— Че не е ли прозрачен за тях? Той цели само едно.
Кейти спря и се надигна на пръсти, за да го целуне.
— Довечера, любов моя, и аз ще целя само едно.
Той й се усмихна, тя също и навън изведнъж не беше така студено.
Любиха се и се чувстваха прекрасно. Голите им тела се сляха, всяко загрижено и готово да удовлетвори желанията на другия. След дванадесет години брак, седемнадесет, откакто живееха заедно, и деветнадесет, откакто бяха започнали да се срещат, познаваха ритмите на телата си. И все още, след цялото това време, продължаваха да откриват нови начини да създават изненади и задоволство един на друг. Накрая, след полунощ, заспаха прегърнати, успокоени, отпуснати, изтощени, влюбени.
Но към три през нощта Питър се събуди уплашен, плувнал в пот. Отново бе сънувал същото нещо — кошмара, който го преследваше вече шестнадесет години.
Лежеше върху операционна маса. Бяха го обявили за мъртъв, но не беше. Скалпели и триони за срязване на гръдната кост се впиваха в него и изтръгваха органи от тялото му.
Кейти, все още гола, разбудена от внезапното движение на Питър, се измъкна от леглото, донесе му чаша вода и както бе правила много нощи, седна до него и го прегърна. Остана така, притисната плътно до гърдите му, докато пристъпът на ужас отмине.
ГЛАВА 3
Питър бе видял рекламата в различни списания и в компютърната мрежа. „Живейте вечно! Съвременната наука е в състояние да прекрати износването на вашето тяло.“ Беше си помислил, че е някаква измама, докато най-сетне не прочете статия по този въпрос в списание „Биотехнологиите днес“. Някаква компания в Калифорния очевидно бе в състояние да осигури безсмъртие на всеки човек срещу хонорар от двадесет милиона долара. Всъщност Питър не повярва, че това е възможно, ала технологията, свързана с този процес, го очарова. Сега беше на четиридесет и две години. Осъзнаваше, че той и Кейти няма да бъдат заедно вечно, и това го изпълваше с тъга.
Калифорнийската компания „Живот безкрай“ — организираше семинари навсякъде в Северна Америка, за да пропагандира открития от специалистите й процес. След време нейни представители дойдоха и в Торонто и наеха зала в хотел „Роял Йорк“ за провеждането на въпросното мероприятие.
Вече бе станало невъзможно човек да стигне с кола до центъра на Торонто, така че Питър и Кейти взеха метрото до станция „Юнион“, където имаше пряка връзка с хотела. Семинарът щеше да се състои в облицованата с плюш зала „Онтарио“. Присъстваха около тридесет души и…
— О! — прошепна тихо Кейти.
Питър вдигна глава. Към тях се приближаваше Колин Годойо. Той беше съпруг на Наоми — една от приятелките на Кейти, и вицепрезидент на банката „Торонто Доминиън“ — богат тип, който обичаше да се перчи с това. Питър доста харесваше Наоми, ала мнението му за Колин не беше кой знае колко високо.
— Пити! — изрече Колин достатъчно високо, така че всички глави в помещението се обърнаха в тяхна посока, и протегна месестата си ръка на Питър. — И великолепната Катерин — добави той и се наведе да получи целувка, с каквато Кейти го възнагради без особена охота. — Прекрасно е, че ви виждам тук!
— Здравей, Колин — отвърна му Питър. После посочи с палец към предната част на залата, където представителят на компанията се готвеше да започне демонстрациите. — Значи мислиш да живееш вечно?
— Звучи примамливо, нали? — откликна Колин. — Ами вие? Щастливата двойка не може да понесе мисълта, че смъртта ще ги раздели?
— Заинтригуван съм от напредъка в областта на биомедицинското инженерство — отговори Питър, неприятно изненадан от предположението на Колин.
— Разбира се — заяви Колин с дразнещ, знаещ тон. — Разбира се. Ами ти, Кейти — искаш да запазиш убийствената си красота завинаги?
Питър почувства, че трябва да защити жена си.
— Тя има научна степен по химия, Колин. И двамата сме просто заинтригувани от постиженията на науката в този процес.
В този миг представителят на компанията заговори високо:
— Дами и господа, ние сме готови да започнем. Моля, заемете местата си.
