си.
Именно това го вдъхнови да създаде в Кале ордена на Жартиерата, орден, който сега процъфтява, а бедничкият крал Жан със своята Звезда, направи само едно пищно в началото, а после окаяно негово копие…
И пак на този стремеж към величие се подчинява крал Едуард, преследвайки своя негласен, но явен замисъл за английска Европа. Не че възнамерява да доведе западните кралства до пряко подчинение, нито иска да ги завладее и закрепости. Не, замислил е по-скоро един свободен съюз на крале или правителства, в който самият той да има превъзходство и първостепенна власт, и с който не само да установи мир вътре в съглашението, но и вече да не се страхува от империята, дори да не я привлече в съюза. И да не дължи нищо на светия престол; подозирам, че таи и това намерение… Вече успя с Фландрия, откъсвайки я от Франция; намесва се в работите на Испания; насочва пипала към Средиземноморието. Ех, ако притежаваше Франция, какво ли не би направил, какво ли не би могъл да направи чрез нея, представяте ли си! Впрочем неговата идея не е съвсем нова. Още дядо му, крал Филип Хубави, имаше проект за постоянен мир, за да обедини Европа.
Едуард обича да говори с французите на френски, с англичаните на английски. Може да се обръща към фламандците на техния език, което особено ги ласкае, и на което дължи немалко от успехите си сред тях. С останалите говори на латински.
Тогава ще попитате, щом този крал е толкова надарен, способен, закрилян от съдбата, защо не се съюзите с него и не подкрепите претенциите му над Франция? Защо толкова усилия да се задържи на трона този самонадеян глупак, родил се под зла звезда, когото провидението е пратило вероятно като изпитание на нещастното ни кралство?
Ех, племеннико, ние също желаем този хубав съюз между западните кралства, но желаем да бъде френски, сиреч под френска власт и френско превъзходство. Убедени сме, че ако Англия е прекалено силна, много скоро ще се извърне от законите на църквата. Франция е определеното от бога кралство. А крал Жан не е вечен.
Разбирате също, Аркамбо, защо крал Едуард поддържа така последователно Шарл Злия, който много го е мамил. Защото малката Навара и голямото графство Еврьо са пионки не само в неговата игра срещу Франция, но и в проекта за обединяване на кралствата, който обитава въображението му. Нали и кралете трябва да имат за какво да помечтаят!
Скоро след мисията на нашите Морбек и Бретан, в Англия пристигна самият Филип д’Еврьо-Навар, херцог дьо Лонгвил.
Рус, снажен, горд по природа, Филип дьо Навар е толкова честен, колкото брат му коварен. Именно от вярност към този брат той се присъединява към всичките му вероломства, но без да осъзнава непочтеността им. Не притежава същото сладкодумие, но печели хората със сърдечността си. Много се хареса на кралица Филипа, която каза, че приличал на нейния съпруг на същата възраст. Нищо чудно; те са братовчеди по много линии.
Милата кралица Филипа! Тя беше закръглена розова мома, от която можеше да се очаква, че ще затлъстее като повечето жени от Ено. И оправда очакванията.
Кралят искрено я бе обичал. Но с възрастта бе имал н други сърдечни увлечения, малко на брой, но бурни. Навремето графиня Сализбъри; а сега Алис Перер, или Периер, придворна дама на кралицата. Филипа се утешава с ядене, и става все по-дебела.
Кралица Изабел? Напротив, още е жива; поне допреди месец… В Кестл Райзинг, един огромен мрачен замък, където синът й я затвори преди двадесет и осем години, след като екзекутира любовника й, лорд Мортимър. Щеше да му създава много грижи, ако беше на свобода. Френската вълчица… Посещава я веднъж годишно, по Коледа. От нея наследи правата си над Франция. Но тя е и причината за династичната криза, защото именно тя изобличи прелюбодеянието на Маргьорит Бургундска, и предостави добро основание за отстраняване от трона потомството на Луи Вироглавия. Каква ирония на съдбата, съгласете се да видиш четиридесет години по-късно да се съюзяват внукът на Маргьорит Бургундска и синът на Изабел. Ех, какво ли няма да видиш на тоя свят, стига да живееш по-дълго!
