казвате да разберете каквото и да е било?“
Тогава престолонаследникът, който придобиваше все по-голяма увереност и решителност, отговори: „Много добре разбрах, татко; но налице няма нито доказателства, нито самопризнание. — А какво доказателство искате, Шарл? Думата на един почтен братовчед не ви ли стига? Или трябва да легнете мъртъв, потопен в собствената си кръв, прободен като моя злочест Шарл Испански, за да се убедите?“
Престолонаследникът упорствуваше. „Има доста тежки улики, татко, не отричам; но засега нищо повече. Уликата не е престъпление. — Уликата е престъпление за краля, който е длъжен да се пази — каза Жан II, целият почервенял. Не говорите като крал, Шарл, а като университетски ученик, свит зад дебелите си книги.“
Но младият Шарл здраво държеше на своето. „Ако дълг на краля е да се пази, нека ние, кралете, не се обезглавяваме един друг. Шарл д’Еврьо бе помазан и коронясан като крал на Навара. Той е ваш зет; може да е вероломен, но е ваш зет. Кой ще уважава кралските особи, ако те се изпращат един друг на палача? — Да не беше започвал!“ извика кралят.
Тогава маршал д’Одреем се намеси, за да каже мнението си. „Сир, в очите на света именно вие в случая ще започнете пръв.“
Трудно се излиза наглава с един маршал, Аркамбо, както и с един конетабъл. Поверил си му власт, а той изведнъж се възползува от нея, за да ти противоречи. Одреем е възрастен военачалник… впрочем не чак толкова, по-млад е от мен… все пак е човек, който дълго време безмълвно се е подчинявал, и е бил свидетел на многлупави постъпки, без да може да каже нещо. Сега бе решил да навакса.
„Поне да бяхме заловили всички лисици в капана! — продължи той. — Но Филип Наварски е на свобода и е също толкова буен. Ще се отървем от по-големия и по-малкият веднага ще го замести, пак ще вдигне своята партия срещу нас, пак ще се съюзява с англичанина, при това той е по-добър рицар и по-пламенен в боя.“
Тогава Луи Орлеански подкрепи престолонаследника и маршала, изтъквайки пред краля, че докато държи Шарл Наварски в затвора, ще има власт над неговите васали.
„Назначете продължителен процес срещу него, покажете наяве цялата му мерзост, изправете го пред перовете на кралството; тогава никой няма да ви упрекне. Когато бащата на нашия братовчед Жан извърши известните ни деяния, нашият баща кралят не постъпи другояче, а чрез официален и открит съд. А когато нашият чичо Филип Хубави разкри безпътството на снахите си, неговото правораздаване, колкото и незабавно да бе, се основаваше на разпити и бе произнесено на всеослушание.“
Всичко това никак не бе по вкуса на крал Жан, който отново кипна: „Хубави примери ми даваш, братко, и много полезни! Великият съд в Мобюисон донесе позор и раздори в кралския род. А колкото до Робер д’Артоа, да ми прости нашият братовчед Жан, именно защото само го изгониха, вместо веднага да го заловят и убият, той ни докара войната с Англия.“
При тези думи монсеньор Орлеански, който не обича особено по-големия си брат и с охота му противоречи, отвърнал… увериха ме, че наистина казал това… „Сир братко, нужно ли е да ви напомня, че Мобюисон не ни ощети толкова? Ако не беше Мобюисон, където нашият дядо Валоа, вечна му памет, изигра добре ролята си, безсъмнено сега на трона щеше да седи нашият наварски братовчед, а не вие. Що се отнася до войната с Англия, граф Робер допринесе може би, но даде само едно копие, своето. А войната срещу Англия трае вече осемнадесет години…“
Изглежда, че кралят се огъна под натиска. Обърна се към престолонаследника и като го изгледа сурово, каза: „Осемнадесет години наистина; точно вашата възраст, Шарл“, сякаш го упрекваше за това съвпадение.
При което Одреем измърмори: „Щяхме по-лесно да изгоним англичанина от нашите земи, ако ние, французите, през цялото време не се избивахме помежду си.“
Кралят замълча известно време с доста разгневен вид. Трябва да си много самоуверен, за да държиш на решението си, когато никой от служителите ти не го одобрява. Но крал Жан не е решителен; той е твърдоглав.
Никола Брак, усвоил по време на съветите изкуството да се възползува от мълчанието, предостави на краля една възможност за отстъпление, която да не накърнява нито гордостта, нито желанието му за мъст.
