Жълтият прах на времето

— Джон?

— Жак, часът е точно двайсет и два и трийсет.

— Да. Според моя часовник — и трийсет и две. Може би избързва. Има ли някакво значение?

— Господи, надявам се, че не ни подслушват!

Когато му даде малката епруветка по време на една от срещите им (почти преди година), Джон Дикинджър му каза: „Мисля, че ти дължа няколко образци от март 1977. Ето… Малко губиш в теглото.“ „Какво е това?“ „Произведено е в нашите секретни лаборатории… хм, кодовото им название е Шива: това задоволява ли те?“ „Какво е…“ „Жълтият прах на времето! Да се използва все пак предпазливо. Все още не е съвсем добре разработен. Кодово название «Даяна». (Може би се пишеше Dhyana или нещо подобно.) При малка доза ефектът не е гарантиран. Но до дванайсет зрънца действа като лек халюциноген с минимално изместване във времето. Безопасно е. По-добре е от транквилизатор. Никаква нервност не може да му се опре… дори ако е предизвикана от реални притеснения. Това е йога на хапчета. По-точно на прах. Може би скоро ще направим и хапчета. Но чуй какво ще ти кажа сега и пред никого не го повтаряй: може би един ден това ще бъде оръжие… оръжие, пред което водородната бомба ще е като мокър фишек. И същевременно е лекарство и оръдие на труда… накратко — сила в чист вид. Откритие, което ще превърне Индия в най-могъщата страна на света!“

Естествено, Дикинджър бе пиян. Сам си признаваше, че алкохолът бе последното ефикасно средство срещу личните му страхове. Вече изобщо не изтрезняваше. А жълтият прах? Беше го опитал. Нямаше нищо общо с мокър фишек. Поне така твърдеше. Можеше да замени почти всичко, включително щастието, любовта, надеждата — но не и ракията и екзотичните й производни.

— Ти ще бъдеш един от нашите експериментатори — каза той на Жак. — Все още малко хора от Запада са опитвали „Даяна“. Моят случай е по-особен. Любопитен съм какъв ефект ще има върху теб. Ще те помоля да си записваш обстоятелствата, при които го вземаш, броя на зрънцата… Наистина те са съвсем малки, но могат да се преброят. И, разбира се, естеството и продължителността на действието му. Всъщност всичко, което смяташ, че е необходимо. Ще ни направиш голяма услуга. От друга страна, познавам те достатъчно добре. Излишно е да ти напомням да пазиш пълна тайна.

Пълна тайна! Смешно.

Жак бе прибрал с усмивка епруветката в джоба си. Не вярваше и на половината от това, което Дикинджър му бе казал. И на четвъртината дори. Ако действително жълтият прах бе откритието на века, щеше ли учен на такъв отговорен пост да има възможност да раздава образци на приятелите си? А ако Джон Дикинджър не бе учен на отговорен пост в тайните лаборатории на Брахма, Шива или който и да е там бог, какъв беше тогава? Луд, провокатор, гений или двоен агент? А жълтият прах? Може би зрънца пясък, събрани от плажа на Кадаклипура?

По-късно Жак прибра епруветката в дъното на аптечката си и се постара да не мисли за нея.

