се заемат от същите хора.
От едната страна е партията на канцлера Пиер дьо Ла Форе, архиепископ на Руан, с пръв помощник Ангеран дю Пьоти-Селие; тях считам за най-способните мъже в кралството, най-загрижени за неговото благо. От другата, Никола Брак, Лори, и особено, особено Симон дьо Бюси.
Може би ще го видите в Мец. О, съветвам ви винаги да се пазите от него и изобщо от хората, които приличат на него. Това е мъж с огромна глава и малко тяло, което вече е лош признак, излъчен като петел, доста невъзпитан и груб, щом излезе от мълчанието си, изпълнен с безгранично, но спотаено самолюбие. Опива се от скрито упражняваната власт, нищо не му се нрави повече от това да унижава, ако ли не да погубва всеки, който прекалено се издига в двора или придобива влияние над краля. Според него да управляваш означава единствено да хитруваш, да лъжеш, да устройваш машинации. Нито една голяма цел, само посредствени и винаги непочтени кроежи, които преследва с невероятно упорство.
Прост писар при крал Филип, той допълзя до мястото, което сега заема… пръв министър в парламента и член на Големия съвет… създавайки си име на предан служител, благодарение на това че е властен и груб. Случвало се е, когато раздава правосъдие да накара недоволния тъжител да коленичи пред него за прошка пред цялата зала или да екзекутира двадесет и трима буржоа от Руан наведнъж; но той по същия начин може да произнесе произволно оправдание или безконечно да отлага някое сериозно дело, за да държи хората в подчинение. Никак не пренебрегва богатството си; издействувал си е от абата на църквата Сен- Жермен-де-Пре бариерно право над Сен-Жерменоката врата, веднага преименувана на дьо Бюси, и така получава данък от всяко превозно средство в Париж.
Бюси беше против клетвата на Феб, и още щом Ла Форе я уговори, той твърдо реши да осуети това споразумение. Когато кралят дойде от Брьотьой, лично той го посрещна и му зашушна: „Феб се държи предизвикателно спрямо вас, като излага на показ в Париж голям разкош… Феб на два пъти прие превото Марсел… Подозирам, че Феб тайно подготвя с жена си и кралица Бланш бягството на Шарл Злия… Трябва да изискате от Феб клетва и за Беарн… Феб не говори добри неща за вас… Внимавайте да не би с прекалено любезното посрещане на Феб да оскърбите граф д’Арманяк, който ви е много необходим в Лангдок. Наистина канцлерът Ла Форе е убеден, че е постъпил добре; но Ла Форе е прекалено сговорчив с приятелите на вашите врагове… И що за глупост да се наричаш Феб!“ И за да предизвика още повече лошото настроение на краля, той му съобщи една неприятна вест. Фрике дьо Фрикан бе избягал от Шатле благодарение на изобретателността на двама слуги. Наварците се подигравали с кралската власт като си върнали един твърде ловък и опасен сподвижник…
Вследствие на което по време на вечерята, която даде преди деня на клетвата, кралят се държа надменно и предизвикателно, наричаше Феб: „Месир моят васал“и му задаваше въпроси като: „Остана ли някой във владението ви, с цялата тая свита, която ви придружава в моя град?“
Или пък му казваше: „Не бих искал друг път вашите войски да навлизат в подвластните на монсеньор д’Арманяк земи.“
Твърде учуден, понеже с Ла Форе се бяха споразумели, че ще считат въпроса за приключен, Феб възрази: „Моите войски, сир братовчеде, нямаше да навлязат в земите на д’Арманяк, ако не трябваше да отблъснат тези, които бяха дошли да атакуват нашите. Но щом заповядате на хората на монсеньор д’Арманяк да престанат с тези нашествия, моите рицари ще си стоят мирно и щастливо в своите граници.“ На което кралят отвърна: „Бих желал да стоят по-близо до мен. Свикал съм войската в Шартр за бой с англичаните. Разчитам, че навреме ще се присъедините към нея с войските на Фоа и Беарн. — Войските на Фоа, отговори Феб, ще бъдат свикани, според задълженията на васала, веднага щом положа клетвата, сир братовчеде. А тези на Беарн ще ги последват, ако аз пожелая.“
Хубава помирителна вечеря се получи, няма що! Архиепископът — канцлер, изненадан и недоволен, напразно се опитваше да поуспокои духовете. Лицето на Бюси бе като от камък. Но дълбоко в себе си той тържествуваше. Беше истинският господар на положението.
Колкото до краля на Навара, името му дори не бе произнесено, въпреки присъствието на двете кралици Жана и Бланш.
