нещо лошо с нея, бих искал да знам какво е то. Ако трябва, ще се обърна и към закона.
— Законът! — Устата на старицата се изкриви презрително. — Много ще ви помогне законът, който и да сте.
— Казвам се Морган. Имам ранчо за коне северно оттук.
— Може би. — Мисис флаглър явно се беше посъвзела. — По-добре влезте.
Морган я последва в салон, препълнен с мебели. Портретът над камината явно беше на мъжа й. Тя се беше облякла като вдовица. Посочи му стол, който изглеждаше така, сякаш никой не беше сядал на него. След това седна на ръба на друг стол.
— Може и да сте един от тях, но вече не ми пука. Изплашена съм, но и съм уморена от този страх. Мис Йодър тръгна преди шест дена, в неделя вечерта, около девет часа. Двама мъже се появиха за нея и след няколко минути тя замина с тях.
— Изглеждаше ли така, сякаш е уплашена от тях?
— Не бих казала. Не знам. Те я изчакаха тук, в салона, докато я извикам от стаята. Говориха много малко, след това излязоха. Не съм се замисляла за това. Мис Йодър биваше посещавана по всякакво време, а и освен това единият от тях снабдява града и околните градчета с „Новините“. Казва се Оскар Нюболд и всички го познават. Груб, едър, с червена коса. Другият с него беше с овехтял костюм и смешна шапка. А и имаше увиснали мустаци.
— Взе ли мис Йодър нещо със себе си?
— Казах ви, че просто излезе навън с тези двамата. Не се в връщала в стаята. Мислите ли, че все пак се е случило нещо с нея? Когато не се върна за през нощта, на сутринта отидох във вестника. Казаха ми, че не са я виждали. Мистър Нийл обърна всичко на шега. Каза, че просто може да се е спряла на приказки с някой стар приятел. Изчаках така до следобед, след това веднага отидох при шефа на полицията. Той ми отвърна, че мис Йодър била желана от всекиго млада жена и може да е навсякъде. Каза ми, че ще подпита тук-там. И оттогава не съм го чувала. Това е всичко, което мога да ви кажа.
Морган си помисли, че най-вероятно Йодър вече беше мъртва. Не беше вероятно, а сигурно. Те нямаше просто да я накарат да напусне града. Знаела е прекалено много, за да я оставят. Тя беше смела жена, готова да поема рискове, но и честна. Явно си беше извоювала доста добро име като репортер, една от малкото жени в този труден занаят, която доминираше над мъжете.
— А казахте ли в полицията за Нюболд и другия мъж?
Устните на старицата трепнаха.
— Разбира се, че им казах. Петър каза, че мистър Нийл, редакторът, най-вероятно е пратил Нюболд да я извика в офиса му за някоя спешна статия. Когато не снабдява с вестници, този Нюболд прави доста странни неща. Началникът каза, че другият може да е бил просто приятел по чашка на Нюболд. Най- вероятно, след като са я завели в офиса, отново са отишли да пият в някое заведение. Нюболд е голям пияница.
Лаура е изчезнала малко след като е напуснала къщата и не трябваше да е чак толкова голям детектив, за да се сети за това. Морган виждаше нещата така: накарали са я да излезе от къщата, като са я предупредили, че ако се опита да вика за помощ, ще я застрелят. Било е нощ и те със сигурност са я придружили до доковете, може даже да са й сложили и верига, за да потъне.
— И не знаете дали този началник е говорил въобще с Нийл, Нюболд или другия човек?
Старицата за миг се разсърди.
— Не знам какво е направил. Каза само, че ще подпита. Честно казано, не беше много заинтересован от всичко това. Не отидох при него втори път, защото си мисля, че това няма да доведе до нищо добро. Да ви кажа честно, доста е мързелив. Но, за бога, не му казвайте, че съм казала това. И аз трябва да живея тук спокойно.
— И от този ден не сте говорили повече с Нийл?
— Да, страхувам се от него.
