— И все заради този проклет Робер — каза тя. — Той именно нагласи всичко с онази кучка Изабел, чиито работи, казват, не вървели добре сега, както и тези на Мортимър, любовника й. Един ден те всички ще бъдат наказани!
Всяка от трите жени продължаваше своите мисли.
— Сега имам коса… но имам и бръчки — прошепна овдовялата кралица.
— Ти ще имаш Артоа, дъще — каза Мао, като постави ръката си върху нейното коляно.
Беатрис съзерцаваше полето и се усмихваше на облаците.
Филип VI прие Мао любезно, но с известна надменност и говори, както подобава на крал. Той искал да има мир между големите барони. Перовете, опора на короната, не трябвало да данат пример на раздори, нито да дават повод за явно безчестие.
— Не желая да съдя това, което е било извършено при моите предшественици — каза Филип, като че ли покриваше със снизхождение старите деяния на Мао, — искам да постановя съобразно сегашното състояние на нещата. Моите пълномощници завършиха работата си, свидетелските показания не са благоприятни за вас, братовчедке, не мога да скрия това. Робер ще представи своите документи.
— Подкупени свидетели и работа на фалшификатори — измърмори Мао.
Обядваха в голямата зала, където някога Филип Хубави беше осъдил трите си снахи. „Всички мислят сигурно за това“ си казваше кралица Жана Вдовицата и това й пресече апетита. Впрочем с изключение на майка й и самата нея никой не мислеше вече за това далечно събитие, всички свидетели на което бяха изчезнали. След малко, може би накрая на обеда, някой стар оръженосец щеше да каже на своя събрат:
— Спомняте ли си, месир, бяхме тук, когато госпожа Жана се качи в каруцата и ето я, че се връща като вдовствуваща кралица.
И споменът, едва събуден, щеше да изчезне. Общо заблуждение за всички хора е мисълта, че другите отдават на тяхната личност толкова голямо значение, колкото самите те, освен ако са заинтересовани, да си спомнят. Другите забравят бързо какво ни се е случило. И даже ако не са забравили, техният спомен не придобива значението, което ние си въобразяваме.
На друго място може би Мао би се показала по-податлива към предложенията на Филип VI. Монархът, който желаеше да бъде помирител, търсеше споразумение. Но тъй като Мао бе в Мобюисон и тъй като цялата й омраза се бе съживила отново, тя не беше в настроение да отстъпи. Тя щеше да накара да осъдят Робер като фалшификатор. Щеше да докаже, че е клетвопрестъпник. Такава беше единствената й мисъл.
Принудена да си мери думите, тя ядеше извънредно много, без мярка, поглъщаше всичко, което й слагаха в чинията, и изпразваше високата чаша веднага щом я напълнеха. Лицето й почервеня колкото от ярост, толкова и от виното. Та кралят не я ли караше да отстъпи драговолно своето графство на Робер, който се задължаваше да брои на своята леля четиридесет хиляди ливри годишно?
— Наемам се да получа за това одобрението на вашия племенник — казваше Филип.
Мао помисли: „Ако Робер е стигнал дотам да ми предлага това чрез своя шурей, това означава, че не е много сигурен в документите си и предпочита по-скоро да плаща рента от четиридесет хиляди ливри годишно, отколкото да покаже фалшивите си книжа!“
— Отказвам, ваше величество, братовчеде мой — каза тя. — да се ощетя по този начин и тъй като Артоа ми принадлежи, ще го запазя благодарение на справедливостта ви.
— Филип VI я погледна над своя голям нос. Този упорит отказ бе може би продиктуван от нейната гордост или от страха, че ако отстъпи, ще потвърди обвиненията. Филип предложи друго решение: Мао да запази своето графство, своите титли и права, перската си диадема, докато е жива и утвърди пред краля чрез акт, ратифициран от перовете, своя племенник като наследник на Артоа. Честно казано тя нямаше никакво основание да се противопоставя на такава спогодба: нейният единствен син й бе отнет рано от бога, дъщеря й, тук присъствуваща, беше собственица на имот, завещан й от краля, внучките й омъжени, едната в Бургундия, другата във Фландрия, третата във Виеноа. Мао можеше ли да желае нещо повече? Колкото до Артоа, то ще се падне на естествения наследник по рождение.
