Когато „Ралф“ почти бе наближил брега на Розолфския нос, Инголф отново видя яхтата. Тя криволичеше с невероятна смелост почти досами скалите, което бе единственият начин да се предпази от гибелно въвличане в малстрьома.
— Тия са си изгубили ума — рече капитанът на Надод. — Като че ли искат да си поделим злата участ.
Още не се бе доизказал, и корабчето изведнъж направи завой, отпусна платната и влезе в един малък естествен пристан, напълно защитен от вятъра. Поради тесния му вход водата в него бе спокойна като в езеро.
Инголф насочи далекогледа си към яхтата. Този път на палубата й имаше оживление и той преброи двадесет души, които припряно сновяха насам-натам.
— Разстилат по палубата огромна рибарска мрежа — съобщи той на помощника си, който бе дошъл на мостика и застанал до капитана.
— Наистина — потвърди Алтенс, като продължаваше да се взира с далекогледа си.
— И те намерили време за развлечение!… Като гледам разкоша и изяществото на корабчето им, нищо чудно да са тръгнали да се развличат.
— От другата страна на носа морето е спокойно, след два часа там може и риба да се лови.
— Кой знае, може пък да искат да се полюбуват на нашата гибел — намеси се непоправимият Надод.
В това време матросите от яхтата, която бе доближила брега, започнаха да спускат на сушата огромна въжена мрежа. Действията им се ръководеха от двама млади мъже в морска офицерска униформа.
Най-неочаквано, за огромна изненада на Инголф и целия екипаж на „Ралф“, флагът на яхтата се спусна и вдигна три пъти; на морски език това значеше: гледайте и следете какво ще ви съобщим.
Това очевидно се отнасяше за изпадналия в беда кораб. След минути средната мачта се изпъстри с ярки многоцветни флагчета. Инголф с растящо вълнение преведе на глас сигнала: „Горе главата! Ще ви окажем помощ. Направете колкото може по-голяма кръстачка от всички гребла и дъски, които имате в наличност. Опънете платната срещу течението.“
Докато Инголф разшифроваше на глас сигнала, целият екипаж на „Ралф“ буквално се преобрази; след последната му дума такъв възторг обхвана моряците, че цялата сурова дисциплина се изпари. Всички започнаха да скачат, да пеят и да се прегръщат от радост. Инголф не прекъсна този техен изблик. Той много добре знаеше, че хората му по-скоро ще предпочетат да се опълчат срещу цяла флотилия, отколкото да се опитват да удължат, макар и с един час, живота си, застрашен от предстоящата гибел, която никакво мъжество и храброст не биха могли да предотвратят.
В този момент се чу сигнал; екипажът на „Ралф“ се опомни и се върна по местата си. За броени минути всички весла и дъски, които се намираха на брига, бяха първо вързани две по две на кръст, а после заковани в една обща решетка, която веднага бе спусната във водата с дебело въже, здраво вързано за щурвала. Това съоръжение отслабва силата на вълните и скоростта на кораба по течението и моряците много често прибягват до него. На Инголф то също беше известно, но той не бе сметнал за нужно да го използва, след като не очакваше помощ отвън.
Платната на „Ралф“ също бяха извъртени така, както им бяха казали от яхтата. Това също значително намали скоростта на кораба, макар че силата на течението, по което се носеше той, не се промени. Но оттук нататък как щяха да спасят брига непознатите моряци, не беше ясно.
Изведнъж се случи нещо, което моряците пирати никога нямаше да забравят.
От яхтата се отдели малка лодка, в която седяха двама души, и тръгна направо в открито море. След като стигна края на Розолфския нос, тя спря близо до скалите. Нима смята да ги заобиколи и да навлезе в самия зев на малстрьома? Не, това би било безразсъдна постъпка.
В същия момент обаче лодката отново тръгна, заобиколи скалите и противно на очакванията смело пое към самия водовъртеж.