И ето че в Уиндзор Едуард и Филип Наварски отново слагат на масата прекъснатия договор, чиито основи бяха положени по време на преговорите в Авиньон. И сега таен договор. В предварителната версия имената на договарящите владетели не трябваше да бъдат посочени направо. Затова английският крал бе упоменат като „старшият“, а наварският „младшият“. Сякаш това можеше да ги прикрие и сякаш съдържанието не ги издаваше достатъчно ясно! Това е формална предпазливост, която не може да заблуди тези, от които се страхуваш. Ако искаш една тайна да бъде запазена, просто не я записваш, това е.
„Младшият“ признаваше „старшия“ за законен крал на Франция. Все същият въпрос; това е първото и най-важно положение; основата на споразумението. „Старшият“ признава на „младшия“ Нормандското херцогство, графствата Шампан и Бри, Шартърското вицеграфство и целия Лангдок с Тулуз, Безие и Монпелие. Изглежда, Едуард не е отстъпил Ангумоа… вероятно защото беше твърде близо до Гийена; той не би позволил Шарл Наварски да се установи между Аквитания и Поатие, ако договорът влезе в действие, не дай боже. Затова пък му бил отстъпил Вигор, което, ако е достигнало до ушите на Феб, едва ли му се е понравило. Както виждате, като съберем всички тези земи, се получава голяма част от Франция, извънредно голяма част. Някой може да се учуди, че човек, претендиращ да властвува над нея, отстъпва всичко това на един-единствен васал. Но по този начин той удостоява Шарл Наварски с нещо като вицеграфство, и това, от една страна, отговаря на замисъла за нова империя, който таи в себе си; от друга страна, колкото повече са владенията на принца, признал го за свой крал, толкова по-голяма ставаше територията на законната му власт. Вместо да трябва да извоюва присъединяването част по част, той ще може да изтъкне, че е признат отведнъж от всички провинции.
По-нататък — подялба на военните разходи, задължаване да не сключват примирие поотделно, това са обичайни положения, те бяха взети от предишния проект. Но сега съюзът бе упоменат като „постоянен“.
Казаха ми, че между Едуард и Филип Наварски станало едно доста забавно спречкване, защото последният поискал в договора да залегне изплащането на стоте хиляди и досега неиздължени екю от брачния договор между Шарл Наварски и Жана дьо Валоа.
Крал Едуард учудено попитал: „Защо аз ще плащам дълговете на крал Жан? — Така трябва. Щом го замествате на трона, ще го заместите и в задълженията му.“ На младия Филип не му липсваше смелост. Трябва да си на неговата възраст, за да дръзнеш да изречеш такова нещо. Това развеселило Едуард III, който обикновено никога не се смее. „Така да бъде. Но след коронясването ми в Реймс. Не и преди това.“
И Филип Наварски си тръгна към Нормандия. Докато се напише черно на бяло това, за което се бяха споразумели, докато се обсъдят точка по точка договорните положения, и докато всичко се прехвърли между двата бряга на Ламанш… „старшият… младшият“, като прибавим и грижите около войната, с всичко това договорът, все тъй таен, все тъй известен, поне на тези, които имаха интерес да знаят за него, бе подписан едва в началото на септември в Кларандонския замък, само преди три месеца, малко преди битката при Поатие. Подписан от кого? От Филип Наварски, който за целта повторно отиде в Англия.
Сега разбирате, Аркамбо, защо престолонаследникът, който, както видяхте, толкова твърдо се беше противопоставил на задържането на наварския крал, сега така упорито го държи затворен, въпреки че в момента той управлява кралството и спокойно може да го освободи, за което го притискат от всички страни. Докато договорът е подписан само от Филип Наварски, може да се счита за невалиден. Подписан веднъж от Шарл, вече е друга работа.
В този час, тъй като синът на френския крал държи краля на Навара затворен в Пикардия, последнят все още не знае… вероятно е единственият… че е признал краля на Англия за крал на Франция, но със несъстоятелен договор, защото не може да го подпише.
Това още повече заплита голямата бъркотия, в която и бог не може да се оправи, и която ще се опитаме да разплетем в Мец! Обзалагам се, че след четиридесет години никой нищо няма да разбира от тази история, освен може би вие или вашият син, защото ще сте му разказали всичко…
III
ПАПАТА И СВЕТЪТ