Ето, това е, помисли си той. Бяха убили една жена и все пак нищо не можеше да им се случи. Нийл сигурно е попаднал на някои нейни бележки или е прочел бележника й. Каквато и да беше причината, тя означаваше само едно — смърт. Началникът на полицията лижеше гъза на Нийл, а той пък, от своя страна — на Холидей. Доста добро подреждане. Усети сляпа ярост, която затупа в слепоочията му. За бога, трябваше да направи нещо. Да убие убийците на Йодър, не беше част от задачата му, но точно това смяташе да направи. Засега детективската му работа можеше да почака. Обърна се с последен въпрос.
— А върна ли се Нюболс, заплашва ли ви да си мълчите? Или някой друг?
Старицата поклати категорично глава.
— Никой. Аз съм само една старица и сигурно са си помислили, че няма въобще смисъл да ме заплашват. И са си прави. Още съм изплашена, и то толкова, че не мога да спя спокойно. Но щом се осмелих да ви кажа всичко, значи все пак не съм чак толкова наплашена. Надявам се това да не ме вкара в някоя неприятност.
Морган се изправи.
— Никога не сте говорили с мен. Може да разчитате на това.
Старицата се изправи след него, за да го изпрати. На вратата го хвана за ръката, една сълза се търкулна по бялата й буза.
— Мистър Морган, надявам се да успеете да направите нещо. Мис Йодър е прекрасна жена и не заслужава да й се случи нещо лошо.
— Ще направя всичко, което е възможно — отвърна той. — Бъдете сигурна.
Като се отдалечаваше от къщата, се замисли как бързо се променяха нещата. Още по времето, когато се питаше какво може да се случи на Лаура, тя вече е била мъртва. Нямаше никакво доказателство за това, че е мъртва, но не му и трябваше.
Както каза и старата жена, не беше справедливо да се случи точно на нея. Това беше просто оценка, но тя отговаряше точно на истината. Това означаваше, че той трябва да отмъсти. Мъжете, които са я убили, и мъжът, който ги е изпратил, трябваше да платят с кръвта си за това.
Все още беше светло. Налагаше се да изчака, докато се стъмни. А междувременно можеше да се поогледа за този Нюболд в заведенията.
ГЛАВА СЕДМА
Помисли си, че може да го намери в заведението в същата сграда, където беше вестникът. Зърнаха го още в първия ден, когато пристигнаха в града с момчето. Мъже с омастилени престилки постоянно влизаха и излизаха оттам. Използваха всяко свободно време, за да излочат бързо по една бира, без да ги зърне шефът им. Печатари, словослагатели и хора, които работеха за вестника на Хол идеи.
Нюболд не би трябвало да е постоянен клиент там. Може вече да е предизвикал побой или да е обидил някого, след което не е станал желан клиент. Не би трябвало да бъде там и по това време на деня, но можеше да има и късмет. Беше малко след шест часа и дневната смяна на вестника би трябвало да напусне сградата сега.
Влезе вътре и се спря на бара, за да изпие една бира. Хората бяха доста и различни, шум имаше достатъчно. Можеше да познае вестникарските работници от другите по книжните шапки, които повечето от тях носеха. Старицата беше описала Нюболд като едър и груб мъж с червена коса. Нито един от пиячите вътре не отговаряше на това описание. Морган плати за една бира. Не можеше да задава въпроси. Идва ли Нюболд да пие тук? По кое време? Някой може да забележи това и да предупреди червенокосия, който ще се измъкне по най-бързия начин. А не това искаше той. Искаше просто да хвърли в реката тези, които бяха сторили на Лаура същото, Което заслужаваха. Това беше най-грубият му план, но ако беше необходимо, можеше и да го промени. Ако се наложи, ще ги убие там, където ги срещне. Като се отчетат всички неща, реката май щеше да е най-добрият начин да се отърве от тях. Един път да ги хвърли в реката и бързото течение щеше да ги отнесе далече от Левистон.
Не бя искал законът да започне да го преследва, така че ще се опита да не използва оръжие, но ако се наложи, щеше да го използва. Нощните изстрели в град като този не бяха голяма рядкост и можеше и да има късмет да се измъкне. Но ако се наложи да застреля Нюболд и другия, доста по-трудно щеше да му е да се справи с Нийл. Веднага след като открият телата или заподозре нещо, ще изчезне. А това нямаше да е
