така.
Това можеше да е смелост в резултат от изпития алкохол. Не беше вярно това, че внезапен шок може да накара човек да изтрезнее на мига, особено ако пък е много пиян. Можеше да опита само да накара пияния да мисли. Той все още можеше да е пиян, но разумът му се проясняваше достатъчно, за да мисли ясно. Сега явно Нюболд се чувстваше точно така и той не искаше да разбере, че това е нещо повече от обир.
— Елате ако искате всичките — каза той. — През това време аз ще съм вече много далеч.
Червенокосият го напсува, но продължи да върви.
До сградите на Главната улица имаше градски парк. Входът беше между банка и хотел. Алеята се спуснаше надолу по склона към реката. Имаше малки пейки и масички за пикник, а една пътечка стигаше право до брега на реката. Морган беше идвал тук преди с една проститутка, която искаше да прекара пикника си с него. Беше преди доста години, но всичко си беше тук, даже старата табела над алеята: Парк на Джон Маклоглин.
Влязоха в парка. Единствената светлина идваше от Главната улица, а и от дъжда трудно се виждаше каквото и да е. Намериха пътечката и той им нареди да продължат по нея. Нюболд продължаваше да го псува, но Съли се опитваше да го усмирява, за да си нямат проблеми. Първи слезе надолу по склона Съли, доста бързо и лесно, докато червенокосият падна два пъти на мократа трева, преди да се изсипе долу. Морган ги последва предпазливо.
Тук долу имаше нещо като каменна тераса, която се издигаше само два фута над водата. И тримата застанаха на нея, след това червенокосият изръмжа ядно:
— И какво сега? Можеш да ми претърсиш и ботушите, но няма да си смъкна панталоните. Първо ще трябва да ме убиеш.
Морган стовари със сила дръжката на револвера си на тила му и го блъсна с крак към водата. Нюболд беше изпаднал в безсъзнание, когато цопна във водата. За по-малко от минута трябваше да бъде мъртъв.
— Това е за Лаура Йодър — каза тихо той.
Не искаше да уплаши Съли с тези думи, даже и не смяташе да го казва. Но когато чу това, другият изкрещя и се обърна, за да избяга. Морган го сграбчи за врата и насила го накара да седне на камъните.
— Мили боже, моля ви, мистър, не ме убивайте! — Трепереше целият, сякаш беше трескав. — Оскар беше този, който уби жената. Удуши я. Не исках да се намесвам, но той успя да ме придума да го придружа. Никога през живота си не съм убивал, но Оскар каза, че зная, че смята да убие жената и че ще ме убие, ако не се съглася да взема участие. Какво можех да направя? Той я удуши, като ме накара през това време да държа глезените й здраво, за да не рита. След това я пуснахме в реката. Заклевам се, мислех си, че след това ще хвърли и мен в реката. Знаете, че ви казвам истината. Моля ви, не ме убивайте. Няма да е честно, ако решите да го направите.
Морган му нареди да млъкне.
— Млъкни или ще те хвърля в реката. Сега ме слушай, смръдлив плъх, не искам точно да те убивам. Нямаше смисъл да ми казваш, че Оскар е убил жената, аз знаех, че е той. Та ти нямаш смелостта да убиеш и хлебарка.
Съли се опита да каже нещо и Морган го удари през устата, но с такава сила, че той се претърколи към водата. Веднага се пресегна и го сграбчи, за да го върне назад. И него щеше да прати в реката, но не точно сега.
Мустакатият прие това като добър знак. Но този път, когато си отвори устата, беше малко по-спокоен и Морган го остави да говори, за да си мисли, че възнамерява да го остави жив.
— Ако ме пуснеш, никога повече няма да ме видиш. Аз съм просто дребен фалшификатор, но никога не съм убивал, кълна се. Не трябваше да правим екип с Оскар. Аз… не исках да кажа точно това. Когато излязох от затвора, нямах нито един познат. Оскар ми беше доведен брат и той ми предложи място, където мога да се настаня. Аз се съгласих и това беше голяма грешка от моя страна, да, сър, ужасна грешка. Ужасно съжалявам за жената и като си помисля за нея, винаги ми се доплаква. Но вече научих урока си, да, сър. От днес нататък започвам честен живот.
