— Здравей, Питър. Да прекратя ли връзките с другите точки?
— С какви други точки?
— Свързан си с точка нула-нула-едно, а също така с точка девет-девет-девет.
— Да — отговори Питър. — Непременно. Прекрати връзката с точката девет-девет-девет.
— Прекратяването на връзката невъзможно.
— Дявол да го вземе! — измърмори Питър и се обърна към Саркар. — Възможно ли е втората връзка да отмени действието на първата?
— Не. Последната точка, с която си се свързал, има предимство.
— Добре — отговори Питър и потри ръце. — Относно директориите и файловете, посочени по-рано от Саркар. Освободи достъпа до символите.
— Парола?
— Парола: Мугато.
— Неправилна парола.
— Парола: Сайбок.
— Неправилна парола.
— По дяволите! — Питър погледна Саркар. — Това са единствените две пароли, които използвам.
— Двойниците няма да ни позволят да ги изтрием — изсумтя Саркар.
— Можем ли да изключим цялата компютърна система?
Саркар кимна и заговори пред микрофона:
— Прекрати действието на системата изцяло.
— Понастоящем системата действува. Потвърждавате ли зададената команда?
— Да. Прекрати действието на системата изцяло.
— Парола?
— Парола: Абу…
Край микрофона примигна червена лампа. Саркар отново удари с длан по масата.
— Изключили са опцията компютърът да реагира на команди, зададени в говорен режим.
— Божичко! — измърмори Питър.
— Но това е глупаво — възкликна Саркар. — Все още можем да изключим електрозахранването. — Той протегна ръка към телефона и набра трицифров номер.
— Сектор „Поддръжка“ — отговори женски глас от другата страна на линията.
— Ало — каза Саркар. — Зная, че е късно. Обажда се доктор Мухамед. Тук имаме… малък проблем. Необходимо е да изключите електрозахранването на всички компютри в моята компания.
— Да го прекъснем ли, господине?
— Да, разбрали сте ме правилно.
— Добре — отговори жената. — Това ще отнеме няколко минути. Ала знаете, че секторът за обработка на данни работи в режим НЗМ — тоест: непрекъснато захранване с мощност. Известно време захранването ще продължи посредством батерии.
— Колко време?
— При положение че са включени всички агрегати — само шест или седем минути — това е достатъчно: уредите ще издържат краткотрайна липса на захранване.
— Можете ли да изключите НЗМ?
— Разбира се, ако желаете. Но изключването на НЗМ е физически акт — трябва да извадим щепсела от контакта. Не мога да го направя, защото в момента съм единственият дежурен в сектора. Мога ли да възложа на някого да изпълни тази задача утре?
— Случаят е спешен — заяви Саркар. — Не можете ли да дойдете? С мен има още един човек, ако онова, от което имате нужда, е просто определен брой хора.
— Добре. Искате ли да спра електричеството в цялата сграда, преди да пристигна?
— Не. Ще го направим, когато прекратим НЗМ на компютрите. — Той покри с ръка слушалката и каза на Питър:
— Това означава, че всичко ще престане да функционира в един и същ миг. Така двойниците няма да получат никакво предупреждение.
Питър кимна.
— Както желаете, господине — обади се жената. — Ще пристигна след няколко минути.
Саркар остави телефонната слушалка.
— Какво ще правиш, като изключим електрозахранването? — попита Питър.
Саркар вече беше седнал на пода и се опитваше да снеме модула със захранващите кабели, разположен под масата, на която стоеше компютърът.
— Ще извадя оптичните агрегати, записващи данни върху магнитната лента, и ще ги свържа към тестовия стенд. Бих могъл да извличам информация от тях постепенно — малко по малко, ако е нужно. Ще използвам лазер „Нортън“, така че…
Телефонът иззвъня.
— Може ли да отговориш? — каза Саркар — бореше се с някаква гайка.
Екранът на видеофона изписа съобщение, че обаждането ще бъде осъществено единствено чрез звуков сигнал. Питър вдигна слушалката.
— Ало?
Възцари се тишина, нарушавана единствено от пращене на статичното електричество, после прозвуча глас: без съмнение механичен.
— Ало?
Питър се ядоса. Ненавиждаше игричките, които някои си устройваха с компютъризираните телефони. Тъкмо щеше да затръшне слушалката, когато чу следващата дума:
— Пи-тър.
За част от секундата, преди телефонната слушалка да падне върху вилната, Питър осъзна, че дори ако компютърът, който го беше набрал, е включен към вътрешния телефонен указател на фирмата, е просто невъзможно някой да знае, че може да го намери на този номер. Отново вдигна слушалката до ухото си и попита:
— Кой е?
Хвърли поглед към светналите лампички на телефона.
Обаждането не беше от сградата на фирмата — пристигаше по външна линия.
— Кой ли се обажда? — повтори гласът сух, механичен — Ти самият се обаждаш.
Питър погледна слушалката, като че беше змия.
От нея долетяха още думи, всяка разделена от следващата с пращене, предизвикано от статичното електричество.
— Не очакваш от нас да останем натикани в тясното пространство на тази компютърна лаборатория, нали?
След няколко минути пристигна служителката от сектор „Поддръжка“. Носеше кутия инструменти.
— Готови ли сте? — попита тя.
— Не — отговори Саркар. Гласът му беше измъчен. — Съжалявам, че ви извикахме чак тук. Вече не е нужно да изключваме НЗМ в компютърния сектор, както и захранването в цялата сграда.
Жената изглеждаше изненадана.
— Както желаете.
— Приемете извиненията ми — каза Саркар.
Тя кимна и си тръгна.
Питър и Саркар останаха сами, вперили поглед един в друг. Бяха изумени.
— Наистина загазихме, нали? — каза накрая Питър.
Саркар кимна.
— По дяволите — изруга Питър. — По дяволите! — Последва дълга пауза. — Няма никакъв начин да ги изключим, след като са в електронната мрежа, нали?
Саркар поклати глава.
