— Това няма да затрудни никого. След половин час ще ви свалим на брега. Ще заповядам да ви приготвят екипаж, който целия ден да бъде на ваше разположение.
— Сложете, ако обичате, в лодката и моето сандъче. Искам да поръчам на майстори в града да му поставят още няколко преградки.
— Желанието на Ваше Величество ще бъде изпълнено — отвърна капитанът, без да подозира каквато и да е хитрост.
В момента, когато Ланжле разглеждаше Площада на консулите, той изведнъж пожела да се изкъпе. Придружаващият го лейтенант му посочи намиращата се на самия площад баня. Ланжле и Гроляр оставиха под негово разпореждане екипажа за един час.
Когато двамата приятели влязоха в банята, императорът веднага изпрати един от прислужниците да донесе европейски дрехи. Двамата приятели с голямо облекчение измиха в банята боята от себе си и станаха толкова бели, колкото бяха и по-рано. Всеки от тях си избра костюм по свой вкус, ангажираха си и по една стая в хотела на банята. По-късно присъстваха на забавната сцена, когато младият офицер, дошъл да търси вожда на мокисите, узна, че те не са го дочакали и са си отишли.
Глава XXXII
— Да, твърде неприятно ще му бъде, когато се върне на кораба — забеляза Ланжле.
— От сърце го съжалявам — забеляза и Гроляр. — Само ако изпратим по някого писмото ни, то ще стигне по-рано от младия лейтенант и ще го избави от излишни неприятности.
— Я се обърни! Защо ли те обичам въпреки всичките ти недостатъци?
— Обичаш! — трогнат прошепна старият Гроляр и очите му радостно проблеснаха.
— Даже много! Сега разбрах защо. Това, което каза за младия офицер, е същото, което винаги си проявявал през съвместния ни живот. Първият ти жест е да помогнеш на скърбящите, да избавиш човека от излишни неприятности или огорчения…
— Това е първият жест, ами вторият?
— Всичко да направиш без гръмки думи, просто и незабелязано. Аз помня как ти, който спестяваше всяка стотинка, пред очите ми даде всичките си пари на китайската вдовица, останала с шест сирачета. Всъщност аз не мога точно да определя чувствата си към теб. Има моменти, когато съм готов да те уважавам и боготворя като баща, защото и любовта ти към мен е несъмнено искрена. Друг път съм готов да те измъчвам и да те осмивам… Вече много пъти съм си казвал, че на-всяка цена трябва да се изясним. Аз трябва да зная кой си ти, каква скрита цел преследваш, към какво се стремиш. Много пъти съм искал да започна този разговор и все съм отлагал. Сега инцидентът с английския офицер отново пробуди в мене хиляди въпроси. Къде да вървя? С теб или против теб, въпросът ми е поставен ребром и ти си длъжен да ми отговориш!
Трудно е да се опише вълнението, с което Гроляр слушаше младия си приятел. Виждаше се, че той дълбоко страда.
— Огорчих те — каза парижанинът, у когото доброто сърце веднага заговори. И той горещо стисна ръката на детектива, когото искаше да успокои.
— Рано или късно това трябваше да стане — продума Гроляр. — В живота ми има една голяма тайна, която всичко ще ти разясни. Но моля те, не искай днес да ти я разкривам. А и изповедта ми ще отнеме много време, а ние имаме неотложна работа. Трябва още днес да се настаним на ескадрата. Повярвай ми, Ланжле, изпуснем ли кораба, най-големите ни нещастия могат да произтекат от това. Нека побързаме и да отидем на адмиралския кораб, а щом се успокоя, аз без колебание ще ти разкажа всичко. Тогава може би ти ще признаеш, че аз имам право на обичта ги, на уважението ти, което за мен е нещо много ценно.
— Бъди спокоен — каза Ланжле, — аз мога да почакам, а сега на работа!
Глава XXXIII
— Побързайте и ще успеете — казаха им на пристанището — Адмиралският кораб току-що даде своя залп. Имате на разположение около четвърт час.
