й беше добре сложено, а кожата й беше свежа. Изпита желание да засмуче гърдите й и веднага започна да го прави. След това се спусна надолу с целувки до вулвата й, където вкара езика си. Тя започна да се задъхва и да се гърчи, но той не знаеше дали това е преструвка, или истинско удоволствие. Не много проститутки, даже и по-младите, успяваха да се възбудят от секса или поне като го правеха на работа. Когато нямат задължения, ако може така да се каже, те също изпитваха възбуда и желание с мъжа, когото обичаха.
Когато вкара езика си, усети влагата на устните си. Вдигна глава и вкара члена си вътре. Удоволствието беше неописуемо. Влезе бавно и нежно, вулвата й не беше отпусната все още, което се случваше при по- старите проститутки. Тя все още беше стегната и еластична, а големият член и тясната вулва даваха на един мъж истинско удоволствие. А как щеше да се чувства сега навън, на дъжда? Помисли си какво удоволствие е да стои тук, в мекото легло, и да чука тази сладка мадама поне за една седмица. От време на време щеше да поръчва по някой сандвич, за да се подкрепят, както и по някоя бира. Можеш да получиш почти всичко от мисис Вега, ако имаш с какво да плащаш.
Но поне сега това не можеше да стане. Задълженията му не търпяха отлагане, особено това с войната с индианците. След като се погрижи за Нийл, ще се насочи към Грейнгвил, за да огледа най-големия търговски пункт на Холидей. Пушките за мисията бяха дошли от един от тези пунктове, така че беше възможно и другите племена да бъдат снабдявани с пушки. Холидей предприема голям риск, като раздава оръжие на индианците, и ако хората в района разберат за това, ще бъде щастливец, ако не го линчуват.
Линчуването на Холидей наистина би се оказало добра идея, но как да представи доказателства, за да постигне това? Кой ще свидетелства срещу него? Идеята на момчето да се откара индианката до Боис нямаше да е добра. Всяко обвинение, което отправи към Холидей, ще бъде отхвърлено като невалидно. Самият той беше готов да свидетелства срещу него, независимо че това можеше да му коства живота, но беше известен като приятел на генерала. Те щяха да открият това, ако не го знаеха, и клетвата му няма да се приеме искрено, а с подозрение и насмешка.
Сузи го откъсна от мислите му.
— Не ти ли харесвам, Морган?
— Разбира се, че ми харесваш.
— Тогава го докажи, мъжаго. Умът ти е на милион километра оттук.
— Мислех си колко приятно е да съм тук с теб и да слушам как отвън вали студеният дъжд.
— Това е най-хубазото нещо, което някой някога ми е казвал.
Морган изключи мисълта си за Холидей и се съсредоточи върху нея. Тя беше това, заради което беше дошъл тук, и реши да даде всичко, което може. Ако тя се справяше чрез триковете на всяка проститутка, то се справяше доста добре. Той започна да чука, като държеше краката й широко разтворени, след това ги сви и ги сложи на раменете си, за да може да прониква по-надълбоко.
Правиха секс във всяка възможна поза. Накрая мина и зад нея. Дупето й беше стегнато и нежно изваяно. След това я накара да го смуче. Тя не стоеше просто с отворена уста, а го смучеше с желание, като го вкарваше и изкарваше целия. Червените устни се справяха така добре, сякаш това беше втора вулва. Не знаейки какво да прави след това, той продължи да я чука във вагината, най-доброто, което може да иска всяка една жена.
Усети как в него се издига желание. Не искаше да спира, но и не можеше да се контролира повече. Тестисите му се свиха за изпразването и той усети, че всеки момент ще свърши. Вряза се с всичка сила в нея и започна да се изпразва с мощни тласъци. Тя не спираше да се върти под него и продължи така, докато той се отпусна целият върху нея, все още задъхан, но щастлив.
Все още върху нея си помисли, че от доста време не е изпитвал толкова приятно чувство. Разбира се, част от всичко беше свободата, която можеше да си позволи с нея. Беше правил неща, които би се поколебал доста, докато се реши да ги опита с жена като Лаура. Бедната Лаура. Ако го познаваше добре, може би нямаше да има нищо против да го смуче.
Той се прозя и Сузи се усмихна.
— Все още си напрегнат, Морган, чувствам го по стегнатите мускули на раменете ти. Какво си направил със себе си?
