— Трябва да ви задам повече от три въпроса — пробата го изисква и вие знаете това.
— Добре — отговори Питър. — Но вие имате типов проект за задаване на тези въпроси. Съгласен съм да се подложа на теста, ако не се отклонявате от него.
— Разбира се. — Сандра отвори дипломатическото си куфарче, за да се подготви за теста.
— Не трябва ли да сте специалист, за да работите с този детектор?
— Би трябвало да четете брошурите, съпътстващи продуктите, които произвеждате, Питър. В детектора е вградена експертна система, съдържаща чип, действуващ посредством изкуствен интелект. Всеки може да работи с тази апаратура.
Питър изсумтя. Сандра прикрепи няколко датчика към ръката и китката му. После измъкна от дипломатическото куфарче плосък екран и го разположи така, че да може да го вижда само тя. След това докосна няколко от копчетата за настройка и започна да задава въпроси.
— Как се казвате?
— Питър Хобсън.
— На колко години сте?
— На четиридесет и две.
— Къде сте роден?
— Норт Бетълфорд, провинция Саскачеуан.
— Сега ме излъжете. Отново ми кажете къде сте роден.
— В Шотландия.
— Кажете ми истината: какво е малкото име на съпругата ви?
— Катерин.
— Сега излъжете: какво е второто й име?
— Ами… Джейн.
— Убили ли сте Ханс Ларсен?
Питър я наблюдаваше внимателно.
— Не.
— Убили ли сте Род Чърчил?
— Не.
— Вие ли организирахте убийствата им?
— Не.
— Имате ли представа кой ги е убил?
Питър вдигна ръка.
— Споразумяхме се, че ще има само три въпроса, инспектор Файлоу.
— Съжалявам. Сигурно няма да имате нищо против да отговорите на още един въпрос? — Тя се усмихна. — На мен ми е също толкова неприятно да ви подозирам, както на вас да бъдете заподозрян. Би било добре да мога да ви зачертая от списъка на заподозрените лица.
Питър се замисли. По дяволите!
— Добре — каза бавно той. — Не познавам никакъв човек, който може да ги е убил.
Сандра вдигна глава.
— Съжалявам. Предполагам, че ви разстроих, когато престъпих границата на нашата уговорка. Но уредът отчете някаква много особена активност, когато произнесохте думата „човек“. Бихте ли ме изтърпели още един миг, за да повторите последния си отговор?
Питър отскубна датчика от ръката си и го захвърли върху бюрото.
— Вече изтърпях прекалено много неща, за които не се бяхме споразумявали — заяви той. В гласа му се бяха промъкнали остри нотки. Знаеше, че така само влошава положението си, и започна да се бори срещу паниката, която се опитваше да го завладее. Махна втория датчик от китката си. — Вече приключих с отговорите на въпросите.
— Съжалявам — каза Сандра. — Извинете.
Питър направи усилие да се успокои.
— Няма нищо — каза той. — Надявам се, че намерихте онова, което търсехте.
— О, да — отвърна Сандра и затвори куфарчето си. — Да, наистина.
Не беше необходимо прекалено дълго време и изкуствените форми на живот, създадени от Дух, развиха многоклетъчни структури: вериги от ясно очертани единици, свързани една с друга в прости редици. В последна сметка формите на живот не успяваха да се справят със задачата да се удвоят и да образуват две редици — да се получат два пъти повече клетки; но всяка една от формите беше изложила едната си страна към хранителния бульон на морето, имитирано от Дух. После дългите редици клетки започнаха да се удвояват, образувайки форми, подобни на буквата U. След това формите се затвориха на дъното и образуваха торбички. Най-накрая настъпи големият пробив: дъното и върхът на торбичките се отвориха и в резултат на това се получи цилиндър, съставен от двоен слой клетки, който се отваряше в двата си края: основният модел на телата на всички животински организми на земята — преден отвор, чрез който се осъществява храненето, и отделителен отвор в задния край.
Раждаха се нови поколения. Поколения умираха.
А Дух продължаваше да извършва подбора.
ГЛАВА 40
Сандра Файлоу трябваше да чука на много врати, но най-сетне, на 4 декември, получи разрешение за извършване на наблюдение, каквото желаеше: беше й позволено да постави радиопредавател в задния калник на колата на Питър Хобсън. Съдията й беше разрешил да държи предавателя десет дни; в предавателя имаше вграден механизъм за измерване на времето: механизмът можеше да работи точно толкова и нито секунда повече. Сега десетте дни бяха изтекли и Сандра анализираше, събраните данни.
Питър караше колата си до своя офис, беше редовен посетител на няколко ресторанта, включително и този на Тони Готлиб, който харесваше и Сандра; отиваше до обединената болница „Норт Йорк“ (беше член на борда на директорите). Но сред маршрутите на колата на Питър Хобсън, имаше един адрес, който непрекъснато се появяваше: улица „Кони Кресънт“ 88, в Конкорд. Това беше индустриален участък, в който бяха съсредоточени четири вида бизнес. Сандра направи сравнение между адреса и телефонните разговори на Питър; разрешението за поставяне на радиопредавател в калника включваше и разрешение да проследи с кого разговаря Питър по телефона, без да слуша самите разговори. Той често се обаждаше на телефонен номер, регистриран на името на компанията „Огледален образ“ с адрес: улица „Кони Кресънт“ 88.
Сандра се обади до информационната агенция „Инфо Глоуб“ и получи десетина екрана, пълни с данни за тази компания: „Огледален образ“ Лимитид, основана през 2001 година от вундеркинда Саркар Мухамед. Фирма, специализирана в производството на експертни системи и системи, където намира приложение изкуствено създаден интелект. Има сключени крупни договори с правителството на Онтарио и с няколко от корпорациите на обединение „Файненшъл Поуст 100“.
Сандра си припомни теста, който бе преминал Питър Хобсън с детектора на лъжата. „Не познавам никакъв човек, който може да ги е убил“ — беше казал той и апаратът беше отчел възбуда в основните показатели на жизнените му процеси, когато Питър беше произнесъл думата „човек“.
А сега той прекарваше голяма част от времето си в лаборатория, работеща по проблемите на изкуствения интелект.
Това беше прекалено разтърсващо, прекалено налудничаво.
И все пак Питър Хобсън не беше извършил убийствата. Детекторът на лъжата беше показал това.
Онова, за което предупреждаваха съдебните списания, може би вече се случваше в действителност.
Може би сега най-сетне то наистина бе факт.
Тук.
Сандра се облегна назад, опитвайки се да асимилира всичко.
Сигурно нямаше да е достатъчно да изисква разрешително за извършване на арест.
