Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Съединените щати, която е братство, елитно подразделение. Вие ще се превърнете в част от неговата история, неговите традиции, неговата организация — но само ако притежавате онова, което е необходимо за тази цел.

Всеки от вас смята, че може да го направи, само като се подпише като мъж. Но в Морската пехота ние казваме, че създаваме мъже. И по-конкретно — ние довеждаме до максимална прецизност онези инструменти, с които вече разполагате. Всеки от вас ги има в известна степен, при това още в този момент. Ние ще ви дадем готов план и ще ви покажем как се създава морски пехотинец. А останалото трябва да свършите вие. Разбрахте ли ме?

Капитан Пингрий. Морска пехота на САЩ

И втренчените в него новобранци, с блеснали от възторг и страхопочитание очи, крещят едновременно: „Да, сър!“ — точно както са ги учили. Те го правят с огромно желание, защото са доброволци. Но дори и задължителните донаборници притежават този романтичен плам на доброволците, ако са само на осемнадесет години. Основното военно обучение, независимо от трудностите, които го придружават, е бърз начин да станеш мъж сред мъже с безсъмнен статус на такива, а като изключим първоначалното желание и съгласие да минеш през него, то не изисква повече никакви решения от твоя страна.

Тъкмо бях завършил гимназия и не правех нищо особено, освен да се мотая по улиците, точно както правеха и повечето тийнейджъри на моята възраст. Но после ми дадоха нова възможност. Сержантът, който вербуваше войници, ме срещна, поговори с мен, след което каза, че в Морската пехота ще бъда много добре, че там имам бъдеще. И понеже до този момент живеех при родителите си, реших, че това е прекрасен шанс да започна свой собствен живот и най-сетне да порасна.

Новобранец в Морската пехота

Много харесвам ръкопашния бой и други подобни неща. Сега ми идва малко нагорно, защото съм доста крехък, обаче искам да се превърна в смъртоносна машина. Бих искал да стана всичко онова, на което ни учат тук.

Новобранец в Морската пехота

За повечето от новобранците самото обучение — когато наистина започне — е изключително непосилно, а с всяка следваща седмица става все по-трудно и по-трудно. Те са подложени на непрекъснат обстрел от обиди и издевателства, чиято главна цел е да сломи гордостта и по този начин да унищожи способността им да се съпротивляват на трансформацията на ценности и убеждения, която военните са предназначили за тях.

Същевременно изискванията за постоянна бдителност и автоматично подчинение нарастват главоломно, а стандартите, по които се оценяват облеклото и поведението на младите войници, стават все по- безпощадни. Ала всичко това е внимателно обмислено и изчислено от хората, които ръководят военната машина. Ето как размишляват те относно стреса и натиска, който налагат върху новобранците: „Вземаме достатъчно количество стрес и го вкарваме в кръвта на всеки новобранец. Те трябва да бъдат и малко уплашени, и малко несигурни, но като цяло се приспособяват.“ Целта е обучението да бъде достатъчно трудно, но в рамките на издръжливостта на преобладаващата част от момчетата. Едно от най- забележителните постижения на инструкторите по строева и физическа подготовка е създаването и поддържането на илюзията, че тази подготовка е уникално предизвикателство и автоматично ще открои над останалите всеки, който я премине успешно, макар че накрая почти всички завършват.

Да не забравяме, че още преди започването на същинското обучение, има предварително отсяване на потенциалните редници, което безспорно цели да елиминира неподходящото малцинство. Някои от тях действително се провалят и биват изпращани обратно вкъщи — или поне в мирно време. Стандартите за приемлива успеваемост във въоръжените сили на САЩ — така, както и в повечето военни организации по света — се повишават или понижават обратно пропорционално на броя и качеството на наличните новобранци, необходими за запълването на войските до ниво хора, имащи право да вземат решения. Но ако армията реши да инвестира достатъчно сили и време в обучението, малцина ще бъдат онези, които не могат да бъдат превърнати в сносни войници. За причиняване на тази трансформация не е необходима дори физическа сила, макар че през вековете повечето армии са прибягвали до употребата й доста често.