Питър зърна два незаети стола в иначе пълната с хора редица и бързо поведе Кейти към тях. Всички се приготвиха да слушат новия хит, който обещаваше добри продажби.
— Нанотехнологията е ключът към безсмъртието — заговори човекът на „Живот безкрай“. Той беше мускулест негър, около четиридесет и пет годишен, с прошарена коса и широка усмивка. Костюмът му очевидно струваше поне две хиляди долара. — Нашите машини, разработени на основата на нанотехнологията, са в състояние да възпрат всяка форма на стареене. — Той посочи картината, появила се върху екрана на стената: увеличена фотография на робот, който в действителност имаше микроскопични размери. — Ето една от тях — продължи мъжът. — Наричаме ги „бавачки“, защото те се грижат за вас. — Той се засмя и подкани аудиторията да стори същото.
— А сега, как нашите бавачки, които ние разпределяме навсякъде във вашето тяло, ще ви попречат да остареете? Просто е. Голяма част от процеса на стареене се контролира посредством броячи, прикрепени към определени гени. Е, не можем да елиминираме броячите — те са необходими за регулирането на всички процеси в тялото, но нашите бавачки разшифроват техните данни и ги настройват да започнат работа от нулата. Бавачките също така сравняват ДНК, която тялото ви произвежда сега с ДНК, която то е произвеждало в самото начало. Ако въведем откритите от нас грешки, ДНК се коригира на атомно ниво. В действителност процесът не е много по-различен от безпогрешното действие на компютърна комуникационна мрежа. Непрекъснатите проверки позволяват бързи и прецизни сравнения. Опустошенията, нанесени от натрупването на токсични отпадни продукти в тялото, също представляват основна част в процеса на стареене, но нашите бавачки могат да се погрижат и за това, като изчистят отпадъчните продукти. Автоимунни проблеми, като например ревматоидният артрит, са друга съставна част на стареенето. Докато се опитвахме да излекуваме болните от СПИН, ние научихме много неща за автоимунната система и сега сме в състояние да се погрижим за всички проблеми, свързани с нея.
— Ала най-опасната част в процеса на стареенето е загубата на паметта и познавателните функции на мозъка — продължи лекторът. — В много случаи това просто се дължи на липсата на витамин В-6 и В-12. Причинява се също така и от недостатъчното количество ацетилхолин и други вещества, необходими за предаване на нервните импулси. Нашите бавачки отново са в състояние да балансират нивата на тези съединения в организма ви. А какво да кажем за Алцхаймеровата болест? Тя е генетично програмирана и се проявява на определена възраст, макар че началото й може да бъде предизвикано от високи нива на алуминий в организма. Нашите бавачки могат да се занимаят с вашите гени, като спират или пускат в действие определени регулатори. Откриваме дали в гените ви съществува предразположение към болестта на Алцхаймер — не всеки човек го има, разбира се, и възпрепятстваме проявяването на болестта.
Мъжът се усмихна.
— Зная какво си мислите. Нищо от онова, което каза този, няма да ми помогне, ако някой бандит простреля гръдния ми кош. Всъщност, като използваме патентовани от „Живот безкрай“ технологии, ние можем да ви гарантираме, че ще оцелеете и в подобен случай. Да, куршумът ще накара сърцето ви да спре, но нашите бавачки наблюдават нивата на кислород в кръвта ви и те самите са в състояние да препратят кръв към мозъка, ако това е необходимо, в такъв случай действуват като трактори, теглещи след себе си червени кръвни клетки. Да, ще трябва да ви бъде трансплантирано сърце или може би някакъв друг орган, но мозъкът ви ще бъде поддържан жив, докато трае цялата операция…
— „Ами ако онзи разбойник ме застреля в главата?“ — мислите си вие. — Представителят на компанията вдигна нещо, което приличаше на тънко сребърно фолио. — Това е полиестер Ди-5. Подобен е на „Милар“3. — Той хвана листа в единия ъгъл и го залюля във въздуха. — Дебелината му е по-малка от половин милиметър — обясни той. — Но я вижте това! — Мъжът сложи фолиото върху метална рамка и го закрепи от четирите страни. После извади пистолет със заглушител от вътрешния джоб на сакото си и се разсмя. — Не се тревожете. Разполагам със специално разрешение за това. Много добре зная какви чувства изпитвате вие, канадците, към пистолетите.
