лапащия крал. Заповядано му бе да затвори вратите на града и да разгласи по улиците всеки да си седи в къщи. Никой да не излиза, бил той буржоа или селянин, и по никакъв повод. Истинско обсадно положение, затъмнение посред бял ден. Превземаща града вражеска армия би постъпила по същия начин.
Мютел прояви смелост да се покаже оскърбен. Жителите на Руан не бяха сторили нищо и не заслужаваха подобни мерки… „Напротив! Отказвате да плащате данъците, подстрекавани от злодеите, които дойдох да изоблича. Но, свети Дьони ми е свидетел, те вече няма да ви подстрекават.“
При оттеглянето на кмета престолонаследникът сигурно си е помислил с горчивина, че всичките му усилия, полагани търпеливо месеци наред, за да спечели нормандците, изцяло бяха пропаднали. Всички, благородници и буржоа, сега щяха да са против него. И наистина кой би повярвал, че не е съучастник в тази клопка? Баща му действително му налагаше много неизгодна роля.
После кралят заповяда до доведат Гийом… ех, Гийом кой… не мога да си спомня името му, а го знаех… все едно, кралят на престъпниците. И всички разбраха, че бе решил, без да чака повече, да пристъпи към незабавна екзекуция на пленниците.
„Който не умее да пази рицарската чест, не заслужава да му бъде запазен животът — каза кралят. — Така е, братовчеде Жан“, съгласи се Жан д’Артоа, това олицетворение на глупостта.
Питам ви, Аркамбо, рицарска постъпка ли е да се вдигнеш на бойна нога, за да заловиш невъоръжени хора, като си послужиш за примамка със собствения си син? Шарл Наварски несъмнено бе извършил големи низости; но надали под великолепието си крал Жан притежава повече чувство за чест?
VI
ПРИГОТОВЛЕНИЯТА
Гийом а ла Кош… Ето че си спомних името, което търсех; кралят на престъпниците… Странна е неговата служба, наследена от една институция на Филип Август. Той бе включил в личната си охрана отред от сержанти, всички до един великани, наричани ribaldi regis, войници на краля. Размяна на родителния падеж или игра на думи, но техният началник сега стана гех ribaldorum. Формално командува сержантите като Перине льо Бюфл и останалите; всяка вечер в часа на вечерята прави обиколка на кралския дворец и проверява дали са го напуснали всички, които имат достъп до двора, но не могат да нощуват там. Ала основното му задължение, мисля вече ви казах, е да упражнява надзор върху местата с лоша слава в градовете, в които отсяда кралят. Това значи най-напред, че следи за реда и инспектира парижките бордеи, които никак не са малко, без да се броят леките жени, които работят за тях в определените им улици. А също и домовете за хазартни игри. В тези долнопробни заведения има най-големи шансове да се попадне на следите на крадци, джебчии, фалшификатори и платени убийци; както и да се узнаят пороците на някои хора, понякога и на високопоставени личности, които инак изглеждат напълно порядъчни.
Ето как кралят на престъпниците стана началник на една доста своеобразна полиция. Има си шпиони почти навсякъде. Обръщат се към него когато трябва да се проследи някой пътник, да се прерови гардероба му или да се узнае с кого се събира. Хората не го обичат, но се страхуват от него. Казвам ви това за деня, в който ще влезете в двора. За предпочитане е да сте в добри отношения с него.
Печели много, защото службата му е благодатна. Да следиш проститутките и инспектираш бордеите е доходна работа. Освен заплатата в пари и добавките в натура, които получава от кралския дом, той взема по два гроша седмично за всеки публичен дом и за всяка лека жена в него. Ето ти един хубав данък, нали, и се събира по-лесно от този върху солта. Получава и по пет су за прелюбодейките… е, за тези, които са известни. Същевременно той наема леки жени за дворцовите увеселения. Плащат му да си отваря добре очите, но често и да ги затваря. Наред с това, когато кралят е на поход, пак той привежда в изпълнение неговите присъди или тези на маршалите му. Той отговаря за реда на наказанията, и в тези случаи облеклото на осъдените се пада на него, заедно с всичко, което имат върху себе си в момента на задържането. И тъй като обикновено кралският гняв не е предизвикан от дребни престъпници, а от силни и богати хора, дрехите и украшенията, които той обира от тях не са плячка за пренебрегване.
Денят на руанското пиршество беше благодат.
