точка от стените, да застане така, че щурмуващите да могат да изстрелват в крепостта камъни и снаряди, и да атакуват на височината на обхода. Кожите, които сега коват по външната й страна, са предназначени да поемат стрелите.“ Като си помисля колко упорито му говорех за мирни условия!
Испанецът и шотландецът не бяха единствените, които се любуваха на огромната дървена кула. Хората на месир Санчо Лопез също наблюдаваха, но предпазливо, защото Презвитера беше поставил и други съоръжения, които щедро обстрелваха гарнизона с камъни и взривни снаряди. Замъкът беше останал, кажи речи, без покрив. Ала хората на Лопез не изглеждаха особено стреснати. Дълбаеха отвори над земята в собствените си стени. „За да могат по-лесно да избягат“, казваше кралят.
Големият ден най-после настъпи. Наблюдавах отстрани, от един малък хълм, защото всичко това ме интересуваше. Светият престол има войски, с които трябва да умеем да защищаваме градовете си… Появява се крал Жан, със своя увенчан със златни лилии шлем. С бляскавия си меч дава знак за атака, в това време тръбят рогове. На върха на облечената в кожи кула се развява знамето с лилиите, а отдолу знамената на отредите, заели трите платформи. Какъв букет от знамена е тая кула! И ето, тя тръгва. Теглят я няколко впряга от хора и коне, а Презвитера с гръмки подвиквания насърчава усилията им… казаха ми, че са употребили конопени въжета за хиляда ливри. Бойницата напредва, много бавно, клатушкане и шум на скърцащо дърво, но все пак напредва. Като я гледаш как се придвижва, поклащайки се, настръхнала от знамена, ти се струва, че е кораб, тръгнал в атака. И тя наистина вече атакува сред голяма суматоха. Вече са започнали схватките върху зъберите на височината на третата платформа. Кръстосват се мечове, стрели хвърчат една след друга. Обкръжила замъка, цялата армия гледа нагоре със затаен дъх. Там се извършват красиви подвизи. Величествен, кралят наблюдава през вдигнатия наличник това сражение във въздуха.
И изведнъж страшен трясък сепва войските, струя дим обвива знамената на върха на кулата.
Месир дьо Ланкастър бе оставил на дон Санчо Лопез топове, които последният предвидливо не беше използувал до този момент. И ето че през дупките, издълбани в стените, дулата обстрелват от упор подвижната кула, снарядите пръсват волските кожи, премазват бойните редици по платформите, трошат частите на скелета.
Въпреки усърдната намеса на каменохвъргачките и катапултите на Презвитера, нищо не може да спре втория залп, после третия. Изстрелват се не само чугунени топки, но и възпламенени снаряди, нещо като гръцки огън14, който обсипва кулата.
Мъжете падат със страшни викове или се впускат към стълбите, някои даже скачат направо долу, жестоко изгорени. Пламъци бълват от върха на хубавата кула. Най-високата платформа се сгромолясва с адски трясък, премазвайки в огъня, намиращите се на нея… През живота си не съм чувал по-ужасяващи викове на страдание, Аркамбо; макар че не бях много близо. Стрелците бяха затиснати под срутени пламтящи греди. Гърдите им бяха премазани, крака, ръце, всичко гореше. От запалените волски кожи се носеше страшна миризма. Кулата започна да се накланя, накланя, и когато вече мислехме, че ще се срути, тя остана така, надвесена, продължавайки да гори. Заляха я с вода, доколкото мо-жеше, и се засуетиха да измъкват смазаните или изгорени тела, а в това време защитниците на крепостта танцуваха от радост върху стените, викайки: „Слава на Свети Георги! Слава на Навара!“
Застанал пред тази катастрофа, крал Жан се оглеждаше, сякаш търсеше виновника, макар че нямаше друг освен самия него. Но Презвитера беше тук, нахлупил желязната си шапка, и големият гняв, който се готвеше да избухне, си остана в кралския шлем. Защото без съмнение Сервол беше единственият човек в цялата армия, който не би се поколебал да каже на краля: „Ето докъде ви доведе вашата глупост, Сир. Съветвах ви да поставим мини, вместо да строим такива големи съоръжения, които не се използуват от петдесет години насам. Не сме по времето на тамплиерите, а Брьотьой не е Йерусалим.“
Кралят попита само: Може ли да се поправи бойницата?
— Не, Сир.
— Тогава натрошете каквото е останало от нея. Ще послужи за запълване на изкопите.
