насилствено начело на чуждестранни войски, които искат да съборят кралската власт, кралят заповядва на всички свои поданици да се противопоставят с всички средства и да ги разгромят. Трябва да бъдат пощадени само кралицата, синът и граф Кент. Всички, които вземат оръжие за борба с нашественика, ще получат високо възнаграждение, а на този, който донесе трупа или само главата на Мортимър, се обещава награда от хиляда лири стерлинги.»
Никой не се подчини на заповедите на крал Едуард, но те се оказаха много полезни за авторитета на монсеньор Мортимър, защото показаха колко високо се оценява животът му и го изтъкнаха още по- недвусмислено за наш военачалник. Кралицата отговори, че обещава две хиляди лири стерлинги на онзи, който й донесе главата на Хю Диспенсър, като оцени на такава сума щетите, които този благородник е нанесъл на любовта на съпруга й към нея.
Лондончани останаха равнодушни спрямо охраняването на своя крал, който докрай упорствува в заблужденията си. Най-разумното би било да изгони своя Диспенсър, който толкова добре заслужава името си. Но крал Едуард се е заинатил и го държи при себе си под претекст, че се бил поучил достатъчно от предишния опит. Същите истории станали някога по повод рицаря Гавистън. Той се съгласил да се раздели с него, но това не попречило да убият после рицаря и да наложат на него, краля, една харта и попечителски съвет, от който с голяма мъка се отървал. Диспенсър поддържал у него това убеждение, както казват, и всеки от тях пролял доста сълзи върху гърдите на другия. Диспенсър дори бил извикал, че предпочитал да умре върху гърдите на своя крал, отколкото да живее здрав и читав далеч от него. Естествено! За него е много изгодно да каже това, защото гърдите на крал Едуард са единствената му крепост.
Така че, тъй като всеки ги е изоставил на грозната им любов, сега те са обкръжени само от стария Диспенсър, от граф ъв Аръндел, роднина на Диспенсър, граф ъв Уорън, шурей на Аръндел, и най-сетне от канцлера Балдок, който не може да не е верен на краля, защото е толкова единодушно ненавиждан, че където и да отиде, ще го разкъсат на парчета.
Скоро кралят се почувствувал недостатъчно сигурен в Тауър и избягал с малката си компания в Уелс, за да вдигне войнство там, като преди това оповестил — на тридесетия ден от септември — булите за отлъчване, отпуснати му от папата срещу враговете му. Никак не се тревожете, любими братко, ако тази вест стигне до вас. Тези були не са издадени всъщност срещу нас. Крал Едуард ги поискал от папата за борбата си с шотландците и никой не се заблуждава относно неправилната им употреба. Затова ни причастяват както по-рано, при това епископите преди всички останали.
Като избягал така жалко от Лондон, кралят поверил властта на архиепископ Ренълдз, на епископ Джон Стратфордски и на епископ Стейпълдън, глава на Екситърската епархия и ковчежник на короната. Но пред бързото напредване на нашите войски стратфордският епископ дойде да се постави на разположение на кралицата, а архиепископ Ренълдз поиска писмено прошка от Кент, при когото бе избягал. Единствен епископ Стейпълдън остана в Лондон, въобразявайки си, че с кражбите си си е извоювал достатъчно привърженици. Но гневът на града се надигнал срещу него и когато решил да бяга, тълпата се спуснала подир него, настигнала го и го убила в предградието Чийр Сай, като така смазали тялото му, че било неузнаваемо.
Това станало на петнайсетия ден на октомври, докато кралицата бе в Уолингфорд, град, обкръжен със земни насипи. Там освободихме месир Томъс ъв Бъркли, зет на монсеньор Мортимър. Когато узна за края на Стейпълдън, кралицата каза, че не си струва да плачем за смъртта на толкова зъл човек и че по-скоро се радва, защото бил й навредил много. А монсеньор Мортимър заяви, че така ще стане с всички, които са желали гибелта им.
Два дни преди това в град Оксфорд, още по-богат на учени от Кеймбридж, месир Орлитън, епископ на Херифорд, се качи на амвона пред моята дама Изабел, аквитанския херцог, кентския граф и всички други благородници и произнесе проповед на тема «Caput meum doleum». Този израз е взет от «Книга на царствата» и означава, че болестта, от която страда тялото на Англия, е в главата на кралството и затова тя трябва да бъде лекувана.
