той притежаваше и армия, вече твърде сериозна и дисциплинирана. Положението на Ланжле в двореца беше най-неопределено. Най-накрая той поиска да бъде назначен като главнокомандващ мокиската армия, за да бъде подчинен единствено на краля, а да стои по-горе от военния министър. Гроляр с охота се съгласи, но все пак го запита със загадъчна усмивка:
— Ти вече не си ли доволен от ролята на мой другар и таен съветник?
— Аз съм готов да се откажа от званието главнокомандващ, но тогава ти сам трябва да се грижиш за армията. Не обичам да бъда пето колело в една кола.
— Не се сърди, отлично знаеш, че можеш всичко, каквото искаш!
После отново се размечтаха как да разширят държавата, да въоръжат флота; за откриване на пристанища и отиване в Малака, даже в Европа, за оръдия, машини, работници и специалисти от всякакъв род, строители и механици. Плановете и мечтите им нямаха край. И може би щяха да успеят поне отчасти, ако коварният Албион не се изпречи на пътя им, ако не уби още в зародиш младата цивилизация рг не унищожи 400 чифта панталони, приготвени с грижите на Ланжле. Ако отново не върна мокиския народ към невежеството и канибализма.
Навярно читателят помни, че предшественикът на Гроляр спомена за някакъв червен човек, който по време на тържеството и дълго след това остана на постелята си болен. Този човек беше син на коварния Албион, наречен от мокисите „червеи човек“ заради цвета на косата и брадата си.
В нощта, когато нашите приятели се канеха да слязат на брега, червеният човек тайно се приближи към тях, като се надяваше да открие в сала свои съотечественици англичани, но беше посрещнат от Гроляр така, че едва не загина.
Върнал се полужив в хижата си, повече от шест седмици той се бори със смъртта. Човекът се наричаше Томас Пауъл. Той беше роден в Лондон, но попадна на острова след крушение с кораб, на който бил лекар. Скоро той спечели любовта на стария крал, който го назначи за свой старши лекар. Оттогава минаха 10 години и той не се оплакваше от живота, дори не направи опит да се върне в родината си. Червеният човек се ожени за родилна на краля, която му народи куп деца, които той боготвореше.
Томас прекрасно усвои езика на туземците и цялото си време използва за събиране на растения и минерали. Между другото, той намери на острова богати на желязо руди: сребърни, златни, платинени. Не казваше на никой за това, а от Гроляр и Ланжле криеше образците дори когато се сближи с тях.
Два месеца след пристигането на французите Томас оздравя и започна да излиза. Гро-Ляр I вече царуваше над мокисите, а Ланжле бе близо до мечтата си да създаде надеждна и дисциплинирана армия.
Нищо не издаваше недоволството му. Напротив, той отиде в двореца, почтително помоли за аудиенция при императора, допря носа си до постлания килим, когато пристъпваше към него.
Гро-Ляр I милостиво го повдигна и каза:
— Вие отново можете да започнете дворцовата си служба, докторе, промените не ви засягат и аз се надявам, че няма да ми откажете услугите си.
Томас, който сносно говореше френски, сърдечно благодари на новия владетел за вниманието и заяви, че ще бъде щастлив, ако може да бъде полезен на императора и неговото здраве.
Скоро тези връзки прераснаха в другарство, но не с добро коварният англичанин се отплати на французите.
Като го приеха за човек, на когото могат да се доверят, те го посветиха във всичките си планове. Англичанинът одобри желанието на Гроляр да въведе у мокисите представителна управа.
Ланжле не споделяше тези възгледи.
— Всички тези придобивки ще бъдат във вреда на висшата власт и на авторитета на вожда. Когато извършим реформите си и разширим територията на владенията си, тогава това ще бъде възможно и полезно. Иначе ще се появят злобни хора, който ще се стремят към едно — да премахнат царските прерогативи в своя полза, да задоволят единствено свои лични, честолюбиви замисли и да развият у хората долни инстинкти.
