Не разрешително за извършване на арест. Не. Може би разрешително за извършване на обиск…
Тя съхрани в паметта на компютъра файловете на разследването си, изключи се от системата и се отправи към вратата.
Бяха необходими пет превозни средства, за да пристигнат всички на мястото на акцията: две патрулни коли с по двама униформени полицейски служители във всяка; полицейски микробус от участъка „Йорк“ с офицера за свръзка от тамошното полицейско подразделение — обискът щеше да се извърши на територията на участъка „Йорк“; колата на Сандра Файлоу, която нямаше никакви отличителни полицейски белези и с която щяха да пристигнат Сандра и Йоргенсон — началникът на отдел „Компютърни престъпления“; и синият фургон с електронна апаратура, с който идваха петима опитни експерти.
Конвоят спря на улица „Кони Кресънт“ №88 в 10:17 предобед. Сандра и четиримата униформени полицейски служители влязоха директно вътре; Йоргенсон отиде до фургона, за да обсъди положението с подчинените си.
Секретарят на компания „Огледален образ“ — азиатец на средна възраст — вдигна изумено глава, когато влязоха Сандра и четиримата униформени полицаи.
— С какво мога да ви бъда полезен?
— Напуснете мястото си пред компютъра, моля — каза Сандра. — Разполагаме с документ, който ни разрешава да извършим обиск в тази сграда. — И тя представи разрешителното.
— Трябва да извикам доктор Мухамед — заяви мъжът.
— Извикайте го — отговори Сандра и направи знак на един от полицаите, че не трябва да позволява на секретаря да използва компютъра.
След малко дойде слаб мургав мъж и попита:
— Какво има? — Гласът му звучеше загрижено.
— Вие ли сте Саркар Мухамед? — попита Сандра.
— Да.
— Аз съм детектив инспектор Файлоу от участък „Метрополитън“, Торонто. — Тя му подаде разрешителното за обиск. — Имаме основания да смятаме, че тук се извършват компютърни престъпления. Този документ ни дава право да претърсим не само офисите на компанията, но и вашите компютърни системи.
В същия миг външната врата рязко се отвори и в преддверието нахълтаха Йоргенсон и петимата електронни специалисти.
— Внимавайте никой служител на компанията да не докосва компютърното оборудване — обърна се Йоргенсон към старшия униформен полицай. Ченгетата започнаха да се разпръскват из цялата сграда. Една от стените на коридора беше направена от стъкло и се виждаше голяма зала с апаратура за електронна обработка на информация. Йоргенсон посочи двама от подчинените си:
— Дейвис, Като, влезте там.
Двамата отидоха до вратата, но тя бе съоръжена със самостоятелен заключващ механизъм и апаратура за разпознаване на пръстови отпечатъци „ФАЙЛ“.
— Доктор Мухамед — каза Сандра, — документът, с който разполагаме, ни дава право да разрушим всеки заключващ механизъм, ако сметнем, че това е необходимо. Ако предпочитате да не го правим, моля, отворете тази врата.
— Вижте — почна Саркар, — не сме направили нищо лошо и…
— Отворете вратата, моля — изрече твърдо Сандра.
— Искам да прегледам разрешителното ви с моя адвокат.
— Хубаво — каза Сандра. — Джоунс, разбий вратата.
— Не! — извика Саркар. — Добре, добре. — Той се приближи до вратата и притисна палец към синия правоъгълник на апарата „ФАЙЛ“. Заключващият механизъм щракна и вратата се отвори. Дейвис и Като влязоха; първият се отправи към централния компютър, а вторият веднага започна оглед на всички системи, съхраняващи статистически данни.
Йоргенсон се обърна към Саркар:
— Тук разполагате с лаборатория за изкуствен интелект. Къде е тя?
— Не сме направили нищо лошо — повтори Саркар.
Един от униформените полицаи се появи на прага и каза:
— Тя е на долния етаж, Карл!
Йоргенсон затича по коридора, останалите трима членове на екипа му го последваха. Сандра забърза след тях, проверявайки знаците на всяка врата, край която минаваше.
Секретарят от азиатски произход се появи в другия край на коридора. Изглеждаше разтревожен. Саркар извика:
— Кал Каджеви, обади се на моя адвокат… кажи му какво става тук. — После забърза след Йоргенсон.
Бе работил в лабораторията по изкуствен интелект, когато го извика секретарят, и беше оставил вратата отворена. Сега Йоргенсон вече стоеше пред главния компютър и изключваше клавиатурата. После направи знак на един от подчинените си, който му подаде друга клавиатура — беше със сребърни клавиши и бе поставена в лъскава кутия. Диагностичен апарат. Всяко докосване на клавиш щеше да бъде отпечатано, всеки отговор от компютъра, всяко забавяне на достъп до диска щеше да бъде записано.
— Хей! — изкрещя Саркар. — Това са фини системи. Внимавайте!
Йоргенсон не му обърна никакво внимание, а седна на стола и измъкна от куфарчето си пластмасова папка. Тя съдържаше богат асортимент дискети, компакт-дискове и електронни карти за проверка на компютърните системи. Избра карта, която пасваше на драйва, пъхна я в компютъра, после натисна няколко клавиша върху своята клавиатура.
Мониторът на компютъра се изчисти, после се изпълни с информация за системата.
— Първокласно оборудване — измърмори Йоргенсон впечатлен. — RAM — 512 гигабайта, пет паралелни копроцесора, автореференциална архитектура… И всичко е последна версия. Прекрасно!
Той приключи проверката със своята програма и започна да преглежда съществуващите в системата директории.
— Какво търсите? — попита Саркар.
— Нещо, което би представлявало интерес — отговори Сандра, влизайки в лабораторията. — Всичко. — След това се обърна към Йоргенсон: — Имате ли проблеми?
— Засега не. Той вече се беше включил, така че не се наложи да отваряме файла с паролите.
Саркар полека се отдалечаваше от групата към един компютър в другия край на помещението — от масичката пред него стърчеше микрофон.
— Искам връзка — тихо каза Саркар, после, без да чака отговор от компютъра, добави: — Име за свръзка — Саркар.
— Здравей, Саркар — отговори компютърът. — Да прекъсна ли връзките ви с мрежата?
Сандра Файлоу се приближи зад него; заобленият край на зашеметяващата й палка докосна кръста му.
— Спрете — каза тя, после протегна ръка и изключи превключвателя, означен „Входни команди: глас“.
На вратата се показа Ковалски, офицерът за свръзка от участък „Йорк“.
— Горе имат едно кресло от бръснарски салон — каза той високо, после впери поглед в Саркар. — Да не би да подстригвате тук клиентите си?
Саркар поклати глава.
— Всъщност това е зъболекарски стол.
Йоргенсон се обади, без да повдига глава:
— Без съмнение, помещение за наблюдение — заяви той, после каза на Саркар. — С удоволствие прочетох статията ви в журнала „Изследвания в областта на изкуствения интелект“ от миналия брой. Ще прегледам помещението за наблюдения след малко. — После продължи да печата команди върху сребристочерната си клавиатура.
— Ако просто ми кажете какво точно търсите… — гневно почна Саркар.