Но не забрави напълно скъпата „Даяна“ (или Dhyana). Всеки път, когато страхът или отчаянието го завладяваха, а това ставаше все по-често, откакто навърши четирийсет години, той си казваше: „До дванайсет зрънца е безопасно. А повече?“ Ако жълтият прах може да убива, заслужава си да опита. Да умреш, поглъщайки хапче йога — каква съдба! И йога на прах не беше толкова зле. Кой глупак казва, че е все едно как ще пукнеш? Дванайсет зрънца или двайсет, или трийсет, или цялата епруветка? Една вечер, когато самотата бе особено тежка, той изпразни епруветката на покритата с керамични плочки маса в гарсониерата си. На белите плочки не различаваше добре зрънцата, затова ги събра на една черна. Започна да ги брои. Първия път преброи сто и едно. Реши, че се е объркал — би трябвало да са дозирани по сто. Преброи ги отново. Сто и две. Дозирани, глупости! Раздразнен, взе двете малки златисти хронули3, които бяха в повече, и ги сложи на езика си. След кратко колебание ги глътна. До дванайсет зрънца — никаква опасност. Добре, това го знаем. Започна отново да брои. Сто. Да, сега са точно. Тия мръсници са си вършили през пръсти работата. Естествено, на такива хора не може да им се има доверие. Мокър фишек, ха-ха! Секретни лаборатории Шива клати ми се Шива клати ми се Шива… Най-могъщата страна на света банда наркомани хлапетата им мрат като мухи правят водородна бомба а все още вярват в неща… Две зрънца достатъчни ли са за опит? Не, две зрънца не са достатъчни. Въобще този прах е пълна нула. Прах в очите, ето какво е това, ха-ха! Пълна нула. Шива клати ми… Когато връщаше Даяна в епруветката — Даяна клати ми се, ха-ха! — изтърва десетина зрънца на мокета. Не си направи труда да ги потърси. Нямаше никакъв смисъл. Пълна нула, че и по- малко.

Обиколи четири-пет пъти стаята. Четири-пет пъти… или десет пъти, или двайсет. Аз съм мръсник и нещастник. Среден жител на Запада. Пропаднал на четирийсет години. Жалка буба като другите. Господи, когато бях на десет години!

Стана на десет години. Забрави, че ще бъде, че беше, че е бил мръсник и нещастник. Пресече пустия площад, без да каже дума на приятелите си. Те го настигнаха пред романската църква. Велосипедите бяха облегнати на една стена. По фронтона се виеше стар бръшлян, подобен на разпнат октопод. Високо в небето печеше августовското слънце. Гирлянди от сенки се поклащаха над пламтящите алеи на свещеническия дом.

Жак яхна последен велосипеда си, но веднага застана начело на групата и излезе няколко метра напред. Поглеждаше надясно и наляво с отговорен вид. Беше зонален галактически агент, натоварен със задачата да попречи на Бжорните, Урките и Рзюките да проникнат в този звезден куп, подчинен на Земната федерация, и да провери дали в неговия сектор се отнасят добре към братята нечовеци. Можеха да му имат доверие. Докато караулеше в системата Алшернар, извънземните нямаше да преминат.

От време на време се ослушваше внимателно. Ако чуеше някое същество да вие от удари, да се оплаква от глад или жажда, той… е, тогава той щеше да вдигне тревога в генералния щаб на Вега. После щеше да чака инструкции. А ако инструкциите не пристигнат, агенте? Не, не, инструкциите винаги пристигат. Без това животът щеше да е невъзможен. Невъзможен… Разбира се, имаше случаи като този на котарака Грегориус, които бяха особено трудни. Животното се навърташе край боклукчийската яма. Страшните Бжорни можеха да го нападнат преди намесата на галактичните зони. При това положение ще трябва да се изпрати хипервълново съобщение. Важност — нула едно. Вега може би щеше да намери изход.

Красив е този зонален агент пред нас! Нещастник, несретник — червей.

Жак си записа в едно тефтерче: Ефект, „Даяна“ (или Dhyana), две зрънца, продължителност на халюцинативното състояние (леко) — един час и петнайсет минути. Изключително ярки спомени от детството. Едва имах време да си помисля, че спя във фотьойла и сънувам. Само че не сънувах. Аз бях там.

За две зрънца? На другия ден Жак откри бележката. Реши, че е бил напълно пиян, когато е писал това. Откъсна страницата и я изгори в пепелника. Нищо не каза на Джон Дикинджър за опита. Било е самовнушение и толкова. Продължаваше да не вярва в тайните лаборатории Шива, Брахма или бог знае какво. Нито на ефекта „Даяна“ (освен ако не беше Dhyana).

На въпроса на Джон бе отговорил:

— Въпреки изкушението не съм я докоснал. Каза го инстинктивно. Би се затруднил, ако трябваше да обясни защо излъга.

— Жак?

— Джон?

— Сега е двайсет и два часът, трийсет минути и няколко секунди…

— Да.

— Ще се случи нещо много сериозно.

— Да?

— Мисля, че сега вече мога да говоря…

— Защо?

— Защото минава двайсет и два часът и трийсет.