Нашето общество се променя така, както се променят и повечето общества. Нашето общество прецени, че дори и поучителните тренировъчни методи могат да постигнат същите цели. Като се замисли човек, нещата стоят точно така… Нашите 100 кубически сантиметра стрес са наистина всичко, което ни е необходимо — а не цели два галона от него, както е било някога… В някои случаи при част от по-младите ни инструктори по строева и физическа подготовка то е по-скоро въвеждане, отколкото същински тест. Затова назначихме допълнителен брой офицери и сега подбираме инструкторите си по уменията им за „фина настройка“.

Капитан Брасингтън, Морска пехота на САЩ

Действително съществува огромна доза фина настройка в ролите, които преките командири са длъжни да играят по време на обучението на разнородните групи млади новобранци. На най-простото ниво се прилага манипулация от типа „доброто ченге, лошото ченге“, целенасочено формираща отношението на новобранците към хората, които ги ръководят. Тримата по-млади инструктори, които съпровождат всяка „серия“ по време на престоя й на остров Парис, са обикновено твърде близо до възрастта на самите новобранци, но и абсолютно безмилостни в изискванията си за все по-добри постижения. Но старшият инструктор — обикновено достатъчно зрял мъж, за да им бъде баща, играе по-благосклонна и съчувстваща роля и е неизменно на тяхно разположение за индивидуални срещи и съвети. И обикновено извън сцената, ала неизменно присъстващ в картината, е ротният командир — невероятно строг и почти богоподобен персонаж.

Или поне това са образите, които се представят пред новобранците, макар че всички тези мъже работят в неизменен синхрон и сътрудничество за една основна цел. И я постигат — накрая те се превръщат не само в образи, достойни за подражание и в кумири, но и във фокус на все по-задълбочаващата се лоялност на новобранците към военната организация.

Предполагам, че страхът винаги съществува, особено в началото, защото те нямат представа какво да очакват… Мисля, че отначало ни мразят, или поне в продължение на една-две седмици, но постепенно това се превръща в уважение… Те съзнателно търсят дисциплината, нуждаят се от някого, който да ги ръководи, защото у дома си обикновено не го получават… С нетърпение очакват да им се каже какво да направят, а и има някой, който заповядва какво да им кажат да направят. Получава се нещо като игра между баща и син, през цялото време е така. Независимо дали искат или не, постепенно те започват да възприемат своя пряк командир — инструктора — като баща.

Сержант Карингтън, Морска пехота на САЩ

Дори само физическата тренировка, налагана в големи дози, скоро помага на новобранците да се почувстват по-силни и много по-умели от преди. Инспекциите, провеждани по няколко пъти на ден, бързо изграждат уменията им да носят добре униформата и да се държат като истински пехотинци, което е забележителен източник на гордост за тях. Наред с това тези инспекции спомагат за изграждане на нов мисловен модел у всеки новобранец — модел на безпрекословно подчинение на висшестоящите във военната йерархия. Да седиш застинал, изпънат като струна, вперил поглед напред, докато някой те разглежда подробно и за най-дребния пропуск, е може би максималният ритуален акт на подчинение, който човек би могъл да изпълни с дрехите на гърба си.

Но новобранците не се подчиняват безропотно само на грубия сержант, който прави крайно нелицеприятни забележки за космите в носа им. Около тях непрекъснато се демонстрират символи на идеализираната организация, на „братството“, в което ще бъдат приети само ако се подчинят и приспособят изцяло към него: знамената и отличителните знаци по време на прегледа на войската, военната музика, маршируващите наоколо военни подразделения и напевните призиви на инструкторите. Няма друго място във въоръжените сили на Съединените щати, където военните церемонии да се спазват толкова стриктно, където униформите на наличния състав да са до такава степен безупречни (някои сержанти — инструктори се преобличат по няколко пъти на ден) и където ритуалните аспекти от военния живот да са до такава