— Дотогава ние ще бъдем в числото на враговете му, защото улесняваме тези, които го преследват като див звяр.
— Не забравяй, че ако Гроляр е безвластен, то маркиз Сен Фюрси се ползва с голям авторитет и с такива права, които му позволяват в случай на нужда да дава заповеди и на командващия френската ескадра.
— Прекрасно! Не трябва да допускаме липса на лоялност към експедицията. Това може да ce стори подозрително за адмирала.
— В това е бедата… Но аз всичко ще обмисля и навярно ще намеря изход за всички ни.
— Аз ще ти помагам. Мислиш ли да възстановиш родителските си права върху Едмон Бартес?
— Когато се реших на размяната, аз доброволно се отказах от всичките си права. При това Едмон е свикнал да обича и уважава като свой баща само генерал Бартес. За него съм чужд, злодей, когото преследва; човек, когото той ненавижда и презира. Освен това Едмон няма леене-да се примири с мисълта, че е син на един полицай, когато до това време се е смятал за син на генерал.
— Да, това е вярно, но струва ми се, че от страна на Бартес е напълно естествено да обича и цени човека, който го е отгледал и възпитал и който-така се явява истинският му баща.
— Сам разбираш, че не мога да наруша мълчанието и да разкрия тайната. Последиците от такъв акт просто не биха могли да се предвидят.
— Прав си, старче — каза Ланжле, — но каквото и да стане, бъди уверен, че предаността ми към твоя син е неизменна. Винаги ще бъда с теб, във всичко ще ти помагам.
И те здраво си стиснаха ръцете. Времето на пътуването им бе превъзходно. Корабите благополучно преминаваха всички рифове, без да се случи и най-малка авария. Най-после в далечината се показа остров Йен. Адмиралът веднага даде заповед да го обградят от всички страни и ако трябва, да влязат в бой, за да унищожат пиратите, които-се укриват в страшното скривалище.
Шене бе назначен да командва експедицията и получи най-строги заповеди:
— Ако бандитите се възпротивят, не се поддавайте на хуманни чувства, преследвайте ги и ги унищожавайте до последния човек. Никаква пощада за тези негодници!
Като чу ужасната заповед, Гроляр почувства, че силите му го напускат. Какво трябваше да направи? Ами ако Бартес и другарите му загинат, без да успеят да им помогнат навреме? В разгара на боя кой ще разбере, че на острова се намират французи? Куршумите не щадят никого…
С помощта си отново се намеси Ланжле.
— Върви и легни в каютата си — каза той на Гроляр. — Престори се на болен, а ако започнат да те разпитват, не отговаряй на никого, разбираш ли?
— Какво си намислил пак?
— Довери ми се и синът ти ще бъде спасен!
— Добре, тръгвай!
Гроляр започна да охка от болки, като че ли страдаше от стомашна болест, а Ланжле веднага поиска разрешение да говори с адмирала. Адмиралът го прие, учуден от неочакваната визита, и го помоли да бъде кратък.
— Моля да ме извините, адмирале, но известието, което щеше да ви донесе Сен Фюрси, ако не беше се разболял, е толкова важно, че не ми беше възможно да отложа срещата ни за по-удобно време.
— Какво има? — попита командирът на ескадрата, доста учуден от увода.
— Сен Фюрси ви моли, адмирале, да се откажете от предстоящото сражение на остров Йен, защото там няма никакви пирати.
— Откъде той има такива невероятни сведения? Може би внезапното заболяване е помрачило разсъдъка му?
— Той разполага със сведения, че пиратите са се скрили и че сегашната експедиция губи смисъл.
— Наистина ли? Да не би островът да е заселен с овчари, които са по-кротки от своите овце? Добре, че треската му не е заразна…
Адмиралът се подсмиваше, а иронията му винаги предшестваше твърдо и непоколебимо решение.
— И аз твърдя, адмирале — спокойно добави Ланжле, — че на остров Йен няма пирати, там ще намерим само французи като нас самите.
— Французи?
— Да, адмирале, които вие сте длъжни да пазите и да защитавате, а не да избивате.
Ланжле продължи:
— Нека ваше превъзходителство ме изпрати като парламентьор при нашите съотечественици и ми позволи да, ги доведа тук.
— Французи? Откъде ще ги вземете? — невъздържано извика адмиралът.
— Трябва да знаете, че има хора, които много повече са заинтересовани как ще намерим „Регент“.
— Какви са тези французи: моряци, войници или търговци? Аз не мога да предприема опасна експедиция, ако не прозра същината на нещата.
— Жонкер по-добре от мен ще ви отговори.
— Гастон Жонкер! Синът на пазача на коронните брилянти! Нима той е между пиратите… не, сред нашите съотечественици, които се намират на острова?
— Да, и „Регент“ е в него, освен това той много ще се радва да ви види — твърдо отговори Ланжле.
— Нищо не разбирам. Ако не съществуват рискове, давам ви картбланш да отидете на острова.
— Аз съм в пълна безопасност, адмирале, даже няма да взема никого със себе си. Спуснете лодката и не по-късно от два часа аз ще бъда отново тук.
— Маркизът ще одобри ли вашето отиване на острова?
— Навярно и той би тръгнал с мен, ако беше здрав.
След минути лодката беше спусната и парижанинът я насочи към един тесен нос. Лапжле слезе на брега. По време на първото си пребиваване тук Ланжле беше опознал топографията на острова. По кози пътеки той стигна до отсрещния склон, обграден с непристъпни скали. Ланжле спря и с видимо разочарование разгледа цялата местност. Тъкмо се чудеше какво да прави по-нататък, когато до него стигна познат насмешлив глас:
— Хей, как прекарваш, откакто се разделихме? Не лошо, нали?
— Ти ли си Пюжал?
— Да, Пюжал от Бордо, първия град след Париж.
Двамата сърдечно се прегърнаха и разцелуваха.
— Знаем, че срещу нас са изпратили цяла експедиция — каза Пюжал. — Ние разполагаме с такива оръдия, които от три километра превръщат всичко в прах. От флота не бихме оставили нито парче. Но когато видяхме френски флаг, казахме си, че не трябва да бързаме. Все пак не стояхме със затворени очи и решихме да следим движението на ескадрата. Ето защо ме намираш тук. Аз съм часови, наблюдаваме навсякъде.
— Добре, че ми се обади, Пюжал. Бях започнал да се безпокоя. Ами „Йен“ още ли е с вас?
— Няма вече „Йен“! Екипажът не се съгласяваше да пътува под китайско знаме, затова го пребоядисахме, сложихме му американски флаг и го нарекохме „Лебед“.
Докато разговаряха така, приятелите стигнаха до огромна пещера. Тук под сводовете й бе спуснал котва „Лебед“.
Пристигането на Ланжле колкото учуди, толкова и зарадва. При все това Едмон Бартес не показваше много оптимизма си и отказваше да разговаря с командира на френската ескадра. Жонкер, който отблизо познаваше адмирала, долови каква полза ще имат всички от срещата и се приготви да отиде с парижанина при командира на обединените ескадри.
Парник и Данео се върнаха на „Лебед“ и шумно приветстваха стария си приятел Ланжле.
— Готов съм да се басирам, че ескадрата е доведена от Фюрси, този стар негодник, който и когато опи, мисли как да ли напакости!
— Бъдете благоразумни — предупреди ги Ланжле, — не съдете за хората по външността. Вие дори не подозирате какво е направил той за вас и навярно ще прави в бъдеще.
