Нали ви казвах, че ще получим вести в Санс? И то добри. Престолонаследникът, изоставяйки силно развълнуваните генерални щати, на които Марсел поискал разтрогване на големия съвет, а епископ Льо Кок настоявал за освобождаване на Шарл Злия и така се увлякъл, че заговорил за сваляне на крал Жан… да, да, племеннико, дотук сме стигнали… наложило се съседът му здраво да го настъпи, за да се опомни и уточни, че не щатите, а папата може да свали краля, по искане на трите съсловия… та престолонаследникът хубаво ги изиграл, тръгвайки като нас към Мец вчера, понеделник. С двехилядна конница. Казал, че посланията на императора го задължават да се яви на събора в Мец за благото на кралството. Да… и най- вече моето писмо. Послуша ме. Така че сега щатите са на сухо и ще си тръгнат, без да са могли да вземат решения. Ако в града се надигнат големи вълнения, ще може да се върне с войската си. Държи го под заплаха…
Още една добра вест: Капочи няма да дойде в Мец. Отказва да се присъедини към мен. Много благоприятен отказ. Хем той се злепоставя пред светия отец, хем аз се оттървах от него. Изпращам архиепископа на Санс да придружи престолонаследника, който вече е съпровождан от архиепископа- канцлер Пиер дьо Ла Форе; така ще има двама мъдри съветници. Колкото до мен, в свитата ми има дванадесет прелата. Предостатъчно. Никой папски легат не е имал толкова. И никакъв Капочи. Наистина не мога да разбера защо светият отец така упорито държеше да го прикрепи към мен и защо още упорствува и не го извика обратно. Първо, без него щях да тръгна по-рано… Това наистина бе една пропиляна пролет.
Когато в Авиньон чухме за руанските събития и получихме писмата на крал Жан и на крал Едуард, когато научихме, че ланкастърският херцог въоръжава войска за нов поход, и че френската войска е свикана за първи юни, още тогава разбрах, че нещата ще тръгнат много зле. Казах на папата, че трябва да прати легат, и той се съгласи с това. Започна да се вайка над положението в християнския свят. Бях готов да тръгна същата седмица. Минаха три, докато напише указанията си. Казвах му: „Но какви указания, sanctissimus pater13? Достатъчно е да препишете тези, които получихте от вашия предшественик, преподобният Климент VI, по повод една съвсем сходна мисия преди десет години. Те бяха доста добри. Моето указание е да направя всичко, за да предотвратя едно всеобщо възобновяване на войната.“
Може би дълбоко в себе си, без да си дава сметка, защото той безспорно не е способен на съзнателна злонамереност, не желаеше особено да успея в онова, в което той се бе провалил навремето преди Креси. Впрочем той си го признаваше. „Аз вече съм бил веднъж много лошо посрещнат от Едуард III и се опасявам да не ви се случи същото. Той е твърде непреклонен; не можеш лесно да го надхитриш. Освен това е убеден, че всички френски кардинали са настроени срещу него. Ще ви изпратя заедно с нашия venerabilis frater Капочи.“ Ето как мислеше той.
Venerabilis frater! Ако един папа не сгреши поне веднъж по време на владичеството си, той бил самият бог. Е, грешката на Климент VI е, че даде кардиналския сан на Капочи.
„И после, ми каза Инокентий, ако един от двама ви пострада от някоя болест… да не дава бог… другият ще може да продължи мисията.“ Понеже бедничкият отец непрекъснато боледува, си мисли, че с всички е така и щом кихнете е готов да ви даде последно причастие.
Видели — ли сте ме неразположен, откакто сме тръгнали, Аркамбо? А Капочи го болят бъбреците от друсането; на всеки два часа трябва да спира по нужда. Днес се поти в треска, утре има разстройство. Искаше да ми вземе лекаря, метр Вижие, който ще се съгласите, никак не е отрупан с работа, поне що се отнася до мен. За мен истински лекар е този, който всяка сутрин ме опипва и прослушва, проверява ми очите и езика, изследва урината ми, не ми налага много ограничения и не ми прави кръвопускане повече от веднъж месечно, и който ме поддържа винаги в добро здраве… А докато го изчакаш да се приготви, тоя Капочи! Той е от хората, които се домогват и настояват да бъдат натоварени с мисия, а когато я получат, изискванията им нямат край. Не му стигаше един папски секретар, искаше двама. И да го питаш за какво, след като преди да се разделим аз трябваше да пиша и поправям всички писма до курията… С всичко това тръгнахме едва в деня на слънцестоенето, двадесет и първи юни. Прекалено късно. Войната не се прекратява, когато войските вече са на път. Тя може да се спре в главите на кралете, докато още се колебаят. Казвам ви, Аркамбо, една пропиляна пролет.
