„Бръми, бръми, таласъми, таласъми по налъми, таласъми с дяволици в запустели воденици. Аз съм приказен юнак, ставай, бий, кривак!“ Пак замлъкна, позачака, но лежи си там кривака! Лесньо много се нервира, към кривака се затири и натисна го със крак, викна: „Хайде, бий, кривак!“ А кривака, без да чака, щом настъпи го юнака, фют, изскочи из тревата и го перна по главата. Ахна нашият смелчага, хукна презглава да бяга: „Олеле, какво се случи, втори път ще ме улучи. Майчице, загазих пак, чакай, спри, кривак!“ Но след малко се обърна и в земята си потъна: „Гледай ти какъв глупак — плаша се от прост кривак!“ Огледалцето ми дай! Лесньо вгледа се в козата и смутен продума: „Виж я само как се мята — хрупа й се шума!“ Но едвам това изрече, скъса тя колана и веднага се завтече право към бостана. Лесньо хукна да я гони. Но току се стресна — сякаш че от небосклона мълния проблесна! Мълния ли? Става нещо! Я какво блестяло! — Святка Янето отсреща с малко огледало! Лесньо с пръст му се закани и се начумери: „Време да играеш, Яне, днес ли баш намери?“ Яни мина през реката, приближи към Лесньо и в очите на козата със стъклото блесна. Тя от страх се ококори, настрани отскочи. Огледалото повторно Яни й насочи. Той насочи, тя отскочи, тя отскочи, той насочи. „Гледай, колко я е страх!“ — и избухна в смях. Изненадан викна Лесньо: „Виж ти, виж ти — интересно. Щом козата се затири, с мълния ще я запирам! Огледалцето ми дай и на всички мъки — край? … Само нещо не разбирам! Как към мен ще я запирам? Как ще я отбивам вляво? Как ще я насочвам право? Как ще я обръщам вдясно? Туй не ми е ясно!“ Помълча и рече: „Чуй, ето как ще става туй! Искам ли да скочи вляво, светвам й отдясно! Ясно? Искам ли да скочи вдясно, светвам й отляво! Ясно? Искам ли към мен обаче, светвам й във кръг, така че