Морган вече беше чул достатъчно. Като осъден, Съли все още се надяваше на някакво помилване. Морган можеше още сега да го хвърли в реката, но беше рано. В гласа на мустакатия имаше надежда. Морган хареса особено много това за научаването на урока и желанието да живее честно.
— Ще трябва да те изправя пред закона. — Достатъчно, помисли си мрачно. Нямаше никакъв смисъл да си мисли, че можеше да остане жив. Приказките нямаше да помогнат по никакъв начин.
— Не ме е страх да застана пред закона — отвърна другият. — Ще обясня на съда как Оскар ме е заплашил. Направих всичко това, за да спася собствения си живот. Действах — Съли се затрудни в произнасянето на думите, — действах под натиск.
Малкият шибаняк говореше като затворнически адвокат. Ако все пак стигнеше до съд, имаше възможност да се измъкне. Нямаще смисъл да оставя свидетели на убийството.
Започна да го баламосва.
— Кой нареди на Оскар да убие жената? Редакторът Нийл ли? Отговаряй, докато все още можеш.
Съли започна да се усуква.
— Оскар каза, че е Нийл, но мен ме нямаше там, когато са разговаряли. Аз никога не съм ходил в сградата на вестника.
— Знаеш ли кой е Дрик Холидей?
— Да, разбира се, че знам.
— Но не знаеш дали Нийл е говорил с него за жената и е наредил Нийл да се заеме с това?
— Не, не! Не знам нищо за това. Оскар ми каза, че Нийл му е наредил да убие жената. Даже не ми и каза защо е трябвало да бъде убита. Попитах го веднъж, но той не пожела да ми отговори, Оскар обичаше да е потаен. Кълна се в Господ, говоря ти това, което знам.
Вярваше му, но всичко вече започна да му дотяга. Съли отвори уста, за да каже още нещо, но той вече нямаше желание да го слуша. Удари мустакатия в главата с револвера, след това го прехвърли през терасата във водата. Чу плясъка.
Върна се на Главната улица и се огледа. Нямаше никой, или поне не видя никой. Дъждът се беше усилил още и сега усещаше, че и бельото му е подгизнало. Ботушите му джвакаха и си помисли за горещо кафе и топло легло. Почувства се добре след това убийство. Трябваше да го направи и го направи. Не се беше доверил на Лаура, но и да беше, това нямаше да помогне ни най-малко. И да беше я предупредил да внимава и да не бъде толкова дръзка, тя просто нямаше да го послуша. Тези еманципирани жени никога не вземаха съвет от когото и да е било, те просто знаеха какво трябва да правят и го правеха. Лаура искаше да се прочуе с историята за Холидей и това й коства живота.
Минаваше два сутринта, а това означаваше, че няма да намери Нийл в офиса му по никакъв начин. Но все пак си струваше да погледне. Стигна до там, без да срещне никой. Сградата беше тъмна, мъждукаха само няколко малки прозореца. Там трябваше да е печатницата и сега набираха сутрешния вестник, за да е готов навреме. Всички останали се бяха прибрали, не можеше да пипне и Нийл, но и нямаше какво да прави. Нюболд си беше странен и беше нормално да изчезне за известно време от града. Същото се отнасяше и за Сълй.
Нийл трябваше да почака. Не беше някой си, а известен човек в тукашното общество, близък приятел на властния Дрик Холидей. Утре вечерта, помисли си той, ще го направи утре вечерта.
Нямаше смисъл да се опитва да си намери стая в някой пансион по това време на нощта. Все трябва да има места, където да го приемат, но не можеше да се сети къде може да е това. Можеше да се отбие в някой хотел, но като че ли тази идея не му се нравеше много. Доброто чувство, което се беше появило, след като очисти двете гадини, сега постепенно започна да утихва и на негово място се появи отчаянието.
Беше гладен — както за храна, така и за жени. Не се беше сетил за жена, докато не се отби в малка кръчмичка, за да хапне шунка с яйца. Това заведение работеше денонощно и приютяваше моряците, които огладняваха и идваха тук, за да хапнат, а след това се връщаха в публичните домове или заведенията. Той и по-рано беше идвал тук, така че не се притесняваше много.
Но не всички клиенти бяха моряци. В единия ъгъл мъж от някакъв патрул с чисто нова синя униформа
