Джон Ърли е интелигентен и чувствителен мъж, който се превръща във военно хили („Аз съм едно огромно терминологично противоречие — защо е така, не мога да обясня.“) И като такъв е огромна рядкост. За повечето войници доверието и интимността, които се пораждат в малкото войсково подразделение по време на битка, въобще не са в състояние да компенсират страха и отвращението. Но по време на бой именно самопожертвователната идентификация на войника с останалите хора в неговата бойна единица е онзи фактор, който кара армиите да изпълняват своите задачи. Ала основите на тази безкористност трябва да бъдат положени още в мирно време. „Битката е социално изкуство, базиращо се на колективна дейност, сътрудничество и взаимопомощ — отбелязва един израелски войник. — Това пълно опиране на другите е интегрална част от усилието да се изправиш достойно срещу врага, независимо от рисковете, и именно то се оказва решаващо за готовността на мъжете да рискуват живота си по време на атака… Накратко казано, пред лицето на смъртта рядко може да се появи братско чувство, ако то не е съществувало още в мирно време.“20
Начините, по които армиите създават това братство чувство още в мирно време, са залегнали в основното обучение на всеки войник. Те представляват апотеоз на психологическа манипулация от най-висш порядък, която е толкова последователна в своята успеваемост и толкова универсална, че често пропускаме нейната забележителност. В държавите, където армиите са принудени да набират своите новобранци в края на пубертета — независимо дали като доброволна или като задължителна военна служба, изтръгвайки ги от едно цивилно обкръжение, което въобще не споделя военните ценности, основното обучение включва кратко, но изключително интензивно индоктриниране. Основната цел на това индоктриниране е не толкова да даде на новобранците военни умения, а по-скоро да промени техните основни житейски ценности и пристрастия. „Вероятно спокойно можем да кажем, че в известна степен ние им промиваме мозъците — признава един инструктор по строева и физическа подготовка от американската морска пехота. — Но иначе те са добри хора.“
Продължителността и интензитетът на основното обучение зависят в огромна степен от вида на обществото, от което произлизат новобранците, както и от вида военна организация, към която се зачисляват. Безспорно е много по-лесно да обучиш мъже, израснали в общество с военна нагласа, отколкото произлизащи от среди, чиито доминантни ценности са цивилни и търговски. Много по-лесно е също така да боравиш с доброволци, отколкото с вечно хленчещи наборници. Трябва да признаем все пак, че наборниците не винаги влизат неохотно в армията — в редица държави тя е изключително популярна по икономически причини.
В зараждаща се модерна Европа например военната служба е била по правило крайно непопулярна сред огромните маси от населението. Поради тази причина преобладаващата част от войниците били набирани от най-бедните и най-отчаяни групи социални съсловия. През XIX век тази ситуация внезапно се променя и зачислението в армията, както и задължителната военна служба се сдобиват с нарастваща популярност. Причината за този неочакван бум се крие отчасти и в ожесточения национализъм, характеризиращ деветнадесетото столетие, но не тя е единствената.
Призованите на задължителна военна служба получавали месо два пъти дневно, по два чифта ботуши и два ката бельо — неща, с които повечето от мъжете рядко разполагали в своята бедна селска къщурка или в затънтения си градски квартал. И днес голяма част от армиите на Третия свят продължават да черпят дивиденти от подобен вид популярност, поради което за всяко свободно място има от пет до десет кандидати (а в някои страни дори се налага да подкупиш човека, който набира войниците, за да те запише). Но дори и в съвременните индустриални държави, където средният стандарт на живот отдавна е надминал този на войника и където горещата вълна на национализма е като цяло утихнала, армиите не срещат трудности в набирането на новобранци, било то на задължителна или доброволна военна служба.
Далеч по-сложен обаче е въпросът в какъв точно вид войник (дали моряк, или летец) трябва да бъде превърнат новобранецът. Отговорът на този въпрос все по-често се търси по посока нарастващите изисквания за добри технически познания, наложени от модерните оръжия. Но това не е проблем, касаещ основната военна подготовка. Истинската сърцевина на проблема е типът социално обкръжение, в което войникът ще трябва да се бие.
