инвидивидуалистично цивилно общество в целия свят и само за дванадесет седмици успяват да ги превърнат в елитни бойци.
Най-лесно е, ако успееш да ги изловиш, докато са още млади. Вярно е, че и по-възрастни мъже могат да бъдат превърнати във войници — правило се е във всяка война. Ала тях никога не би успял да накараш да повярват, че онова, което правят, им харесва. Точно тук се корени и основната причина, поради която преобладаващата част от армиите по света се стараят да набират своя боен състав от момчета, все още ненавършили двадесет години.
Младите цивилни доброволци, които са кандидатствали и са били приети в Морската пехота на САЩ, пристигат на остров Парис — базата за основна военна подготовка, с която войските разполагат по източното крайбрежие на страната, изпълнени едновременно с огромно вълнение и тревога. Повечето от тях са напълно наясно, че им предстои да преживеят нещо изключително необичайно и трудно. Но те не се придвижат сами до базата. Пристигат поединично с различни полети на летище Чарлстън, в деня, в който е обявено събирането на техния взвод, където биват държани до късно през нощта в състояние на все по- нарастващо нервно напрежение. Когато най-сетне пристигнат автобусите, които трябва да ги извозят за останалите сто и двадесет километра до остров Парис, обикновено вече минава полунощ. И това въобще не е административно недоглеждане. Знае се, че шоковото обучение, което им предстои, ще даде най- ефективни резултати върху хора както изтощени, така и леко дезориентирани.
Организацията на основната военна строева и физическа подготовка е машина, която ежемесечно смила по няколко хиляди млади мъже. Всеки неин аспект, както и всяко винтче и болтче от тази машина са създадени с единствената цел да превърнат цивилния в морски пехотинец колкото е възможно по-успешно. При условие, че машината разполага с тотален контрол над телата и обстановката на тези момчета за период от приблизително три месеца, покръстването им е почти гарантирано. Остров Парис осигурява контролирана околна среда, извън която новобранците въобще не могат да припарят. Напускат я едва след дванадесет седмици, вече като редници от морската пехота.
Капитан Брасингтън, Морска пехота на САЩ
За младите новобранци основната военна подготовка е единственото, което обществото може да им предложи като заместител на ритуала по съзряването. Тази институционална характеристика продължава без прекъсване още от първобитното общество, когато младите мъже е трябвало да преминат тежки изпитания, за да бъдат приети като членове на воинската общност на племето.
Строевата и физическа подготовка не цели да обучи хората на кой знае какви умения. Главната й цел е да ги промени така, че после да могат да правят неща, за които доскоро не са и сънували. Тя действа чрез прилагане на огромен физически и психологически натиск върху мъже, изолирани напълно от нормалното си цивилно обкръжение и поставени в такова, където им е позволено да мислят и да действат само по начина, по който армията изисква от тях. Ключовата дума, чрез която хората, управляващи тази машина, описват процеса, е мотивация.
Инструктор по строева и физическа подготовка от Морската пехота на САЩ, остров Парис
Първите три дена от престоя на зелените новобранци на остров Парис са всъщност относително лесни, въпреки че непрекъснато ги бутат насам-натам и им крещят. През това време им изготвят документите, слагат им ваксини, раздават им униформи и ги научават на основните строеви заповеди, които ще дадат възможност на младите американци (иначе напълно непривикнали към този аспект от живота) да вършат всичко едновременно в големи групи. Но най-важното от нещата, случващи се по време на това „форматиране“, е предаването на личните дрехи, на косата — все физически доказателства за индивидуалността и самоличността им.
За период от само седемдесет и два часа, през които почти не им се разрешава сън, новобранците изоставят предишния си живот в серия скоростни ритуали (като например избръсването гола глава). Те са доста наясно със символичното значение на тези ритуали, макар да са целенасочено лишени както от достатъчно време за размисъл, така и дори от намек, че биха могли да обърнат гръб на избраното от тях поприще. Мъжете, които отговарят за тях пък знаят колко е нестабилно въжето, по което вървят, защото на този етап новобранците са все още току-що изловени цивилни, които не са се подчинили съзнателно и доброволно на дисциплината на армията.
Инструктор по строева и физическа подготовка
Подобни неща всъщност се случват доста рядко. Оживената суматоха през първите три дена има за цел да не оставя на новобранеца никакво време, през което би му хрумнало да се съпротивлява на ставащото с него. И така, новобранците са приети в системата и се появяват в редиците й, лишени от цивилните си дрехи, лишени от собствената си коса и най-вече — лишени и от малкото увереност в идентичността си, с която вероятно са успели да се заредят през краткия си, осемнадесетгодишен живот, преди желанието да придобият самоличността на морски пехотинци да ги е завладяло.
Първата фаза от всеки един процес по покръстване е пълното унищожение на предишните убеждения и ценности на индивида, последвано от свеждането му до положение на безпомощност и нужда. Три дни не са в състояние да заличат наслояваното в продължение на осемнадесет години — мислите и основните черти на характера не могат да се изтрият така лесно, — ала новобранците вече са научили, че единственото приемливо поведение в тази среда е да потискаш всяка по-необичайна своя мисъл и да се опитваш да имитираш характера, който морската пехота изисква. Не че момчетата изпитват особена неохота да го правят — като цяло, те искат да бъдат пехотинци. От мига, в който пристигнат на остров Парис, неясното усещане, предавано генетично от хиляди поколения мъже преди тях, че, за да си мъжествен, трябва да бъдеш воин, се превръща в категоричен, непрекъснато проповядван канон: да бъдеш мъж означава да бъдеш морски пехотинец.
Повечето момчета на осемнадесет години са надъхани с достатъчно много романтични идеи за това какво значи да си мъж, така че морската пехота разполага с достатъчно слаби места, върху които да работи. И тя започва да натиска тези бутони още от първия ден на същинското обучение. Офицерът, командващ съответното подразделение, се появява пред тях в пълния блясък на своята парадна униформа, по възможност и с медалите си, и им обяснява как могат да станат мъже.