— И какво ще правим? — попита Питър.
— Не зная — отговори Саркар. — Не зная.
— Ако знаехме кой от двойниците е отговорен за убийствата, може би щяхме да намерим начин да го изолираме. Но, дявол да го вземе, как да го открием?
— Чрез различния морал на всеки един от тях — отвърна Саркар.
— Какво?
— Чувал ли си за Лорънс Колбърг?
Питър поклати глава.
— Бил е психолог и е правил изследвания върху начини на разсъждение, обусловени от нравствеността. Проучих трудовете му, когато подготвях експертна система за института по психиатрия „Кларк“.
— И оттук следва?
— Оттук следва, че цялата бъркотия е въпрос на морал — защо един от двойниците ти се държи различно от другите. Убеден съм, че ключът към загадката кой от двойниците е виновен, е свързан с природата на човешката нравственост.
Всъщност Питър не го слушаше.
— Можем ли да заличим копията по някакъв друг начин?
— Не и сега, когато са в електронната мрежа. Слушай, ти вероятно имаш право: трябва да определим кой от двойниците е виновен. Нека сега ти задам един въпрос.
— Какъв?
Саркар замълча, припомняйки си нещо.
— Да приемем, че съпругата на някой човек е болна от неизлечима болест. Но все пак животът й може да бъде спасен от лекарство, което струва двадесет хиляди долара.
— Каква връзка има това с нашия случай?
— Само слушай — това е един от тестовите сценарии на Колбърг. Да предположим, че съпругът е успял да събере само десет хиляди долара, но аптекарят е отказал да му даде лекарството, макар че съпругът е обещал да изплати останалата част от цената по-късно. Мъжът открадна лекарството, за да спаси живота на жена си. Каква е постъпката на съпруга от гледна точка на морала: правилна или погрешна?
Питър се намръщи.
— Правилна е, разбира се.
— Но защо? Именно това е ключът.
— Не… не зная. Просто е така.
Саркар кимна.
— Подозирам, че всеки двойник ще посочи в отговор различна причина. Колбърг е определил шест нива на разсъждение, при които определящ фактор е нравствеността. На най-ниско човек смята, че постъпва морално, когато избягва наказанията. Най-високо ниво, което според Колбърг са достигнали гиганти на нравствеността като Ганди и Мартин Лутър Кинг, е онова, при което моралното поведение се основава на абстрактни етически принципи. На този етап външните закони, насочени срещу кражбата, са ненужни; твоят собствен вътрешен морален кодекс ти диктува, че трябва да цениш живота на ближния повече, отколкото всякакви репресии, които самият ти може да понесеш заради извършеното престъпление.
— Ами аз вярвам тъкмо в това.
— Махатма Хобсън — отбеляза Саркар. — Бихме могли да предположим, че двойникът Контрол, ще споделя същата гледна точка. Но Колбърг открил, че престъпниците са на по-ниско ниво по отношение на нравствените разсъждения, отколкото непрестъпниците на същата възраст, които имали еднакъв коефициент на интелигентност. Бихме могли да фиксираме Амбротос на най-ниското първо ниво — нивото на избягване на наказанията.
— Защо?
— Безсмъртното същество ще живее вечно, ала може да изтърпява завинаги присъдата „доживотен затвор“. Мисълта за подобна присъда би била ужасяваща за него.
— Но колко често произнасят присъдата доживотен затвор? Знаеш старата пословица: „Не прави престъплението, когато не можеш да останеш в затвора толкова години, на колкото ще те осъдят“. Е, Амбротос може съвсем лесно да си помисли, че е възможно да направи всякакво престъпление, защото в крайна сметка може да остане в затвора толкова време, на колкото го осъдят.
— Логичен довод — каза Саркар. — Но аз все още мисля, че виновният е той. Хората казват: „Времето лекува всички рани“, но може би ако знаеш, че ще живееш вечно, би пожелал да се справиш с всяко нещо, което ще измъчва ума ти векове наред.
Питър поклати глава.
— Не смятам така. Виж, щом убийството е ужасяващо престъпление за мен, то би било немислимо за безсмъртния ми двойник, който знае, че животът може да продължава вечно. Защото убийството е най- отвратителното зверство, нали?
Саркар въздъхна.
— Може би. Предполагам, че може да се разсъждава и по двата начина. Но какво ще кажеш за Дух? И неговите нравствени разсъждения могат да бъдат фиксирани на ниско ниво. Макар че Дух е мъртъв, ние не сме създали за него имитация нито на рая, нито на ада. Затова вероятно той смята, че се намира в чистилището. Може би вярва, че ако се държи добре, ще бъде допуснат в рая… Второто ниво според Колбърг определя нравствената постъпка като акт, чрез който човек придобива награди.
Питър отново поклати глава.
— Не вярвам в съществуването на рая и ада.
Саркар опита нов подход:
— Добре. Помисли тогава върху следния вариант: убийството е престъпление, причинено от страст, а страстта е проява на слабостта на плътта и кръвта. Отстрани секса от човешката психика и тогава няма да имаш мотив, който би те подтикнал да убиеш развратника. Това е довод, доказващ невинността на Дух, и чрез процеса на елиминиране сочи вината на Амбротос.
— Може би — отвърна Питър. — От друга страна, Дух знае, че съществува живот след смъртта — самото негово съществуване доказва това. Следователно за него убийството би било не чак толкова ужасно престъпление, колкото е за Амбротос — защото убийството не е окончателен край за жертвата. Така Дух с много по-голяма вероятност би се чувствал съвсем удобно като извършител на убийства.
Саркар безсилно въздъхна.
— Значи и при Дух са възможни две тълкувания. — Той погледна часовника си. — Виж, не можем да направим нищо повече тук. Всъщност вероятно не ще можем да направим нищо, където и да се намираме. Да се приберем. Утре е събота. Ще дойда у вас към десет часа и ще се опитаме да решим какво да предприемем.
Питър уморено кимна.
— Но първо… — Саркар измъкна портфейла си, взе две банкноти по петдесет долара и ги даде на Питър.
— Това пък защо?
— Миналата седмица ми даде сто долара на заем. Искам да съм сигурен, че двойниците ти няма да имат причина да ме намразят. Преди да си тръгнем, изпрати съобщение в мрежата и им кажи, че съм ти върнал парите.
ГРУПА ПРОТЕСТИРАЩИ ОБЯВИХА КЪСНО СНОЩИ, ЧЕ ШОУКОМПАНИЯТА „МОРСКИ СВЯТ НА ФЛОРИДА“ — ЕДИНСТВЕНАТА, КОЯТО ВСЕ ОЩЕ ДЪРЖИ В ПЛЕН ДЕЛФИНИ, Е ОТКАЗАЛА ДА ИЗПЪЛНИ МНОГОКРАТНИТЕ МОЛБИ НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ, КОИТО ИСКАЛИ ДА УСТАНОВЯТ ДАЛИ ДЕЛФИНИТЕ СЪЩО ПРИТЕЖАВАТ ВЪЛНА НА ДУШАТА.
ДЖОРДЖ ХЕНДРИКС, 27-ГОДИШЕН, ХРИСТИЯНИН, Е ПРЕДИЗВИКАЛ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС В ДЕЙТЪН, ЩАТА
