премахва до голяма степен страничното действие на талефа и ако има несъвместимост между талеф и кора, тя би се проявила под някаква форма у талефските твари!
Той погледна настойчиво младата жена и добави:
— Трябва да направим този опит, Хуана. Въпрос на живот и смърт. Трябва да забравим какво е било това същество преди и да се замислим в какво се е превърнало сега — опасност за Вселената!
Той се наведе отново над уродливото тяло и стисна зъби, когато ръцете му обхванаха безформените крака на чудовището. Допирът беше неприятен. Имаше чувството, че държи в ръцете си нещо студено и лепкаво. Потръпвайки против волята си, той успя да завлече чудовището чак до глисера, да го вдигне и постави на мястото, където преди това бяха пренесли тялото на нещастния Пейвъл.
За по-малко от минута Холдън успя да премести резервния магнитен излъчвател и да го пусне в ход. Едва видими в полумрака на кабината, трептенията обхванаха безжизненото тяло, стягайки го като в някаква мрежа. Действуващ бързо и ефикасно, Крис Холдън се увери, че чудовището не може да помръдне ни едно от пипалата си, после седна на пасажерското място в глисера и посочвайки на Хуана командното табло, заповяда:
— Заеми се с управлението, скъпа, а аз ще наблюдавам този хитрец.
Докато Хуана Сантос сядаше зад командния пулт на глисера, той зареди още веднъж пушката си, като регулира енергийния й пълнител на мощност, съответствуваща на теснотата на кабината. После се настани така, че да държи оръжието си постоянно насочено към човека-растение, който, изглежда, започваше да се съвзема.
Когато Хуана насочи глисера към алкорианското село, чудовището дойде отново в съзнание и малките тесни процепи, които му служеха за очи, гледаха Крис Холдън с дива омраза.
Но този растителен изрод не бе в състояние да направи и най-малкото движение…
Глава XV
Измина повече от час, откакто Крис Холдън чакаше в глисера, спрял на около стотина метра от алкорианското село, под сянката на палмите, недалеч от плажа. Повече от час, откакто наблюдаваше ужасното същество, опитващо се напразно да се освободи от магнитната мрежа, която парализираше движенията му. Отвратителната твар дрезгаво изръмжаваше от време на време, после внезапно млъкваше. Странният му поглед се устремяваше отчаяно към човека, който го бе победил, и Крис Холдън чувствуваше как мисловните вълни стигат до мозъка му. Чудовището все се опитваше да намери слабото място, за да го подчини на себе си. Ала напразно.
— Не се мъчи, драги — изсумтя Холдън. — Няма да успееш!
Той хвърли поглед към часовника си. Хуана се бавеше. Трябваше й време, за да приготви препарата от кора, но за тях двамата времето се превръщаше в смъртен враг, защото ако Сигнус-X-I напуснеше Алкория, всичко щеше да бъде загубено. И сега човеците-растения, които бяха завладели кораба, сигурно вече знаеха, че се е случило нещо на изпратените в гората четирима от техните. Може би щяха да намерят оцелелия…
Най-сетне Хуана се появи — тичаше към глисера и Холдън въздъхна с облекчение.
— Готово, Крис — каза тя, стараейки се да не поглежда към онова същество, което отново се раздвижи. — Галеа Ивхи ми даде толкова плодове, колкото поисках, и успях да приготвя от тях концентрат за инжектиране…
Тя посочи един прозрачен флакон, пълен с леко опалесцираща течност.
— Донесох и една спринцовка, но…
Тя се осмели да погледне към обездвиженото от магнитната мрежа същество и потръпна:
— Мисля… мисля, че не ще имам смелостта да…
Холдън протегна ръка и каза:
— Ще се опитам аз.
Взе шишенцето и спринцовката и погледна отново към чудовището, което, изглежда, дебнеше и най- малките му движения. Едва доловимите импулси, които безрезултатно атакуваха мозъка му, говореха за някакво смътно безпокойство. Вероятно то разбираше какво става и страхът отново го завладяваше.
