— И така, доктор… — Инспектор Файлоу спря и пак се усмихна. — И така, Питър, ще ви задам няколко въпроса. Надявам се, че ще ме разберете — аз просто върша работата си.
— Разбира се.
— Както знаете, един от колегите на съпругата ви беше убит.
Питър кимна.
— Да. Това направо ни зашемети.
Сандра го погледна, навела глава на една страна.
— Съжалявам — измърмори объркано Питър. — Нима казах нещо, което не биваше да казвам?
— О, нищо. Просто имаше доказателства, че убиецът е използвал зашеметяваща палка, за да укроти жертвата си. Коментарът ви „това направо ни зашемети“ ми се стори смешен. — Тя вдигна ръка. — Простете ми. Човек става твърде нечувствителен в професия като моята. — Кратка пауза. — Използвали ли сте някога зашеметяваща палка?
— Не.
— Притежавате ли такава?
— В Онтарио е незаконно да притежаваш подобно нещо. Единствено полицаите имат това право.
Сандра се усмихна.
— Но лесно можеш да си купиш такава палка в Ню Йорк или в Квебек.
— Не — отговори Питър. — Никога не съм използвал зашеметяваща палка.
— Съжалявам, че ви попитах — извини се Сандра.
— Виновно е проклетото ви полицейско обучение — каза Питър. — Точно на него се дължи всичко.
— Познавахте ли покойния?
Питър се опита да произнесе името с безразличие.
— Ханс Ларсен ли? Да, познавах го — познавам повечето от колегите на Кейти, срещал съм ги на приятелски събирания или на коледните увеселения, организирани от нейната компания.
— Какво беше мнението ви за него?
— За Ларсен? — Питър отпи глътка кафе. — Че е непоносим досадник.
Сандра кимна.
— Изглежда, мнозина са споделяли мнението ви, макар че други се изказваха за него със суперлативи.
— Подозирам, че с всеки човек е така — отбеляза Питър.
— Почти. — Отново тишина, след което Сандра продължи: — Вижте, Питър, вие, изглежда, сте свестен човек. Не желая да съживявам болезнени спомени. Но зная, че жена ви и Ханс, ами…
Питър кимна.
— Да, това е истина. Но то приключи много отдавна.
Сандра се усмихна.
— Вярно. Но съпругата ви ви е разказала затова наскоро.
— А сега Ларсен е мъртъв.
— А сега Ларсен е мъртъв — повтори тя.
— Госпожо Файлоу…
Тя вдигна ръка.
— Наричайте ме Сандра.
— Сандра… — „Дръж се хладнокръвно — помисли си той. — Саркар ще бъде готов с вируса днес или утре. Всичко скоро ще свърши.“ — Нека ви кажа нещо, Сандра. Аз съм миролюбив човек. Не обичам нито борбата, нито бокса. Не съм удрял никого от момчешките си години. Никога не бих ударил жена си. И ако имах дете, никога нямаше да го шамаросвам. — Питър отпи глътка кафе. Беше ли казал достатъчно? Дали нямаше да е по-добре, ако кажеше още няколко думи? „Хладнокръвно, по дяволите. Бъди хладнокръвен.“ Но всичко, което искаше да направи, беше да й каже истината за себе си — не за онези електронни копия, а наистина за себе си — човека от плът и кръв.
— Аз… аз смятам, че много от проблемите на този свят са предизвикани от насилие — продължи той. — Като шамаросваме децата си, ние ги учим, че понякога е добре да удряме човека, когото обичаме — и после се шокираме, откривайки, че същите тези деца порастват и мислят: „Няма нищо лошо в това да бием съпругите си“. Аз не убивам дори мухи, Сандра — хващам ги във водни чаши и ги отнасям навън. Питате ме дали съм убил Ларсен. А аз направо ще ви кажа — може наистина да ме е ядосал, може наистина да съм го мразил, но да убивам или да нараня някого физически не е в моята природа. Това просто е нещо, което никога не бих направил.
— И дори няма да помислите за подобно нещо?
Питър разпери ръце.
— Е, всички ние мислим за какви ли не неща. Но има огромна разлика между ленивото фантазиране и реалността. — „Ако нямаше — помисли си Питър, — щях да съм обладал теб, моята секретарка и сто други жени тук, върху това бюро.“
Сандра се раздвижи леко на стола си.
— Аз обикновено не говоря за личния си живот, когато съм на работа, но преживях нещо много близко до онова, което се е случило с вас, Питър. Съпругът ми — бившият ми съпруг, с когото се разделихме преди няколко месеца — също ми изневери. И аз не съм човек, одобряващ насилието. Зная, че някои хора биха приели подобно изявление за невероятно — като се има предвид, че го изрича офицер от полицията. Но е истина. Ала когато разбрах какво е направил Уолтър — е, поисках той да умре. Исках и тя да умре. Обикновено нямам слабост да хвърлям разни неща, но когато разбрах, запокитих дистанционното управление на телевизора към стената. То се счупи на парчета; на стената още се вижда мястото на удара. Така че зная, Питър, наистина зная, че реакциите на хората са свързани с насилие, когато се случи подобно нещо.
Питър бавно кимна, после каза:
— Но аз не съм убил Ханс Ларсен.
— Вярваме, че го е сторил професионален убиец.
— Също така не съм организирал убийството му.
— Нека ви кажа точно какъв е проблемът ми в този случай — поде Сандра. — Както казах, изправени сме пред убийство, извършено от професионалист. Честно казано — такова нещо струва много пари — особено като се вземе предвид… хм… допълнителната работа. Вие и Кейти сте по-добре във финансово отношение от повечето й колеги; ако някой би могъл да си позволи подобно изпълнение, то този човек сте или вие, или тя.
— Но ние не сме го направили — възрази Питър. — Вижте, с удоволствие бих се подложил на тест с детектора на лъжата.
Сандра се усмихна мило.
— Колко деликатно от ваша страна да проявите такова желание. Всъщност в момента нося със себе си портативен детектор.
Питър почувства как мускулите на стомаха му се стягат.
— Наистина ли?
— О, да. Всъщност апаратът се нарича „Верискен Плюс“ — произвежда го вашата компания, нали?
Питър присви очи.
— Да.
— Значи мога да съм сигурна, че изпитвате голямо доверие в качествата на уреда. Наистина ли бихте желали да преминете през подобен тест?
Той се поколеба.
— Естествено, в присъствието на моя адвокат.
— Адвокат ли? — Сандра отново се усмихна. — Та никой не е предявил каквото и да било обвинение срещу вас.
Питър се замисли над думите й, после каза:
— Добре. Ако тестът сложи край на всичко това, да. Съгласен съм да го премина незабавно тук. Но в отсъствието на адвоката ми имате право да ми зададете само три въпроса: Убил ли съм Ханс Ларсен? Убил ли съм Род Чърчил? Аз ли съм организаторът на техните убийства?
