Род се взе от варените моркови. Питър бе сигурен, че би отишъл да гледа ръгби например, ако синът му играеше в някой от двата отбора.
— Татко никога не се е интересувал много от деца — обясни Кейти с неутрален тон.
Род кимна, сякаш това беше идеалното отношение, което един баща би могъл да прояви към дъщеря си. Питър нежно погали крака на Кейти със стъпалото си под масата.
ГЛАВА 4
В рамките на шест месеца светът изживява два сезона. Нима трябва да ни изглежда изненадващо, че много неща претърпяват значителни промени през това време?
Питър избра от компютърната мрежа списание „Таим“ от тази седмица и започна да го преглежда. Световни новини. Хора. Важни събития.
Важни събития.
Раждания, женитби, разводи, смъртни случаи. Къде се отбелязваха случки като разпадането на някоя романтична любов например? Какво беше това списание, което не се интересуваше от стаената злоба, от празните сърца? Кой отбелязваше смъртта на щастието?
Питър си спомняше как протичаха съботните следобеди. Лениви. Изпълнени с любов. Двамата четяха заедно вестник. Гледаха малко телевизия. По някое време се отправяха в спалнята.
Важни събития.
Кейти слезе по стълбището. Питър я погледна за миг. В погледа му имаше надежда — надежда, че ще види старата Кейти, момичето, в което се беше влюбил. Очите му отново се върнаха към четивото. Въздъхна — не театрално, не за да го чуе тя, а заради себе си — тежка въздишка, с която се опитваше да прогони тъгата.
Бе направил оглед на външния й вид за краткия миг, щом я зърна. Беше облякла мизерна фланелка и широки джинси. Нямаше грим. Косата й беше сресана набързо, но не я бе минавала с четка, както по-рано, и сега падаше на големи черни кичури върху раменете й. Носеше очила вместо контактни лещи.
Не се бяха любили шест седмици.
Средностатистическото постижение на нацията беше 2,1 пъти седмично. Пишеше го черно на бяло тук, в „Таим“.
Разбира се, „Таим“ беше американско списание. Може би средностатистическият показател в Канада беше различен.
Може би.
Щяха да честват тринадесетгодишнината от сватбата си.
И не се бяха любили шест проклети седмици. Шест седмици без никакъв секс.
Той отново вдигна поглед. Тя стоеше на третото стъпало, облечена като някоя мъжкарана.
Кейти беше на четиридесет и една. Рожденият й ден отмина миналия месец. Фигурата й все още беше красива — не че Питър можеше да я вижда. Тези фланелки и прекалено широки пуловери, дългите поли — развлечените дрехи, които бе започнала да предпочита напоследък — скриваха всичко от тялото й.
Питър натисна копчето „Page down“ на компютъра, за да прелисти компютърната страница. Наведе глава и продължи да чете. По-рано в събота следобед се любеха много и дълго. Но за Бога, ако тя продължаваше да се облича така…
Прочете първите три абзаца от статията на екрана и едва тогава разбра, че няма никаква представа за какво се говори в нея, не бе разбрал смисъла на нито една дума.
Отново вдигна очи. Кейти все още беше на третото стъпало и го гледаше. За миг погледите им се срещнаха, но после тя отклони своя и, поставила ръка върху дървения парапет, се отправи към всекидневната.
Съсредоточавайки вниманието си върху списанието, Питър каза:
— Какво искаш за вечеря?
— Не зная — отговори тя.
Не зная. Националния химн на държавата Кейтиландия. За Бога, беше му писнало да слуша тези думи. Какво би искала да правим довечера? Какво искаш за вечеря? Искаш ли да отидем някъде на кратка почивка?
Не зная.
Не зная.
Не зная.
По дяволите!
— Аз искам риба — измърмори Питър и отново натисна копчето „Page down“.
— Каквото желаеш, стига да ти достави удоволствие — отговори тя.
„Щях да изпитам удоволствие, ако разговаряш с мен — помисли си Питър. — Щях да съм щастлив, ако не се цупеше непрекъснато, по дяволите!“
— Може би да поръчаме да ни донесат нещо отвън — предложи Питър. — Пица или китайска храна.
— Както искаш.
Той отново обърна страницата и новите думи изпълниха екрана на монитора.
Тринадесет години брак.
— Или пък да се обадя на Саркар — рече Питър, решил да изпита реакцията й. — Може да излезем да хапнем с него.
— Щом искаш.
Питър изключи четивото.
— По дяволите, не е важно какво искам аз. Какво искаш ти?
— Не зная.
Това се трупаше седмици наред, пулсираше като гнойна рана в него, напрежението се увеличаваше, предстоеше истински взрив. Въздишките му не можеха да освободят потисканите чувства, които бяха готови да избухнат всеки момент.
— Може би да изляза със Саркар и да не се връщам у дома?
Тя застана неподвижно в отсрещния край на стаята. Стълбището се издигаше зад гърба й. Стори му се, че долната й устна леко потрепери. Гласът й беше тих.
— Щом това ще те направи щастлив.
„Разпада се — помисли си Питър. — Всичко се разпада точно в този момент.“
Питър отново набра списанието на екрана, но почти незабавно отново го изключи.
— Всичко свърши, нали? — промълви той.
Тринадесет години…
Трябваше да стане от канапето и да си тръгне.
Тринадесет години…
— Боже Господи — прошепна Питър в тишината.
— Питър…
Очите му бяха затворени.
— Питър — каза Кейти. — Аз спах с Ханс Ларсен.
Той впери очи в нея. Устата му зейна отворена, сърцето му заби диво. Тя не срещна погледа му.
Кейти колебливо пристъпи към средата на стаята. Няколко минути ги разделяше тягостна тишина. Стомахът на Питър се сви и го заболя. Най сетне той заговори. Гласът му беше грапав, суров, като че не можеше да си поеме дъх.
— Искам да зная подробностите.
Кейти заговори тихо, без да го поглежда:
— Има ли някакво значение?
— Да, има. Разбира се, че има значение. Откога продължава тази… — той замълча за миг, — …тази любовна връзка? — Господи, никога не бе очаквал, че ще използва думата „връзка“ в този контекст.
Долната й устна трепереше. Тя пристъпи напред, като че искаше да седне на дивана до него, но се
