— По дяволите! — изруга Йоргенсон. — Тук има няколко кодирани банки с файлове.
Сандра погледна Саркар.
— Какъв е декодиращият ключ?
Саркар, усетил, че най-сетне контролира в известна степен положението, каза:
— Не съм длъжен да ви го покажа.
Йоргенсон стана от стола и сви рамене.
— Валентина е работила за КГБ, когато преди години имаше такова нещо. На света няма много неща, които не би могла да разшифрова.
Валентина пъхна няколко карти в компютъра и започна да печата с дива скорост, макар и с два пръста. След няколко минути впери поглед в Саркар и върху лицето й се изписа разочарование. Саркар се оживи — може би тя не беше така добра, както бе казал Йоргенсон — но после сърцето му се сви. Разочарованието й беше просто на човек, който се е надявал да се изправи срещу сериозно предизвикателство, но не е станало така.
— Алгоритъмът на Хенсакер — каза тя със силен акцент. — Можехте да измислите нещо по-умно. — Валентина натисна още няколко клавиша и екранът, до този момент изпълнен с безсмислени фигури, се изпълни с кодови списъци на източниците.
Тя стана и Йоргенсон отново се зае с работата си, като първо изчисти екрана и замени картата на Валентина с една от своите.
— Започни търсене — каза Йоргенсон.
Екранът се изпълни със списък, състоящ се от множество колони, съдържащи над двеста термина, подредени в азбучен ред.
— Тук се съхранява огромно количество информация — измърмори той. — Използвани са най- разнообразни схеми на компресия. Търсенето ще ни отнеме доста време. — Йоргенсон се изправи. — Ще отида да огледам помещението за наблюдение.
Питър имаше среща на Управителния съвет на болницата „Норт Йорк“ и вместо да пропилее целия предобед в телефонни разговори от кабинета си, реши да свърши малко работа от дома си. Ала му беше трудно да се съсредоточи. Саркар беше казал, че вирусът ще е готов днес, но Питър чувстваше, че самият той трябва да направи нещо.
В 10:30 той се свърза с компютърната система на „Огледален образ“, надявайки се да отговори на въпроса как двойниците бяха успели да избягат в електронната мрежа.
След като се свърза, подаде командата КОЙ, за да провери дали Саркар също се е включил в системата. Искаше да му изпрати поздрав по електронната поща. Да, Саркар вече работеше. Питър подаде командата КАКВО, за да разбере с какво точно се занимава Саркар; ако беше някаква странична задача, той вероятно не седеше пред компютъра и поздравът по електронната поща щеше да се окаже чиста загуба на време.
Отговорът на командата КАКВО съдържаше следното:
ТОЧКА ПОЛЗВАТЕЛ ВРЕМЕ НА ВКЛЮЧВАНЕ ЗАДАЧА
002 САРКАР 08:14:22 ТЪРСЕНЕ НА ТЕКСТ
Е, търсенето на текст можеше да бъде както странична, така и централна дейност. Питър се ползваше с високи привилегии по отношение надзора над програмите на Саркар. Той повика копие от резултатите по задачата в точка 002 върху собствения си монитор. Екранът се изпълни със списък на термини, в съответствие с които се извършваше търсенето, както и с непрекъснато обновяваща се информация колко пъти е споменат даден термин. Някои термини — като Торонто например — досега се бяха появили много пъти, но други…
„Боже мой! — помисли си Питър. — Какво е това?…“
Саркар търсеше всичко в системата, имащо връзка с „Хобсън“, „Пийт“ и „Кейт“ и…
Питър напечата съобщение по електронната поща: „Много сме любопитни, нали?“ Тъкмо щеше да го изпрати, когато забеляза пълните параметри на търсенето, — посочени в забележка: „Претърси всички системи; във всяка система претърси всички данни, контролирани от централния процесор и тези извън негов контрол, както и цялата работна памет“.
Такова търсене можеше да отнеме часове. Саркар никога не би подал подобна команда — той беше прекалено добре организиран, за да няма представа как да стесни параметрите на търсенето.
Питър огледа другите условни термини, в съответствие с които се извършваше търсенето.
О, дявол да го вземе!
„Ларсен“, „Ханс“, „прелюбодеяние“, „интимна връзка“.
По дяволите, по дяволите, по дяволите! Саркар не би се занимавал с подобно търсене. В системата се беше включил някой друг.
Точка 002 беше лабораторията за изкуствен интелект в „Огледален образ“. Питър се завъртя на стола и се обърна към телефона си. После натисна клавиша за светкавично набиране на номера на лабораторията.
Телефонът в лабораторията за изкуствен интелект иззвъня.
— Мога ли да отговоря? — попита Саркар.
Сандра кимна. Тя внимателно наблюдаваше екрана. Често срещаните термини за търсене от списъка се повтаряха много пъти — „интимна връзка“ например досега се бе появила над четиристотин, — ала „Хобсън“ и „Ларсен“ — нито веднъж.
Саркар отиде в отсрещния край на стаята и натисна клавиша „ОТГОВОР“.
Търговската марка на телекомуникационната компания „Бел Канада“ изчезна от екрана и Питър видя разтревоженото лице на Саркар.
— Какво става… — започна Питър, но зад рамото на Саркар забеляза профила на Сандра Файлоу и веднага затвори.
Файлоу беше там, в „Огледален образ“!
Неочакван обиск. По дяволите, обиск!
Питър погледна екрана, все още излъчващ развитието на търсенето в точка 002. Нищо не беше излязло за „Хобсън“.
Той помисли за миг, после започна да натиска различни клавиши. Отново се включи в системата, използвайки „Саркар“ като дума за осъществяване на връзката. Използва и паролата, която беше чувал да ползва Саркар. После стигна до поддиректорията „Средства за диагностициране“ и извика списък на всичките й файлове. Имаше стотици програми, включително една, която се наричаше „ТЕКСТТРЕП“ — „засичане на текст“. Това му звучеше обещаващо. Той натисна клавиша „HELP“, откъдето щеше да получи информация как действа програмата.
Добре. Тъкмо онова, от което имаше нужда. Синтаксис: термин, в с съответствие с който се осъществява търсенето; термин за заместване; параметри на търсенето.
Питър напечата „ТЕКСТТРЕП / Хобсън / Родънбъри / ИИ7 — ИИ10“ — което означаваше: навсякъде в системите, свързани с изкуствения интелект, под номера от 7 до 10 включително. Замени „Хобсън“ с „Родънбъри“.
Програмата започна да работи. Това търсене беше с много по-ограничени параметри — трябваше да извърши подмяна на един-единствен термин — областта беше много по-тясна: само четири компютъра, в сравнение със стоте — бяха дори повече от сто, — които инспектор Файлоу изследваше в момента. Ако имаше късмет, програмата щеше да приключи с подмяната преди да стане прекалено късно…
Главният процесор звънна, сигнализирайки, че задачата е изпълнена. Йоргенсон се беше върнал, след като не откри нищо интересно в помещението за наблюдение. Той погледна екрана, после Сандра. Името „Хобсън“ беше споменато само тринадесет пъти. Сандра посочи монитора.
— Покажи в какъв контекст е използван терминът за търсене „Хобсън“.
Думата „Хобсън“ се срещаше два пъти в речник на централния процесор във връзка с файла „Изборът на
