половина и я долепват до другата, като прищипват помежду им копринения шнур или края на пергамента на новия документ. После загряват леко ръба между двете половинки, за да изчезне следата на слепването.
Жана дьо Бомон, Жана Дивион и Жана ла Мескин се упражниха по този начин над повече от четиридесет печата. Никога не работеха на едно и също място. Криеха се ту в някоя стая на двореца Артоа, ту в двореца Егъл, ту в някоя полска къща.
Робер се вмъкваше понякога в стаята, за да хвърли поглед на заниманията им.
— Значи, моите три Жани са на работа! — подхвърляше им той в добро настроение.
Най-сръчна от трите беше графиня дьо Бомон.
— Ръце на жена, ръце на фея — казваше Робер и целуваше галантно пръстите на жена си.
Ала всичко не се свеждаше само до отлепване на печати. Трябваше да си набавят точно онези, които им бяха нужни.
Лесно можеха да намерят печата на Филип Хубави. Той се срещаше навред върху какви ли не кралски документи. Робер помоли епископ д’Еврьо да му даде уж за справка едно писмо относно владението му Конш и никога не го върна.
Жана Дивион възложи на приятелите си Росиньол и Олиет, както и на други две мошенички, Мари Бялата и Мари Черната, да издирят стари печати на байита и феодали.
Скоро събраха всички печати с изключение на един, най-важния: на покойния граф Робер II. Можеше да изглежда абсурдно, но беше така: всички семейни документи бяха прибрани в регистрите на Артоа, под охраната на служителите на Мао, а Робер, непълнолетен по време на смъртта на дядо си, не притежаваше нито един.
Благодарение на една своя братовчедка Жана Дивион установи връзка с някой си Урсон Едноокия, който имал някакво разрешение от покойния граф, подпечатано с печата му. Той изглеждаше склонен да го преотстъпи срещу триста ливри. Графинята бе казала да купят документа на каквато и да е цена, но Жана Дивион нямаше толкова пари в Артоа, а месир Урсон Едноокия не се съгласявал да даде разрешението срещу голи обещания.
Като се чудела какво да прави, Дивион си спомни, че има мъж, който си живее кротко в Бетюн. Той никога не се беше показвал кой знае колко ревнив към нея, а сега, след като епископ Тиери бе умрял… Тя прибягна до него. Безспорно вече много хора знаеха тайната, но нямаше как. Мъжът не пожела да й даде пари, но се съгласи да даде един добър кон, с който бил на турнир, и Дивион го даде като залог на месир Урсон, като му остави и няколкото бижута, които носеше със себе си.
А Жана Дивион не се жалеше! Не пестеше нито време, нито сили, нито увещавания, нито разкарване. Нито пък езика си. Освен това вече внимаваше да не загуби нещо. Спеше с ключовете под възглавницата си.
С изтръпнала от вълнение ръка тя отлепи с бръснач печата на покойния граф Робер. Печат, костващ триста ливри! Пък и как би намерила друг такъв, ако случайно го счупеше?
Монсеньор Робер губеше вече търпение, защото всички свидетели бяха вече изслушани и кралят доста любезно, в знак на заинтересованост, го питаше скоро ли ще представи документите, за чието съществуване бе положил клетва.
Още два, още един ден търпение. Монсеньор Робер щеше ла бъде доволен!
IV. НА ГОСТИ В РЬОЙИ
През горещия сезон, когато държавните работи и грижите по процеса му оставят свободно време, Робер д’Артоа обича да прекарва края на седмицата в Рьойи, в замъка на рода Валоа, наследен от жена му.
Ливадите и горите поддържат приятна хладина около жилището. Там Робер пази ловните си птици. Обитателите са многочислени, защото много млади благородници, преди да бъдат посветени в рицари, постъпват при Робер като щитоносци, икономи или камериери. Който не успее да влезе в обкръжението на краля, се мъчи да се приближи до граф д’Артоа чрез препоръката на влиятелни роднини, а веднъж допуснат, се стреми да се отличи с усърдието си. Да държиш юздата на коня на монсеньор, да му подадеш кожената ръкавица, върху която ще кацне киприят му сокол, да донесеш прибора му на масата, да наведеш над мощните му ръце ибрика с вода, означаваше леко издигане в йерархията на държавата. Да дръпнеш възглавницата му сутрин, за да го събудиш е, кажи речи, да дръпнеш добрия бог за ухото, защото, както се твърди единодушно, от монсеньор Робер зависи лошото и хубавото време в двореца.