Тази проповед направи дълбоко впечатление на всички присъствуващи, пред които Орлитън описа и изброи нанесените на кралството рани и страдания. И макар че нито веднъж по време на едночасовата си проповед месир Орлитън не произнесе името на краля, всеки мислено го считаше виновник за бедствията. И накрая епископът възкликна, че небесната мълния и човешкият меч трябвала да поразят горделивите нарушители на мира, покварили кралете. Много умен мъж е споменатият херифордски епископ и имам честта често да разговарям с него, макар че той все бърза, когато е с мен. Но винаги чувам някоя мъдра мисъл от устата му. Така например онзи ден ми каза: «Всеки от нас има своя светъл час в събитията на своя век. Дадено събитие озарява заради решителното участие в него ту монсеньор Кент, ту монсеньор Ланкастьр, един по-рано, един по-късно. Така се създава световната история. Моментът, който изживяваме, месир дьо Ено, може да се окаже вашият светъл час.»
Два дни след проповедта, докато все още бяхме развълнувани, кралицата отправи от Уолингфорд прокламация срещу двамата Диспенсър, като ги обвини, че са ограбили църквата и короната, че несправедливо са причинили смъртта на много лоялни поданици, че са обезнаследили, хвърлили в затвора или изгонили от кралството някои най-знатни барони, че са подтискали вдовици и сираци и са измъчили народа с данъци и злоупотреби.
По същото време узнахме, че кралят, който най-напред се бе укрил в град Глостър, собственост на Диспенсър Младия, отишъл в Уестбъри и там ескортът му се разделил. Старият Диспенсър се укрепил в своя град и замък Бристол, за да осуети напредването на войските ни, а графовете Аръндел и Уорън отишли във владенията си в Шропшиър. По този начин те държат граничните уелски провинции на север и юг, а кралят заедно с младия Диспенсър и канцлера си Балдок заминали за Уелс, за да съберат там войнство. Всъщност сега не знаем какао е станало с него. Носят се слухове, че отплавал за Ирландия.
Докато няколко английски опълчения под командуването на чарлтънския граф се отправиха към Шропшиър, за да се бият с граф Аръндел, вчера, двайсет и четвъртия ден на октомври, точно един месец, откакто напуснахме Дордрехт, лесно влязохме сред възторжени приветствия в град Глостър. В същия ден се придвижихме към Бристол, където се бе укрепил стария Диспенсър.
Нагърбих се да превзема тази крепост и най-сетне ще имам случай — какъвто още не ми се е удал, защото почти не срещаме неприятели по пътя си, — да се бия за моята дама Изабел и да й покажа своята доблест. Ще целуна флага на Ено, развяваш се на копието ми, преди да атакувам.
Поверих ви, скъпи и любими братко, преди да замина, последната си воля и не виждам какво бих могъл да променя или добавя. Ако умра, знайте, че съм приел смъртта без огорчение или съжаление, както подобава на рицар, заради благородната защита на жените и нещастните подтиснати и заради вашата чест, честта на съпругата ви, скъпата ми сестра, и дъщерите ви, любими мои племеннички, нека бог закриля всички ви.
Предадено в Глостър на двайсет и петия ден от октомври 1325 година.
Месир Жан дьо Ено нема възможност на другия ден да покаже доблестта си и благородната му вътрешна готовност беше напразна.
Когато се появи сутринта с развети флагове и пристегнати шлемове пред Бристол, градът бе решил вече да се предаде и можеха да го превземат само с една тояга. Първенците побързаха да изпратят парламентьори, които се безпокоеха само къде да настанят рицарите. Те изразиха своята преданост към кралицата и предложиха начаса да предадат владетеля си, Хю Диспенсър Стария, единствения виновник, заради когото не бяха могли дотогава да засвидетелствуват добрите си намерения. Щом отвориха вратите на града, рицарите се разположиха в хубавите бристолски домове. Диспенсър Стария бе заловен в замъка си и поставен под охраната на четирима рицари, докато кралицата, престолонаследникът и по-влиятелните барони се настаниха в неговите покои. Кралицата завари там другите си три деца, които Едуард II бе поверил при бягството си на Диспенсър. Изабел се чудеше колко са пораснали за година и осем месеца и ненаситно им се любуваше и ги прегръщаше. Внезапно тя погледна Мортимър, сякаш бурната й проява на радост я накара да се почувствува виновна пред него и прошепна:
— Бих желала, приятелю, бог да бе отредил да бъдат родени от вас.
По инициатива на ланкастърския граф незабавно бе свикан съвет, в който участвуваха епископите на
