи миналия месец пет бурета сребро на стойност пет хиляди марки стерлинги, с поръчение да ги изразходва, за да спечели приятели на граф Глостър във френския кралски съвет. Тези подаръци не струват нищо на двамата Диспенсър, лесно ще бъдат приспаднати от доходите на графство Корнуъл, отнето на сестра ви. Ето какво трябва да знаете и да помните, сир. А и каква лоялност можете да очаквате от мъже, които се преобличат като жени, за да угаждат на пороците на господаря си? Не забравяйте какво представляват те и къде се крие мощта им.
Робер не би могъл да устои, дори и в съвета, на изкушението да каже нещо нецензурно. Той набляга: — …Къде се крие: това е точната дума! Но никой освен конетабълът не откликва на смеха му. Конетабълът не обичаше Робер д’Артоа по-рано и достатъчно бе доказал това, като помогна на Филип Дългия по време на