Същата вечер реших, че е уместно да проведа с него сериозен разговор относно подготовката на един мирен договор. Обикновено след неуспех кралете имат уши за благоразумни съвети. Ужасът, на който току- що бяхме свидетели, ми позволи да се позова на християнските му чувства. А ако рицарският му плам беше жаден за подвизи, папата предлагаше на него и на останалите европейски владетели много по-достойни и славни геройства при Константинопол. Получих отказ, което изпълни Капочи със злорадство.
„Два английски похода застрашават моето кралство и не мога да отлагам подготовката си за бой срещу тях. Засега това е единствената ми грижа. С ваше позволение ще поговорим отново в Шартр.“
До вчера пренебрегваните опасности изведнъж придобиха за него първостепенна важност.
А Брьотьой? Какво щеше да реши относно Брьотьой? Подготовката на нов щурм би им отнела още един месец. Колкото до обсадените, макар да не бяха изразходвали всичките си продоволствия и боеприпаси, те немалко бяха пострадали. Имаха много ранени, кулите бяха без покриви. Някой подхвърли идеята за преговори, в които да предложат на гарнизона достойни условия за предаване на крепостта. Кралят се обърна към мен. „Какво ще кажете, монсеньор кардинал…“.
Мой ред беше да проявя надменност. Бях дошъл от Авиньон да преговарям за всеобщ мир, а не да посреднича при предаването на някаква си крепост. Той разбра грешката си и запази хладнокръвие със следния остроумен според него отговор: „Щом кардиналът е възпрепятствуван, протопрезвитерът ще свърши работа.“
И на следващия ден, докато кулата все още пушеше, а копачите отново се бяха заловили за работа, този път да погребват мъртъвците, нашият сир дьо Велин, крачейки със стоманените си гетри, предхождан от тръбящите рогове, отиде да преговаря с доя Санчо Лопез. Доста дълго вървяха пред моста на крепостта, наблюдавани от войниците от двата лагера.
И двамата бяха изпечени бойци, и не можеха да се измамят един друг… „Ако ви бях нападнал с барутни мини, изпод стените, сир? — Ах, месир, мисля, че щяхте да ни сразите. Колко време още можете да издържите? — По-малко, отколкото бихме искали, но повече, отколкото предполагате. Имаме достатъчно вода, храна, стрели и снаряди.“
След час Презвитера се върна при краля. „Дон Санчо Лопез е съгласен да ви предаде крепостта, ако го оставите свободно да се оттегли и му дадете пари. — Така да бъде, дайте му, и да приключим с всичко това!“
Два дена по-късно хората от гарнизона излязоха с вдигнати глави и пълни кесии, за да се присъединят към монсеньор дьо Ланкастър. Крал Жан трябваше да възстанови Брьотьой на свои разноски. Така завърши обсадата, която той искаше да остави в паметта на народите. И на всичко отгоре имаше дързостта да твърди, че без неговата бойница обсадените по-трудно щели да отстъпят.
III
КЛЕТВАТА НА ФЕБ
Гледате как се отдалечава Троа? Хубав град, нали, племеннико, особено в тази огряна от слънце утрин. Ех, голямо щастие е за един град в него да се роди папа. И наистина красивите замъци и дворци, които видяхте около кметството, и църквата Сент-Юрбен, която със своето изобилие от стъклописи е съвършен образец на новата архитектура, както и другите сгради, на чието построение се възхитихте, всичко това се дължи на факта, че Урбан IV, седял на престола на Свети Петър отпреди вече близо век, и то само за три години, е дошъл на бял свят в Троа, в едно дюкянче, точно там, където днес се издига църквата му. Именно това направи града известен и го тласна, към процъфтяване. Ех, ако подобна съдба беше отредена на нашия мил Перигьо… Впрочем не искам повече да ви говоря за това, защото ще си помислите, че само то ми се върти в главата…
Вече знам по кой път ще мине престолонаследникът. Засега върви след нас. Утре ще бъде в Троа. Но ще отиде в Мец през Сен-Дизие и Сен-Мииел, а ние ще се отбием в Шалом и Вердюн… Първо, защото имам работа във Вердюн… каноник съм на катедралата… и после, не искам да изглежда, че се присъединявам към престолонаследника. Но както сме близо един до друг, ще можем по всяко време да си разменяме пратеници, и то в същия ден или на следващия, а и връзките ни с Авиньон ще се осъществяват по-лесно и по-бързо…
Какво? Какво съм обещал да ви разкажа и съм забравил? А, да… какво направи крал Жан в Париж през четирите дни, в които отсъствува от обсадата на Брьотьой?…
Трябваше да приеме клетвата на Гастон Феб. Това беше успех, победа за крал Жан, по-скоро за