— Да, но аз ще дам още в началото такава конституция, в която строго ще бъдат посочени всичките ми прерогативи.
— Тогава защо да се създава конституция, когато и без нея никой нищо не ви оспорва? Всяка конституция винаги е насочена против абсолютната власт и в нейно име се създава опозиция. Впрочем, Ваше Величество, постъпвайте както ви е угодно — отвърна Ланжле, — но в деня, в който ще откриете парламента, аз ще се върна при тромбона си.
Приятелските съвети на Ланжле взеха връх у неуверения Гроляр. Те унищожиха плановете на англичанина, който мислеше да използва променливите нрави на мокисите, да създаде опасна опозиция в парламента, за да свали от власт Гроляр и неговия приятел. Англичанинът намрази Ланжле с цялата си душа от вечерта, когато му беше нанесен жестокият удар с лопатата. Той винеше младия парижанин, смятайки, че малодушният Гроляр няма да има нито сили, нито мъжество за такъв удар.
Глава XXI
Когато Томас разбра, че проектът за парламент окончателно пропада, той насочи своето внимание на друго място. Англичанинът потърси жреца магьосник, чиято власт над народа бе абсолютна във всяко отношение. И понеже главният жрец му беше приятел, то нямаше нищо по-лесно от това: с негова подкрепа да разбунтува народа до такава степен, че французите да бъдат отстранени. Коварният англичанин добре познаваше проектираните реформи. Той реши предварително да ти разгласи, но като изопачи смисъла п значението им от гледна точка на старите традиции и предразсъдъци. Той очакваше те да бъдат посрещнати с неодобрение н недоволство.
Благодарение на подготвеното брожение замяната на потриването на носа с отдаване на чест, както бе прието в европейските страни, едва не предизвика военен бунт. Кралската стража отказа да се подчини на новата заповед и упорито продължаваше да държи за старата традиция. Заповедта за нововъведенията трябваше да се отмени.
Една сутрин Ланжле дойде в своята оръжейна работилница и завари ковачите разтревожени: те не само че отказваха да работят, но и се нахвърлила отгоре му с упреци. Жреците ги уверили, че тръбите, определени да свалят небесния гръм, са религиозна измама пред великия Теа-Туа, който, разгневен от подобна дързост, щял непременно да им отмъсти.
Дезорганизацията постепенно обхвана всички. Назад остана щастливото време, когато всяка дума на вожда и на приятеля му се смяташе за свещена и мокисите се подчиняваха безпрекословно. Ако не насилеше промяна, само след три месеца двамата французи щяха да бъдат принудени да спасяват живота си със силата на оръжието или да бягат.
Министрите, отначало предани на краля, сега упорито мълчаха и сдържано отговаряха на въпросите на властелина. Постепенно Гроляр долови ситуацията.
— Лоша работа, лоша! — каза той една вечер на другаря си, когато останаха сами.
— Забеляза ли откога се влошиха нещата?
— Не зная…
— Оттогава, откогато този проклет англичанин отново се почувства добре. Като че ли всичките си несполуки дължим на него.
— Мислиш ли?
— Той се стреми само към това да заеме мястото ти. Освен това, женен за роднина на покойния крал, той има право на наследство. Знаеш, че кралят не остави пряк наследник.
— Как можа да допуснеш толкова низост, толкова предателство?
— И това ми го казваш ти? Бившият полицай? Много добър полицай си бил, няма що! Ако ти до такава степен не познаваш хората, мога да те поздравя. Обзалагам се, че ако скоро не ни убият, то по-късно ще бъдем принудени: ти да припкаш из площада пред твоя дворец, а аз да ти акомпанирам с тромбона.
— Може да се каже, че днес не си весел — каза огорчено Гроляр.
Ланжле млъкна и нервно продължи да ходи напред-назад. Борбата, която трябваше да води против замислите на англичанина, силно го дразнеше. Сега борбата се ограничи между него и Пауъл. Гроляр, уморен от вътрешните раздори в двора и от несполуките си, престана да се интересува от тези въпроси,