В навечерието на тръгването светият отец ме прие сам. Може би му беше малко съвестно, че ме е обременил с един излишен придружител. Отидох да се срещна с него във Вилньов, където живее. Не желае да се настани в големия, построен от неговите предшественици дворец. Смята го за прекалено разкошен, прекалено пищен, с твърде многобройна прислуга. Инокентий искаше да задоволи общественото мнение, което упреква папите в извънредно разточителство. Общественото мнение! Няколко драскачи, за които злъчта е естествено мастило; няколко проповедника, изпратени на църквата от самия дявол, за да внесат в нея раздор. За последните бе достатъчно едно хубавичко, добре нагласено отлъчване; а за първите — доход или бенефиций, придружени с известна власт, защото често завистта подтиква техните злословия; онова, което уж искат да поправят в тоя свят, е именно незначителното място, което заемат в него. Вижте например Петрарка, за когото онзи ден ме чухте да говоря с епископа на Оксер. Той е злонамерен по природа, но трябва да признаем, че има големи познания и достойнства, думата му се чува и от двете страни на Алпите. Беше приятел на Данте Алигиери, който го доведе в Авиньон; бе натоварван с немалко мисии между владетелите. Ето ви един човек, който писа, че Авиньон е вертеп на вертепите, че тук процъфтяват всички пороци, че гъмжи от мошеници, че тук идват да подкупват кардиналите, че папата продава епархии и абатства, че прелатите имат любовници,а любовниците им — сводници… с една дума, новият Вавилон. За мен самия разпространяваше твърде злостни слухове. Тъй като беше личност, аз се срещнах с него, слушах го любезно, от което той остана доволен, уредих някои негови въпроси… говореше се, че се отдавал на магьосничества, магии и други такива… накарах да му върнат някои бенефиции, които му бяха отнети; влязох в преписка с него, като го молех във всяко писмо да ми пише по няколко стиха или мъдрости от големите древни поети, които той отлично владее, за да украсявам с тях проповедите си, защото не си правя илюзии и знам, че имам стил на законовед даже по едно време го предложих за подобна на папски секретар длъжност, и само от него зависеше да я получи. И ето че вече по-малко злослови по адрес на Авиньон, а за мен говори чудеса. Бил съм светило в небето на църквата, голяма сила до папския трон; бил съм равен, даже съм превъзхождал по знания най-големите днешни юристи; надарен от природата и усъвършенствуван от науката; че умът ми притежавал онази способност да обхваща всяко нещо във вселената, която Юлий Цезар виждал у Плиний Стари. Да, племеннико; точно така говореше! Без да съм ограничил броя на прислугата си и великолепието на жилището си, което преди време предизвикваше злъчните му изказвания… Той се върна в Италия, приятелят ми Петрарка. В него има нещо, което не му позволява да се установи поетоянно някъде; също като приятеля му Данте, от когото много е заимствувал. Беше си измислил безгранична любов към една жена, която никога не му е била любовница и която умря. С това си спечели ореол на възвишеност. Липсва ми. Ако беше останал в Авиньон, сега сигурно щеше да седи на вашето място, защото щях да го взема със себе си…
Но да се подчиниш на така нареченото обществено мнение като нашия славен Инокентий! Това значи да проявяваш слабост, да насърчаваш обвиненията, да се отчуждиш от онези, които те подкрепят, без да спечелиш нито един от недоволните.
И така, за да даде пример на бедност, нашият овят отец се настани в малкия си кардиналски дворец във Вилньов на другия бряг на Рона. Но даже и с намалена свита, сградата наистина се оказа твърде малка. Наложи се да я разширят, за да побере най-необходимите служители. Работата на секретарите е затруднена по липса на място; писарите непрекъснато се местят от едно помещение в друго, докато трае строежът. Пишат вулите сред прахта. И тъй като много служби останаха в Авиньон, налага се час по час да се прекосява реката срещу силния вятър, който духа там, и който зиме пронизва до костите. Така всяко нещо става със закъснение… А освен това, понеже беше предпочетен в избора пред Жан Бирел, генералът на шартърския орден, прославил се със съвършената си святост… питам се дали в края на краищата не сгреших, като го отстраних; нямаше да бъде по-неудачен от този… светият отец даде обет да основе манастир. В момента го строят между папското жилище и новото укрепление, замъкът Сент-Андре, който точно сега издигат. Но този строеж се финансира от краля. Така че в момента християнският свят се управлява сред строителна площадка.
Светият отец ме прие в своята църквица, откъдето почти не излиза, в една малка петостенна абсида, помещаваща се в съседство с голяма приемна зала… все пак има нужда от приемна; съобразил е поне
