да подскочи мигом бясно и да се завърне! Ясно?“ „Да, разбрах, добра идея, но козата ти къде е?“ Лесньо бързо се озърна: „Ей я, ще я върна!“ С мъничкото огледало ловко я засече, но не трепна тя за жалост — беше надалече. Вместо туй, от вчера гладна, спусна се към боба… Ах, защо, защо пропадна славната им проба?! Огледало по-голямо Край реката под върбата Лесньо наш оклюма, въси се, наум пресмята, не продумва дума. Тихичко шумят листата, жаби квакат във водата, жаби квакат: „Квак, квак, квак, Лесньо е голям глупак!“ От вира един жабок се обади: „Квока, квок, там козата ще иззоба до последно зрънце боба!“ Сто жабета — хор стогласен — присмехулно му пригласят: „Лесньо, Лесньо, няма лесно, потруди се, ама честно!“ Но сред жабешкия шум нещо му дойде на ум: „Чуй какво намислих, Яне! Тая работа ще стане! Трябва да намерим само огледало по-голямо. Мисля, че се сещаш вече — то ще святка надалече и ще видиш ти тогава с таз коза какво ще става! Да, почакай тук, пък аз ще изтичам бързо в нас и ще ти домъкна цяло стенно огледало!“ Без да чака, Лесньо скочи ловко през реката и додето разберете, хукна към махлата. Подир малко се подаде новата им къща, Лесньо мина изотзаде и се заобръща. Позастана, после смънка: „Що ли се мотая?“ — И на пръсти се промъкна в гостната им стая. Огледалото откачи сръчно от стената, стрелна се навън, обаче срещна го белята. Баба Даша се зададе с кошничка домати! Баш сега ли — ама а̀ де, — пак ще си изпати! Бабата ще вдигне врява, страшен смут обзе го, огледалото изправи и се скри зад него. Баба Даша, щом съгледа огледало в двора, стана като смъртник бледа и се ококори. Тя помисли, че магия в огледалото се крие, и започна — то се знае — заклинание да бае: „Бягай, бягай, огледало, огледало оживяло, в пещерите тъмни змейски, вдън горите тилилейски!“ Лесньо тихичко подсмръкна: „Хитро аз ще се измъкна!“