— Защото ако вашият брат, граф Филип, не беше починал преди баща ви, можете ли да отречете, братовчедке, че племенникът ви днес щеше да бъде притежател на графството? Така и двамата излизате с чест от спора, който ви противопоставя, и то чрез справедливо уреждане.
Мао стисна челюстите си и тръсна глава в знак на несъгласие.
Тогава Филип прояви известно раздразнение и накара да избързат със сервирането. Щом Мао постъпва така, шом тя го оскърбява, като отблъсва неговото посредничество, нека отиде на съд по своя воля!
— Не ви предлагам да се настаните тук, братовчедке, — й каза той, след като си изми ръцете. — Не мисля, че престоят в моя двор ви е приятен.
Това вече беше немилост и то ясно изразена. Преди да тръгне на път, Мао отиде да поплаче на гроба на дъщеря си Бланш в черквата на абатството. Тя самата бе изразила волята си да бъде погребана там.
— А! Мобюисон — каза тя, — това място не ни е донесло щастие. Тук е добре само да спиш мъртъв.
По целия път на връщане тя не престана да излива гнева си.
— Чухте ли го тоя голям глупак, когото лошата съдба ни даде за крал? Да се отрека от Артоа току-така, само за да му угодя! Да определя за свой наследник тоя вонящ дебелак Робер! По-скоро ръката ми ще изсъхне, отколкото да подпиша това! Отдавна трябва да са ортаци в мошеничествата и да си дължат много един на друг… И като си помисля, че без мен, ако не бях така добре разчистила някога пътя към трона…
— Майко — прошепна тихо Жана Вдовицата.
Жана би посъветвала майка си да приеме предложението на краля, ако се бе осмелила да изрази мислите си, ако не се боеше да получи груб отказ. Но това не би послужило за нищо.
— Никога — повтаряше Мао, — те никога няма да получат това от мен.
Без да знае, тя подписа смъртната си присъда и изпълнителят бе срещу нея в носилката и я гледаше през черните си мигли.
— Беатрис, помогни ми да отпусна корсета си — каза внезапно Мао, — коремът ми се подува.
Гневът бе разстроил храносмилането й. Наложи се да спрат носилката, за да може госпожа Мао да се облекчи в най-близката нива.
— Госпожо, тази вечер ще ви дам дюлена каша.
Същата вечер, като пристигна в Париж, в двореца на улица Моконсей, Мао чувствуваше стомаха си още разбъркан, но й беше по-добре. Тя хапна малко и си легна.
IX. ОТПЛАТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА
Беатрис почака, докато всички слуги заспят. Тя се приближи до леглото на Мао, повдигна бродираната завеса, която затваряха през нощта. Кандилцето, окачено на тавана над леглото, разливаше слаба синкава светлина. Беатрис беше по риза и държеше лъжица в ръка.
— Госпожо, вие забравихте да вземете дюлената каша.
Мао, сънлива, още в плен на борбата между яростта и умората, каза простичко:
— А, да, ти си добро момиче, щом си се сетила за това.
И погълна съдържанието на лъжицата.
Два часа преди изгрев тя събуди със силни викове и дрънкане на звънец своите прислужници. Намериха я, че повръща над един леген, който Беатрис държеше.
Тома льо Миезие и Гийом дю Вена, нейните лекари, извикани веднага, накараха да им разкажат подробно как графинята бе прекарала деня и какво е яла. Те заключиха, че се касае за тежко разстройство, придружено с кръвоизлив, Причинено от силно раздразнение.
Изпратиха да повикат бръснаря Тома, който срещу обичайните петнадесет су пусна кръв на графинята, а госпожа Мениер от Пети пон й направи клизма с билки.
Под предлог, че отива да търси лечебен маджун при бакалина Пален, Беатрис се измъкна през нощта и отиде при Робер в къщата Бонфий, през три входа от двореца на Мао.
— Свършено е — му каза тя.
— Тя е мъртва? — извика Робер.