— Май си нещо неспокоен, а, драги мой? — каза Крис, за да си вдъхне смелост.
Той бавно напълни спринцовката, без да изпуска от очи уродливото същество, което правеше отчаяни усилия да се отскубне от прегръдката на магнитната мрежа.
— На кое място бихте направили инжекцията? — попита той, хвърляйки бърз поглед към приятелката си.
— Нне… не знам, Крис. Ние нищо не знаем за анатомията на тези същества. Струва ми се, че трябва възможно най-близко до главата. Може би на врата. Все едно, течността би трябвало да се разпространи доста бързо в тези порести клетъчни тъкани.
Холдън се приближи до чудовището, което внезапно нададе ужасен, нечовешки вой. Преодолявайки погнусата, която предизвикваше у него зловонната миризма на гнилоч, идваща от отвратителното тяло, Холдън коленичи до жертвата си, наблюдавайки внимателно края на едно от пипалата, което макар и само донякъде успя да се изплъзне от магнитната хватка на мрежата. Сантиметър по сантиметър опасната лиана със смъртоносно жило в края се опитваше да пропълзи до него.
Той отстъпи, за да излезе от обсега й и потърси пролука в гъстата мрежа от едва видимите силови линии, опасващи парализираното тяло на човека-растение. После доближи иглата до зеленикавия врат.
Без да обръща внимание на ужасните хъркания, които излизаха от зейналата уста, той заби иглата в растителната тъкан и се изненада от съпротивата, която тя оказа. Холдън трябваше неколкократно да опитва, преди да успее да забие иглата както трябва. Необикновената кожа трепереше неудържимо.
— Пази се, Крис!
Без да изпусне спринцовката, Холдън бавно натисна буталото и леко се отдръпна. Смъртоносното жило заплашително се приближаваше до десния му крак. Той изпразни цялата спринцовка, после отскочи бързо назад тъкмо в момента, в който измъкналото се пипало яростно шибаше във въздуха, за да го достигне.
— Не се приближавайте, Хуана! — извика той.
Чудовището отчаяно се бореше, напрегнало всичките си сили да се отскубне от пояса. Но мрежата го държеше здраво. Като предохранителна мярка Холдън увеличи мощността на излъчвателя, но стоеше далеч от обсега на пипалото, което от време на време се извиваше и около самото чудовище. За момент той помисли, че човекът-растение ще си инжектира собствената отрова, като скорпионите, но ето че пипалото изведнъж се отпусна вяло и се стовари безжизнено върху металния под на глисера. За няколко секунди Холдън и Хуана почувствуваха у чудовището желание да се самоубие, за да избегне онова, което го очакваше. Но очевидно действието на кората бе прогонило този подтик, чийто сигнал те доловиха чрез мозъчните му вълни.
— За малко да не успеем — измърмори Холдън с облекчение. — Сега не ни остава нищо друго освен да чакаме.
— Да чакаме и да се надяваме, че не сме се излъгали, Крис — добави Хуана.
Конвулсиите, които разтрисаха чудовището, намаляваха все повече.
— Може би умира — прошепна Хуана.
— Може би — допусна Холдън със спокойствие, което изненада и самия него. — В такъв случай разполагаме с допълнително оръжие, за да им се противопоставим. Трябва да изработим някакво приспособление, с което да им се инжектира кора от разстояние. Но това не решава въпроса как да се доближим до кораба, без да разберат. Сигурно сега са в тревога, тъй като четирима от техните са липсвали при проверката…
В продължение на десетина минути чудовището стоя съвсем неподвижно. Само от време на време тръпки пробягваха по тялото му. Но очите — тесните процепи, които можеха да минат за очи — бяха напълно затворени и ако ги нямаше тези спазми, нищо друго не издаваше, че е живо все още.
Най-после двете цепки се разшириха, „мускулите“ на чудовището се раздвижиха и то се размърда отново, вперило поглед в двамата земяни. Беззъбата уста се отваряше и затваряше с отвратителни гримаси.