На кораба, без да чакат да им спуснат стълба, двамата приятели се изкачиха, набирайки се на ръце догоре, и за миг се намериха на палубата. Всички, които ги посрещнаха, ги мислеха за изчезнали заедно с „Фрелон“. Наложи се да разкажат на адмирала за перипетиите на тяхното спасяване, за кратковременното царуване при мокисите, за забавната история с англичаните.
— Щастлив съм, маркизе, че отново ви намирам — каза адмиралът, — защото току-що получих известие от морското министерство, в което ми нареждат да изпълнявам съветите на маркиз Сен Фюрси. Щях да се окажа в затруднено положение, когато пристигна на остров Йен. Видяхме с каква сила ураганът се насочи към острова и разбрахме, че всичко, което попадне на пътя му, е обречено на гибел. Добре, че се отървахме с по-малко аварии, но все пак трябваше да престоим в Хонконг цели три месеца. А сега, господа, навярно ще искате да си починете, за вечеря ще заповядам да ви извикат.
Доволни от посрещането, двамата се настаниха в определените за тях хубави и просторни каюти.
На другия ден Ланжле каза:
— Сега имаме време и аз съм готов да те изслушам.
Без да се опитва да избегне трудния разговор, Гроляр започна:
— Няма да повтарям онези мои приключения, които са ти вече известни. Когато ти говоря за себе си, съзнателно ще премълчавам един факт. Иначе той ще ме принуди да открия цялата тайна, която всъщност не е моя. И така, когато приключих службата си, станах управител на имотите на генерал Бартес, при когото служих в Африка. След като се ожених, ми се роди син и след няколко дни роди и жената на генерала. Моята жена — силна и здрава, имаше кърма и за двете деца, ето защо тя ги хранеше. Скоро се получи известие, че генерал Бартес, все още в Африка, е сериозно ранен и животът му е в опасност. Обезумяла от скръб, жена му веднага замина при него, а детето остави изцяло на грижите ни. В замъка от господарите не остана друг освен брата на генерала. За нещастие малкият Едмон Бартес умря st менингит и ние не знаехме как да го съобщим на ранения генерал и неговата сломена от скръб съпруга. Това известие сигурно би ги погубило. Тогава братът на генерала започна да моли мен и жена ми да заместим умрялото дете с нашето живо. Те бяха на почти еднаква възраст и смяната нямаше да се усети. Ние бяхме млади и можехме да имаме още деца. Безкрайната жал и уважение към моя благодетел ме подтикна да се съглася и да извадим свидетелство за смъртта на детето Густав Гроляр.
— Значи ли това, че Едмон Бартес — заточеникът от Нумея, действителният водач на великото Общество на джонките, наследникът на Куан, е твой син? — извика Ланжле.
— Да, мой син!
— Ах, бедни приятелю! Сега аз разбирам и твоята роля, и колебанията ти, и всичките ти мъки, които си търпял, още повече че си знаел, че той е невинен. Но сега, когато всичко знам, ние двамата ще го пазим, ще го обичаме и ще го спасим от ноктите на враговете.
— Бог да те чуе! После ще разбереш всичко, което съм направил за него и само за него.
Епилог
ВЪЗМЕЗДИЕ
Глава I
През целия ден в Шербург се забелязваше голямо оживление. Очакваше се да пристигне ескадрата под командването на адмирал Льо Хело.
Представители на всички военни и граждански, власти се бяха струпали на брега, за да приветстват славните моряци, които се завръщаха в родината си след дълга и трудна мисия.
Разнасяше се и слухът, че с един от корабите ни ескадрата пътува важен сановник на китайската империя, упълномощен да заздрави договора, сключен с Франция, и в същото време да подготви споразумение за пазар на френската продукция там.
Скоро цялата ескадра влезе в рейда. От фортовете ги поздравиха със залпове, а от брега — с викове.