Никой от „Ралф“ все още не можете да отгатне намеренията й, а Надод дори й се подигра, като каза, че сигурно щяла да изтегли брига с въже. Никой не подкрепи нелепата му шега, отправена към хора, които в момента рискуваха живота си, за да спасят „Ралф“, без да са сигурни дали ще е по силите им тази трудна задача. Единствено мистър Олдъм, който междувременно бе излязъл на палубата, за да подиша въздух, и чу ироничната забележка на Надод, му отвърна, че според него подобен опит от страна на лодката щял да бъде напълно безсмислен като в баснята за жабата, дето се опитвала да се сравнява с вола. Почтеният писар изобщо не подозираше каква опасност застрашава кораба, тъй като, освен че нямаше понятие от мореплаване, беше и късоглед и не можеше да види какво става наоколо. На всичкото отгоре, вземайки думите на двамата моряци Ериксон и Бил, които вече се занасяха с него, за чиста монета, той си мислеше, че „Ралф“ спокойно плава във водите на Океания, а лодката, за която ставаше дума, е на туземци, пренасящи пресни храни и плодове за кораба.
— Най-сетне ще си похапнем от техните прословути плодове — потри ръце той; после се облегна на перилото и заедно с другите впери поглед в лодката.
Докато двамата моряци храбро се бореха с огромните вълни, които забавяха хода на лодката, от яхтата слезе трети моряк, който тръгна по скалистия бряг. Всички на „Ралф“ изтръпнаха от ужас… Как ли щеше да свърши този опит? Лодката не можеше да продължи по-нататък, без да попадне в самия център на водовъртежа. За да я доближи, третият моряк трябваше да прави едва ли не еквилибристика по скалите. Това обаче явно му се удаваше, защото той изведнъж легна по корем, надвеси се почти целият над вълните и хвърли в лодката някакъв доста обемист вързоп. Тогава матросите в лодката налегнаха веслата и се понесоха право към водовъртежа, който погълна лодката като сламка, хвърлена във водопад.
От „Ралф“ се разнесе едновременен покъртителен вик:
— Загинаха! Загинаха!
В отговор на тяхното отчаяние от яхтата проехтя тържествено „ура“; лодката отново се показа и се понесе по вълните като мълния. За по-малко от десет минути тя направи първия кръг, който „Ралф“ вече бе изминал. Моряците от брига се втурнаха към носа на кораба, за да наблюдават по-добре приближаването на лодката към кораба. В този момент от яхтата се чу оръдеен изстрел, който предизвестяваше, че ще последва нов сигнал за „Ралф“.
Като видя двата флага, Инголф изкомандва:
— Пригответе швартовете!
Десетки ръце спуснаха в морето всички свободни въжета; сякаш на секундата лодката се приближи с главозамайваща бързина до кораба.
Едва ли в Норвегия, родината на смелите мореплаватели, биха могли да се намерят други такива храбреци като двамата моряци от лодката. Стигайки до кораба, двамата се хванаха за спуснатите въжета, вързаха ги бързо за лодката и извикаха:
— Тегли!
Гласовете им бяха спокойни, сякаш вършеха всичко това при напълно нормални условия.
Въжетата застъргаха по стената на кораба и след малко лодката, подета от силните ръце на моряците, беше на кораба.
Инголф очакваше да види двама груби моряци с обрулени от вятъра лица и жилести ръце, но какво бе удивлението му, когато на палубата чевръсто се качиха двама младежи на не повече от двадесет и пет години, високи, стройни и с изискани маниери… Преди той да се опомни, младите хора обхванаха с поглед целия екипаж и разпознаха капитана по шведския мундир, с който Инголф никога не се разделяше.
— Трябва да се действа бързо, капитане — рече единият. — Всяка минута е скъпа. Наредете да започнат да теглят въжетата, те ще приближат кораба ви до мрежата, която е здраво закрепена за скалите — тя ще устои на малстрьома.
Морякът говореше за онази мрежа, която Инголф бе взел за рибарска.
Изведнъж Инголф разбра техния план за действие. Заобикаляйки Розолфския нос, младите моряци не случайно са целели да доближат скалите — трябвало е да поемат мрежата от яхтата и спускайки се във водовъртежа, да метнат тази котва на спасението върху брига.
Рискованата операция се проведе успешно благодарение на изключителното мъжество и самоотверженост на двамата млади моряци; но сега нямаше време за взаимна размяна на любезности — предстоеше последният етап на спасителната операция, тъй като „Ралф“ все още не беше в пълна