Един крал и петима сеньори наведнъж. О, от времето на Филип Август никога крал на престъпниците не бе имал такъв късмет! Неповторим случай да се представи добре пред владетеля. И той не спести усилия. Едно наказание е преди всичко зрелище… Трябваше да намери с помощта на кмета шест каруци, защото кралят бе поискал отделна за всеки осъден, такава беше волята му. Така шествието щеше да бъде по-дълго. Те чакаха в двора на замъка, впрегнати в здрави першронски коне. Трябваше да намери палач… защото градският палач не беше там или в момента нямаше назначен такъв. Кралят на престъпниците бе измъкнал от затвора един жалък негодяй на име Бетрув, Пиер Бетрув… ето, виждате ли, неговото име си го спомням, иди кажи защо… на чиято съвест лежаха четири убийства, явно добра подготовка за работата, която щяха да му поверят, срещу подписано от краля оправдателно писмо. На косъм се измъкна този Бетрув. Ако в града тогава имаше палач…
Трябваше също да се намери свещеник; но това е по-често срещана стока и не си дадоха голям труд да го избират… първият монах, който попадна под ръка в най-близкия манастир.
Докато траеха тези приготовления, крал Жан беше свикал малък съвет в неразчистената след пира зала…
Времето решително е на дъжд. Ще вали през целия ден. Нищо, имаме си топли кожи, жарава в грейките, бонбони и вино, което да ни сгрява в това влажно време; имаме всичко необходимо, дакато стигнем до Оксер. Много ми е приятно, че ще видя отново Оксер; това ще съживи спомените ми…
И така, кралят беше свикал съвет, съвет, на който говореше почти само той. Брат му, орлеанският херцог, мълчеше; мълчеше и синът му, херцог д’Анжу. Одреем беше мрачен. Кралят добре виждаше по лицата на своите съветници, че даже и онези, които най-силно желаеха смъртта на наварския крал, не одобряваха решението да бъде обезглавен по този начин, без съд и някак крадешком. Това прекалено им напомняше екзекуцията на Раул дьо Бриен, бившия конетабъл, също осъдена в пристъп на гняв по неизяснени и до днес причини, и която постави лошо начало на царуването.
Единствено първият шамбелан Робер дьо Лори изглеждаше, че подкрепя своя господар в желанието за незабавно отмъщение; но това бе по-скоро от раболепие, отколкото от истинско убеждение. Бе прекарал доста месеци в немилост, защото според краля прекалено се бе увлякъл на страната на наварците по време на Мантския договор. Необходимо бе да докаже своята вярност.
Никола Брак, който е доста ловък и знае как да подхване краля, се опита да отвлече вниманието му, като заговори за Фрике дьо Фрикан. Предлагаше временно да му запазят живота, та да го разпитат както подобава. Ако го притиснат, управителят на Кан безсъмнено щеше да разкрие доста интересни тайни. Как иначе да стигнат до всички разклонения на заговора, ако не оставят поне един от пленниците?
„Да, това е благоразумно, каза кралят. Да се остави Фрике.“
Тогава Одреем отвори един прозорец и извика на краля на престъпниците в двора: „Пет каруци са достатъчни!“и потвърди с разтворена ръка: пет. Върнаха една каруца на кмета.
„Ако е благоразумно да се остави Фрике, още по-благоразумно е да оставим неговия господар“, каза тогава престолонаследникът.
След първоначалния смут той си бе възвърнал хладнокръвието и разсъдливостта. Честта му беше заложена в това дело. Всячески се опитваше да спаси зет си. Жан II бе поискал от Жан д’Артоа да повтори за сведение на всички каквото знаеше за заговора. Ала „братовчедът Жан“ се бе показал по-неуверен пред съвета, отколкото пред краля. Прошепнат на ухо, един донос звучи доста убедително. Но повторен на висок глас пред десет души, той губи силата си. В края на краищата това бе само слух. Един бивш служител бил видял… друг бил чул…
Макар че дълбоко в себе си нормандският херцог не можеше да не повярва донякъде на отправените обвинения, те не му изглеждаха достатъчно обосновани.
„Мисля, че за моя нечестив зет вече знаем достатъчно“ — каза кралят. — Не, татко, не знаем достатъчно — отвърна престолонаследникът.
„Толкова ли сте твърдоглав, Шарл? — попита гневно кралят. — Нима не чухте, че този наш безсъвестен и неверен родственик, този злонамерен звяр, е искал скоро да ни убие, първо мен, а после и вас? Защото той е имал намерение да убие и вас. Мислите ли, че след смъртта ми бихте представлявали голяма пречка за начинанията на вашия добър брат, който неотдавна искаше да ви замъкне в Германия срещу мен? Именно за нашето място, за нашия трон ламти той и за нищо дру-го. Или все още сте така заслепен от него, че от-
