два-три тласъка направи и започна да се дави. Но във тоя миг набара шията на своя Шаро. Вкопчи се във нея здраво и така, що си е право, от разлюшкания вир бе измъкнат на буксир. Хитър план Лесньо наш се окопити в топлата поляна и уплашен се запита: „А сега що стана?“ Шаро, да му се не види, свърши я голяма и нанякъде отиде — никакъв го няма. Там бригадата примира за водица хладна. Тате как ли се нервира — само да му падна! Със чепатата тояга ще ме напердаши. Не, във къщи се не връщам след такива каши. Трябва да се действа смело — ще отида в друго село. Да, но там ще свърши всичко — ще ми викне някой чичко: „Ти момче, що правиш тука, та се скиташ тъй наслука?“ Хъка-мъка ще преглъщам, във страни ще се извръщам, ще ме пипне оня здраво и със мен при тате право! Да отида в планината? Страшна е и непозната! Да отида в град голям? Но какво ще правя там? Да отида пък при Драго в пионерския ни лагер? Там живот ще се живее, само че не знам къде е! Лесньо се загледа в друма и замислено продума: „Колко много ми е жал, дето нямам папагал! Папагал със крива човка, който с малка подготовка ще започне да говори, да се кара и да спори. То тогаз ще бъде лесно, ще отида в град чудесен и във някой славен цирк ето ме дресьор велик. Колко много ми е жал, дето нямам папагал! Може пък… я чакай, чакай. Може да дресирам сврака, или пък кълвача, който там почуква по дървото. Да, кълвача много скоро ще науча да говори, но ще трябва с мъдър план да го хвана във капан!“ И постави си юнака хитрата задача — хитро скрит сред върбалака да следи кълвача, Че кълвача ще подскача, тука-там ще чука и на края ще се вмъкне в родната си дупка. Влезе ли, тогава може да се прави всичко — той на отвора ще сложи своята торбичка. И намисли ли кълвача пак навън да хвръкне, във торбичката му, значи, изведнъж ще хлътне. А кълвача чука, скача, чопли се, поспира