„Сир, мигновената смърт не е ли твърде бързо изкупление? Монсеньор Наварски вече две години и повече ви кара да страдате. А вие му налагате такова кратко наказание. Ако го държите затворен, ще има усещането, че умира всеки ден. Освен това се обзалагам, че неговите сподвижници непременно ще направят опит да го освободят. Така ще заловите онези, които днес се изплъзнаха от мрежите ви. И ще имате добър повод да стоварите присъдата си върху такъв явен бунт…“
Кралят прие този съвет и заяви, че неговият продажен зет наистина заслужава по-продължително изкупление. „Отсрочвам екзекутирането му. Дано не се наложи да съжалявам. Но сега да се побърза с наказанието на останалите. Стига сме губили време с приказки.“ Сякаш се опасяваше да не успеят да му измъкнат още една глава.
Одреем отново извика от прозореца краля на престъпниците и му показа четири пръста. И понеже не беше сигурен дали го е разбрал добре, изпрати един стрелец да му каже, че едната каруца е излишна.
„По-бързо! — повтаряше кралят. — Освободете тези предатели.“
Освободете… странна дума, която би ви учудила, ако не сте в обкръжението на този странен владетел! Това е обичайното изречение, с което нарежда изпълнението на присъда. Не казва: „Освободете ме от тези предатели“, което би имало смисъл, а „освободете тези предатели“… какво означава това за него? Освободете ги за палача? Освободете ги от живота? Или е просто грешка на езика, която упорито повтаря, защото в гнева обърканата му глава губи власт над думите му?
Разказвам ви всичко това, сякаш съм бил там, Аркамбо. То е защото само три месеца след това през юли, когато спомените бяха още пресни, случаят ми бе предаден и от Одреем, и от монсеньор Орлеански, и от самия престолонаследник, както и от Никола Брак, като всеки от тях естествено си спомняше най-вече това, което самият той бе казал. По този начин възстанових достатъчно вярно, струва ми се, и в подробности цялото събитие и го описах на папата, до когото бяха стигнали по-кратки и малко по-различни версии. В подобни случаи подробностите имат по-голямо значение, отколкото може да се предположи, защото те осведомяват за характера на хората. Лори и Брак — и двамата са алчни за пари и непорядъчни в стремежа си да ги трупат; но докато Лори е съвсем посредствена личност, Брак е един умен политик…
Продължава да вали… Къде сме, Брюне? Фонтьоноа… А, да, спомням си; беше в моята епархия. Тук е станала онази прочута битка с големи последици за Франция; Fontanetum, както е старото название. Тук около 840 или 841 година Шарл и Луи Германски победиха своя брат Лотер, след което подписаха Вердюнския договор. Оттогава Франция завинаги е била отделена от империята… От този дъжд не се вижда нищо. Впрочем няма и какво да се види. Като орат земята, селяните намират от време на време по някоя дръжка на меч или ръждясал шлем отпреди петстотин години… Карай, Брюне, карай нататък.
VII
ПОЛЕТО HA ОПРОЩЕНИЕТО
Ha коне бяха единствено кралят, отново надянал шлема, и маршалът, който бе сложил само една мрежеста качулка, защото не намираше, че се излага на кой знае каква опасност, та да облича бойни доспехи. Одреем не е от хората, които без повод парадират с военния си чин. Щом на краля му се харесваше да се перчи с владетелския си шлем, то си беше негова работа.
Всички останали от свитата, от най-знатния сеньор до най-простия стрелец, трябваше да отидат пеша до мястото на наказанието. Кралят бе решил така, защото той винаги губи прекалено много време да организира лично парадите с най-големи подробности и обича да прави нововъведения в дребните неща, вместо да постъпва според отдавна установените обичаи.
Бяха останали само три каруци, защото от толкова нареждания по недоразумение бяха върнали една в повече.
До тях бяха застанали Гийом… е не, не е Гийом а ла Кош; заблудих се. Гийом а ла Кош е слуга в камарата; но подобно име… ла Гош, льо Гош, ла Танш, ла Планш… Дори не съм сигурен, че се казва Гийом; впрочем това няма голямо значение… Та до тях бяха застанали кралят на престъпниците и импровизираният палач, бял като платно след престоя в затвора, мършав, доколкото ми казаха, и никак не отговарящ на