На излизане от двореца, Ернотон Испански, великанът щитонооец, каза на граф дьо Фоа… не съм бил с тях, повтарям ви какво ми бе предадено: „Удивих се на търпението ви. На мястото на Феб бих си тръгнал незабавно за моя Беарн, без да чакам нови оскърбления.“ На което Феб отговори: „На мястото на Ернотон щях да дам същия съвет на Феб. Но аз съм Феб и трябва да мисля най-вече за съдбата на моите поданици. Не искам аз да бъда този, който скъсва отношенията, и да изглеждам виновен. Ала се опасявам, че Ла Форе ми е устроил клопка. Освен ако се е случило нещо, което нито той, нито аз знаем, и което е настроило краля против мен. Утре ще видим.“
На другия ден след литургия Феб влезе в голямата зала на двореца. Шест щитоносци придържаха края на плаща му и този път по изключение не беше гологлав. Носеше златна корона върху златните си коси. Залата бе изпълнена с шамбелани, съветници, прелати, секретари, членове на парламента и висши служители. Но този, когото Феб най-напред забеляза, беше Жан Дьо Форез, граф д’Арманяк, застанал съвсем близо до краля, почти опрян на трона, с предизвикателно изражение. От другата страна Бюси си даваше вид, че подрежда свитъците си. Извади един и го прочете, сякаш беше най-обикновено постановление: „Месир, кралят на Франция, моят господар, приема клетвата ви за графството; Фоа и вицеграфството Беарн, които сте получили от него, и вие ставате негов васал с титлите граф дьо Фоа и виконт дьо Беарн, според както е установено между неговите предци, френските крале, и вашите. Коленичете.“
Настъпи кратко мълчание. После Феб отговори високо и ясно: „Не мога.“
Присъствуващите зашумяха изненадани, повечето искрено, някои престорено, и не без известно удоволствие. Подобни произшествия не се случват често при церемония за клетва.
Феб повтори: „Не мога.“ И добави ясно: „Мога да коленича с единия крак, за Фоа. Но не и с другия.“
Тогава крал Жан каза с гневен глас: „Приемам клетвата ви и за Фоа, и за Беарн.“ Присъствуващите потръпнаха от любопитство. И ето как се разви спорът, в най-общи линии… Феб: „Сир, Беарн е наследствен имот и вие не можете да приемете нещо, което не ви е подвластно.“ Кралят: „Това, което изтъквате е невярно, и то от много години е повод за спорове между вашия род и моя.“ Феб: „Това е самата истина, Сир, и тя ще продължи да причинява разногласия само ако вие го желаете. Аз съм ваш почтен и предан поданик за Фоа, както открай време са се клели дедите ми, но не мога да се обявя за ваш васал за нещо, което дължа единствено на бог.“ Кралят: „Недостоен васал! Опитвате се по подли пътища да се освободите от задълженията си. Миналата година не се присъединихте към войската на тук присъствуващия граф д’Арманяк, мой наместник в Ламгдок, който заради вашата измяна не успя да отблъсне английското нашествие!“ На което Феб отвръща величествено: „Ако съдбата на Ламгдок зависи само от моята намеса и монсеньор д’Арманяк не е способен да пази тази ваша провинция, то не на него трябва да поверите наместничеството, Сир, а на мен.“
Кралят беше силно разгневен, брадичката му трепереше. „Подигравате ми се, красавецо, но няма да е задълго. На колене! — Махнете Беарн от клетвата и ще коленича начаса. — Ще коленичите в затвора, подъл изменнико! — извика кралят. — Отведете го!“
Всичко беше нагласено, предвидено, организирано, поне от Бюси, който направи само един знак и Перине льо Бюфл с още шестима сержанти от охраната заобиколиха Феб. Вече им беше известно, че трябва да го отведат в Лувъра.
В същия ден правото Марсел говореше в града: „На крал Жан му оставаше да си създаде един последен враг; и той го направи. Ако всички мошеници от обкръжението му останат на службите си, скоро няма да има и един честен човек извън затвора.“
IV
ШАРТЪРСКИЯТ ЛАГЕР
Чуйте, племеннико, най-новата глупост! Знаете ли какво ми писа папата в едно писмо от двадесет и осми ноември, чието изпращане или е било отлагано, или приносителят не ме е търсил, където трябва, щом го получих едва снощи в Арси? Познайте… Ето какво: огорчен от неразбирателството ми с Капочи, светият отец ме упреква в „липса на милосърдие“. Питам се как можех да му засвидетелствувам милосърдие, на тоя Капочи? Не съм го виждал, откакто ме напусна внезапно в Брьотьой, за да иде в Париж. И кой собствено е виновен за нашето неразбирателство, ако не този, който силом ми наложи за придружител един себелюбив,