— Работих здраво, с теб.
— Нуждаеш се от добър масаж. Обърни се.
Морган се завъртя послушно и заби лице във възглавницата. Ръцете й бяха малки, но силни, тя го стискаше и удряше с юмручетата си толкова приятно, че той започна да се отпуска и да изпада в дрямка. Опита се да се пребори с нея, но просто нямаше сили. След миг вече спеше дълбоко.
Когато се събуди, нямаше представа колко е часът. Все още не се беше развиделило, отвън беше тъмно, а Сузи лежеше в леглото до него, четейки „Градски и местни новини“.
— Боже, как само заспа, Морган.
— Трябваше ми почивка — протегна се мързеливо той. — Колко е часът? Часовникът ми е на масата.
— Минава пет. Все още вали, но не чак толкова силно, но все пак не е за излизане. Платил си за цялата нощ, защо не останеш? Дрехите ти са сухи, а блузата и панталоните ти са изгладени, ето ги там на стола. Добре ще направиш да тръгнеш, когато спре дъждът.
Последното нещо, което искаше сега, беше да се измъкне от това топло легло.
— Няма да си тръгвам. Какво те накара да си помислиш за това?
— О, нали поиска да знаеш колко е часът.
— Спах толкова дълбоко, че просто исках да разбера, само това.
— Радвам се, че ще останеш цялата нощ. Ако си тръгнеш, ще се наложи да слизам долу в салона. Сега няма да има никой там и ще се наложи да стоя сама до осем часа. Тогава ми свършва смяната. Искаш ли…?
— След малко. — Все още не се беше разсънил от дълбокия сън и смяташе да полежи така, докато не му се прииска.
— Спокойно — каза Сузи. — Имаш още часове тук. Искаш ли да погледнеш вестника. Уилиямс винаги го оставя пред вратата ми, след като го прочете.
Морган въобще нямаше намерение да чете вестник, но Сузи го държеше и го гледаше настоятелно. Смяташе да й откаже, когато зърна името на Нийл на първа страница. Съобщението беше встрани от всички останали новини и обградено с дебели черни линии. Взе вестника и зачете. Заглавието беше: РЕДАКТОРЪТ НИЙЛ ЩЕ ПРИСЪСТВА НА КОНФЕРЕНЦИЯТА НА ПАРТИЯТА ОТ АЙДАХО В БОЙС. Под него се четеше кратко съобщение:
СД.Нийл, редакторът на вестника ни, вчера напусна града, за да присъства на едноседмична конференция на Партията от Айдахо, новата политическа организация, която ще се проведе в Боис. Създадена от известния бизнесмен Седрик В. Холидей, Партията от Айдахо е посветена по неговите думи „на всички здравомислещи хора, живущи на тази територия“. Мистър Холидей твърди, че конференцията е в отговор на усилията на генерал Оливър Хауърд за организиране на масово събиране в протест срещу желанието на Партията от Айдахо да изсели всички индианци от тези територии в името на мира и прогреса и да се настанят в по-малко населени райони. Генерал Хауърд, ветеран от Гражданската война, е командвал армията и доброволците по време на войната с нез перс през 1877. Редакторът Нийл е официалния историк на тази партия след нейното създаване през януари тази година. Ако той отсъства, функциите му веднага ще бъдат поети от водещия редактор финли Добсън.
Съобщението за внезапното заминаване на Нийл беше неочакван удар. Трябваше да убие копелето за по-малко от двадесет и четири часа, а сега трябваше да чака. Можеше да отиде до Боис и да го убие там, но това щеше да бъде доста глупаво. Смяташе да го убие от засада, да го застреля с пушката си през прозореца или когато си тръгва от офиса. Искаше да прочете новината във вестника: РЕДАКТОРЪТ НИЙЛ, УБИТ ОТ НЕПОЗНАТ НАПАДАТЕЛ. Или нещо такова, но не искаше законът да е по петите му през останалата част на живота. Спейд Бит го чакаше и искаше да се прибере там, когато тази проклета работа се оправи.
Даже и да пренебрегнеше всичко и да отидеше до Боис, за да очисти Нийл, трудно щеше да му бъде да се скрие от погледа му. А и щеше да има толкова много хора, невъзможно щеше да бъде да го убие там. Даже и да успее, цялата вина ще поеме генералът. И сега трябваше да чака — това, което най-много
