— А може ли някой от вашите хора, които вземат поръчките, да е направил грешка?
Ръководителката поклати глава.
— Изключено. Винаги изхождаме от предположението, че клиентът желае същото, каквото е поръчал последния път — при девет от десет случая става тъкмо така. Нашият човек, ПОКП, не би направил промяна в поръчката, ако тя не е специално пожелана.
— Какво е това ПОКП?
— Представител на обслужващия клиента персонал.
„Божичко!“ — помисли си Сандра.
— Ако в поръчката не е посочена специална промяна — продължи Нейдъс, — ПОКП просто щеше да натисне F2 — това е клавишът, който означава „повторете поръчката“.
— Можете ли да ми кажете кой е приел и обработил последната поръчка на Род Чърчил?
— Разбира се. — Тя посочи един участък на екрана. — Приел го е ПОКП №054. Ани Делано.
— Тя тук ли е?
Ръководителката на сектора огледа помещението.
— Ето я там — онова момиче с опашката.
— Бих желала да разговарям с нея — каза Сандра.
— Не мога да разбера какво по-различно от мен ще ви каже тя — отбеляза ръководителката.
— По-различното е — отвърна хладно Сандра, — че човекът, който е поръчал тези специалитети, е умрял от реакция, предизвикана от храната, която е консумирал.
Ръководителката на сектора скри устата си длан.
— Боже мой! Аз… трябва да извикам шефа.
— Няма да е нужно — прекъсна я Сандра. — Просто искам да поговоря с момичето.
— Разбира се. Разбира се. — Ръководителката я поведе към Ани Делано. Тя изглеждаше около седемнадесетгодишна. Очевидно току-що бе получила поръчка с повторение на избора от миналия път и постъпи точно както беше описала ръководителката — натисна клавиша F2.
— Ани — почна Нейдъс, — тази госпожа е офицер от полицията. Иска да ти зададе няколко въпроса.
Ани вдигна глава и погледна Сандра озадачено.
— Госпожице Делано — каза Сара, — миналата сряда вечерта сте обработили поръчка, подадена от Род Чърчил. Той е искам телешка пържола за вечеря.
— Щом казвате, сигурно е така — отвърна Ани.
Сандра се обърна към ръководителката на сектора.
— Извикайте поръчката на екрана.
Русокосата се наведе и напечата телефонния номер на Род Чърчил.
Ани погледна екрана. Лицето й беше безизразно.
— Променили сте редовната му поръчка — отбеляза Сандра. — Той винаги е вземал нискокалориен сос, но последния път сте му дали обикновен.
— Бих направила това само ако той изрично го е поискал — отвърна Ани.
— Спомняте ли си дали ви е помолил да направите промяна в поръчката?
Ани погледна екрана.
— Съжалявам, госпожо. Не си спомням абсолютно нищо за тази поръчка. Приемам над двеста поръчки дневно, а това е било преди цяла седмица. Но честно ви казвам — не бих направила никаква промяна, ако той не е пожелал това.
Александрия Файлоу се върна в рекламната агенция „Дууоп“ и избра един от малкото самостоятелни офиси, където можеше да разговаря допълнително с колегите на Ханс Ларсен.
Макар че интересът й беше насочен преди всичко към Кейти Хобсън, тя разпита двама други служители, за да не предизвика съмненията на Кейти.
След като Кейти седна, Сандра й се усмихна съчувствено.
— Току-що чух за баща ви — каза тя. — Много съжалявам. Аз загубих собствения си баща преди година и зная колко мъчително е това.
Кейти й отвърна с кратко, учтиво кимване.
— Въпреки това любопитството ми беше възбудено от факта — продължи Сандра, — че Ханс Ларсен и баща ви умират много скоро един след друг.
Кейти въздъхна.
— Нещастието никога не идва само.
— Значи смятате, че е просто съвпадение?
Кейти я погледна стреснато.
— Разбира се, че е съвпадение. Искам да кажа… отношенията ми с Ханс бяха само колегиални, а баща ми почина от естествена смърт.
Сандра я погледна втренчено.
— Що се отнася до Ханс, и вие, и аз знаем, че не казвате истината. Имали сте връзка с този човек. — Огромните сини очи на Кейти блеснаха предизвикателно. Сандра вдигна ръка. — Не се тревожете, госпожо Хобсън. Как устройвате живота си е лично ваша работа… тъй да се каже. Не възнамерявам да разкрия вашата изневяра пред съпруга ви — нито пред вдовицата на Ханс. Така ще бъде, ако предположим, че нямате нищо общо с убийството.
— Вижте — кимна Кейти, — първо, онова, което се случи между мен и Ханс, беше много отдавна. Второ, съпругът ми вече знае. Аз му разказах всичко.
— Наистина ли? — изненада се Сандра.
— Да. — Кейти, изглежда, осъзна, че може би е направила грешка, и продължи: — Разбирате ли — нямам какво да крия и нямам причина да запушвам устата на Ханс.
— А какво ще кажете за баща си?
Кейти съвсем изгуби търпение.
— Повтарям ви още веднъж: той умря от естествена смърт!
— Съжалявам, че именно аз трябва да ви го съобщя — заяви Сандра, — но се боя, че това не е вярно.
— По дяволите, детектив Файлоу! Достатъчно е трудно да понесеш загубата на един от родителите си и без вашите противни игри.
— Повярвайте ми, госпожо Хобсън, никога не бих казала подобно нещо, ако не бях убедена, че е истина. Факт е, че поръчката за вечеря, която е дал баща ви, е била подправена.
— Поръчка за вечеря? За какво приказвате?
— Баща ви е приемал лекарство, което изисква строги ограничения относно хранителния му режим. Всяка сряда, когато майка ви излизала вечер на курс, той си поръчвал вечеря — винаги едно и също нещо, което не му причинявало проблеми. Но в деня на смъртта му поръчката му е била фалшифицирана. Той е получил нещо, което е предизвикало остра реакция, вследствие на която кръвното му налягане достигнало неимоверно високи стойности.
Кейти я гледаше изумено.
— Какво говорите, детектив Файлоу? Смърт, причинена от специалитет на веригата за бързо хранене?
— Бих приела, че е нещастен случай — продължи Сандра. — Но направих няколко проверки. Оказва се, че някой е проникнал в националната база данни МЕДБАЗА няколко дни преди баща ви да загине. И е открил, че баща ви се лекува с фенелзин.
— Фенелзин ли? — повтори Кейти. — Та това е антидепресивен медикамент.
— Знаете за него? — попита Сандра и вдигна вежди.
— Сестра ми го вземаше известно време.
— И сте запозната с ограниченията в хранителния режим?
— Не трябва да се яде сирене — отвърна Кейти.
— Е, диетата изключва още много други неща.
Кейти заклати глава, обзета от истинско изумление — поне така се стори на Сандра.