Тази събота в началото на септември той покани в Рьойи няколко свои приятели благородници, измежду които месир дьо Бреси, рицаря дьо Анже и архидякона д’Авранш, както и полуслепия граф дьо Бувил, за когото прати носилка. За онези, които бяха готови да станат рано сутринта, той предложи да устрои малък лов на птици в полет.
В този миг гостите му са се събрали в залата, където се раздава правосъдие, а самият той, облечен по домашному, е седнал свойски в голямото си кресло. Графиня дьо Бомон, съпругата му, е също там, както и нотариусът Тесон, който е оставил върху една маса подставката си за писане и перата.
— Месир, драги приятели, свиках ви, за да се посъветвам с вас.
Хората винаги се ласкаят, когато им поискаме съвет… Младите благородници поднасят на гостите напитки преди яденето, ароматизирани вина, захаросани плодове, белени бадеми в позлатени купички. Внимават да не вдигат шум или да не сбъркат нещо. Отварят широко очи: подготвят спомените си. По-късно ще кажат: „Бях в онзи ден у монсеньор Робер. Там беше граф дьо Бувил, бившият шамбелан на крал Филип Хубави…“
Робер говори спокойно и сериозно: някаква си жена, Дивион, която почти не познава, дошла да му предложи едно писмо на епископ Тиери д’Ирсон, което притежавала заедно с други негови писма… Била негова интимна приятелка — доверява Робер, снишавайки глас. Естествено тя иска пари. Този вид жени са все същата стока. Но документът изглежда важен. Все пак, преди да го купи, Робер иска да се увери, че не го подвеждат, че писмото е автентично, че може да се използва като доказателство, а не е подправено само за да измъкнат пари от него. Ето защо той е поканил приятелите си, които са умни хора и по-вещи от него в писмените документи, за да прегледат това доказателство.
От време на време Робер хвърля поглед към жена си, за да се увери в ефекта от думите си. Жана незабележимо му кима с глава. Тя се възхищава от грубоватата хитрост на съпруга си и колко умело този толкова ловък исполин се прави на наивен, когато иска да измами другите. Преструва се на неспокоен, мнителен… Гостите им не може да не одобрят това толкова правдоподобно писмо. А веднъж одобрили го, те няма вече да се отрекат от думите си и в двора и парламента ще се пръсне вестта, че Робер притежава доказателство за правата си.
— Доведете Жана Дивион — произнесе той строго.
Жана Дивион влезе, скромна, с вид на провинциалистка. Под ленената забрадка се подава острото й лице с очи с тъмни кръгове. Няма нужда да се прави на уплашена. Наистина е изтръпнала от страх. Изважда от голямата си платнена кесия навит на руло пергамент, от който висят няколко печата, и го подава на Робер, който го разгъва, разглежда го набързо, после го представя на нотариуса.
— Вижте печатите, метр Тесон.
Нотариусът проверява как са закрепени копринените шнурове, навежда огромната си черна шапка и профила си, подобен на лунен сърп, над велена.
— Това е наистина печатът на покойния граф, вашия дядо, монсеньор — казва той напълно убеден.
— Погледнете го и вие, месир — предлага на всички Робер.
Предават си документа от ръка на ръка. Месир дьо Бреси потвърждава, че печатите на байитата на Арас и Бетюн са автентични. Граф дьо Бувил приближава писмото до уморените си очи. Той различава само зеленото петно в долния край на писмото. Опипва восъка, който се поддава под пръста му, и от очите му закапват сълзи:
— Ах! — прошепва той. — Зеленият восъчен печат на моя добър господар Филип Хубави!
Настъпва миг на всеобщо разнежване, миг тишина в знак на уважение към далечните спомени на стария служител на короната.
Жана Дивион, която се е отдръпнала до стената, разменя крадешком поглед с графиня дьо Бомон.
— А сега, прочетете ни съдържанието, метр Тесон — заповяда му Робер.