През преобладаващата част от човешката история та чак допреди петдесетина години средата е била все една и съща — изключително пренаселена, с всички бойни другари, скупчени наблизо. В римския батальон, на оръдейната палуба на бойния кораб от XVII век или в пехотните батальони на Наполеон мъжете са се били все рамо до рамо. Присъствието на толкова много хора около теб, които са подложени на същите изпитания, е представлявало както, огромна морална подкрепа за всеки войник, така и морален императив да си играе добре ролята. Ако успееш да обучиш новобранеца до степен на досада да използва своя меч, оръдие или мускет, ако му втълпиш дълбоко чувството за лоялност към неговия легион, кораб или полк, и ако насадиш в душата му смъртен страх от висшестоящите, то можеш да си сигурен, че по време на битка той вероятно ще се представи добре.
Екипажите на модерните кораби и самолети (дори и танковете) — все мъже, които се бият заедно от вътрешността на машини — в много голяма степен все още обитават същата социална среда, макар че са забележително намалели по своята численост. И когато хората влизат в бой в присъствието на равни, същите добре познати принципи на подготовка дават абсолютно същите резултати. Светът на пехотата обаче, която столетия наред се е била рамо до рамо, се е обърнал с главата надолу.
Дори и през Първата световна война пешаците все още са можели да видят с очите си как цялата им рота влиза в атака. Но разгърнатостта на строя, наложена на сухопътните войски от съвременната огнева мощ, е свела броя на хората, които биха могли да се видят или чуят по време на бой, до десетина, та и по- малко. А дори и те обикновено са разпръснати. За войника пешак бойното поле днес се е превърнало в отчайващо самотно място — измамно празно на пръв поглед, но жужащо от скрити заплахи, където той не може да очаква нито преките напътствия от своя командващ офицер или сержант, нито успокояващото присъствие на група войници до него.
Най-изтънчените форми на основната строева и физическа подготовка в съвременните сухопътни войски изхождат именно от този факт. Поради тази причина в напредналите фази на обучението те поставят основното ударение върху „динамиката на малката група“ — изграждане на чувство за солидарност в „първичната група“ от пет до десет човека, която по време на бой ще бъде единственият източник на подкрепа за индивида и единствената публика на неговите проявления на бойното поле. В съвременните методи на обучение се залага далеч повече на инициативността на отделния войник, както и на неговата мотивация — елементи, за чието прецизиране армиите полагат все по-големи усилия. В Съединените щати, където контрастът между аскетичността, йерархичната структура и дисциплината на военния живот и този в цивилното общество е най-ярък, върху основната военна и физическа подготовка — тоест превръщането на младите цивилни във войници — се поставя най-голямо ударение в сравнение с всички останали армии по света. В американските сухопътни войски, които изхождат от презумпцията, че всеки техен войник при определени обстоятелства ще се озове в бойна зона, се залага на седемседмична основна строева и физическа подготовка, следвана от индивидуално специализирано обучение по родове войски. А в морската пехота на САЩ се изискват дванадесет седмици строева и физическа подготовка от всеки мъж и жена, които изберат да се запишат в нея.
Морската пехота е изключително старомодна по дух организация (последна в списъците на американските въоръжени сили, когато се опре до получаване на каквито и да било нови оръжия), която се придържа неотклонно към убеждението, че абсолютно всеки морски пехотинец трябва първо и най-вече да умее да стреля с автомат, дори и ако впоследствие се специализира като готвач или снабдител. Наред с това морската пехота е елитна нападателна военна единица, чиято бойна доктрина приема като естествена необходимостта понякога да се жертва живот за време. Въобще цялостната ориентация на морската пехота е насочена към изискванията на боя — той дефинира всичко, което тези войски правят.
Всички тези характеристики правят морските пехотинци крайно нетипични както за останалата част от съвременните въоръжени сили на САЩ, така и за армиите по света, които обикновено се състоят от изключително голям брой псевдо-военен личен състав, изпълняващ технически и административни задачи, та дори и отговарящ за връзките с обществеността. По своята численост този състав обхваща далеч по- малобройни истински бойни единици. А морската пехота се състои почти изцяло от такива. По същата тази причина обаче те са превъзходно поле за изследвания за начините, по които действат методите на строевата и физическа подготовка. Пехотинците извличат своите войници от най-екстравагантното и
