— Е, аз все още имам кошмари. Но мисля, че вече ще мога да накарам този демон да заспи.
— Така ли?
— Скенерът, който разработихме за твоята компания, беше само първият етап в работата ни. Всъщност аз исках да създам суперелектроенцефалограф, който да е в състояние да открие дори най-слабата и недоловима електрическа активност в мозъка.
— А! — възкликна Саркар и вдигна вежди. — Така че ще можеш да откриеш кога човек в действителност е мъртъв?
— Точно така.
Сервитьорът дойде с основното ядене. Питър си беше поръчал монреалския специалитет „пушено месо“ и ръжен хляб, придружени с цяла колекция различни видове горчици и картофени кюфтенца; Саркар наричаше подобна поръчка „комплект гозби, с които Питър си урежда разрив на сърцето“. Самият той си поръча специалитет от няколко видове риба с чесън, лук, и много подправки.
— Точно така — продължи Питър. — Вече много години се ровя в този проблем и най-сетне постигнах пробива, от който се нуждаех. Затрудненията, свързани със съотношението между получавания сигнал и шума, ме преследваха непрекъснато, но докато сканирах мрежата, открих някои алгоритми, създадени за целите на радиоастрономията. Така най-сетне успях да реша този проблем и вече разполагам с работещ прототип на моя суперелектроенцефалограф — СЕЕГ.
Саркар остави вилицата си.
— Значи можеш да установиш последното издихание на живия човек в мига преди да умре, така да се каже?
— Да. Знаеш как работи стандартният ЕЕГ: всеки един от милиардите неврони на мозъка постоянно получава възбудителни синаптични импулси, задържащи импулси или комбинация от двата типа, нали? В резултат се получава постоянно колебаещ се мембранен потенциал за всеки неврон. ЕЕГ измерва този потенциал.
Саркар кимна.
— Но при стандартния ЕЕГ проводниците на датчиците са много по-големи от диаметъра на всеки отделно взет неврон. Затова вместо да измерват мембранния потенциал на някой отделно взет неврон, датчиците отчитат комбинирания потенциал на всички неврони в участъка от мозъка, разположен под проводника.
— Така е — потвърди Саркар.
— Е, тази недостатъчна прецизност е източникът на проблема. Ако само един неврон или няколко десетки, дори неколкостотин неврона реагират на синаптичен импулс, волтажът ще бъде няколко нива по- нисък от този, който е в състояние да регистрира ЕЕГ. Макар че ЕЕГ изписва права линия, мозъчната активност — и следователно животът — може би все още продължават.
— Спорен проблем — отсече Саркар. „Спорен“ беше любимата му дума. Той я използваше, за да назове всичко в диапазона между добре обяснено понятие и деликатно положение, от привлекателното до сложното. — Значи казваш, че си намерил решение?
— Да — отговори Питър. — Вместо ограничения брой проводници, използвани при стандартния ЕЕГ, моят суперелектроенцефалограф използва над един милиард нанотехнични датчици. Всеки датчик е толкова миниатюрен, колкото отделния неврон. Датчиците покриват черепа като шапка за къпане. За разлика от стандартния ЕЕГ, който улавя комбинирания сигнал на всички неврони в даден участък, тези датчици са строго ориентирани по отношение посоката на импулса и улавят само мембранния потенциал от невроните, намиращи се директно под тях. — Питър вдигна ръка. — Разбира се, права линия, прокарана през мозъка, би пресякла хиляди неврони, но чрез пълна съпоставка на сигналите от всички датчици аз съм в състояние да изолирам индивидуалната електрическа активност на всеки неврон в целия мозък.
Саркар изяде още едно рибено кюфте.
— Сега разбирам защо си имал проблеми при съотношението сигнал-шум.
— Точно така. Но вече ги разреших. С този уред ще мога да открия наличието дори на най-минималната електрическа активност в мозъка, дори ако функционира един единствен неврон.
Саркар изглеждаше впечатлен.
— Изпробвал ли си вече работата на уреда?
Питър въздъхна.
— Да, върху животни. Няколко големи кучета — все още не съм успял да направя сканиращото оборудване с достатъчно малки размери, за да го приложа на плъхове или зайци.
— И така, този супер-ЕЕГ наистина ли постига онова, което искаш? Наистина ли показва точния, спорен момент, когато наистина настъпва смъртта — окончателното прекъсване на мозъчната електрическа активност?
Питър въздъхна.
— Не зная. Разполагам с гигабайти записи от мозъчните вълни на лабрадори, но не мога да получа разрешение да приспя нито един от тях. — Той сложи още горчица върху пушеното месо. — Единственият начин да изпробвам апарата истински е с умиращо човешко същество.
ГЛАВА 6
Питър почука, после тихо влезе в личната стая на една пациентка в отделението за хронично болни. Крехка жена на около деветдесет години беше седнала на леглото, чиято горна част беше повдигната под ъгъл 45 градуса. Две банки с прозрачна течност бяха поставени на метална стойка край леглото й и се свързваха чрез дълги тръбички с ръката й. Малък телевизор беше монтиран на подвижна поставка от дясната й страна.
— Здравейте, госпожо Фенъл — тихо поздрави той.
— Здравейте, млади човече — отговори жената с тънък, пресипнал глас. — Вие доктор ли сте?
— Не… поне не съм доктор по медицина. Инженер съм.
— Тогава какво търсите тук? Това не е завод.
— Не съм точно такъв инженер. Аз работя в областта на…
— Пошегувах се, синко.
— Съжалявам. Доктор Чон ме уведоми, че сте в добро разположение на духа.
Тя дружелюбно сви рамене, движението на тялото й сякаш изпълни със смисъл цялата стая, банките с прозрачната течност и всичко останало.
— Опитвам се да бъде така.
Питър се огледа. Нямаше цветя. Нито картички с пожелания за скорошно оздравяване. Изглежда, госпожа Фенъл беше съвсем сама на света. Как бе възможно да е толкова бодра при това положение?
— Аз… искам да ви помоля за една услуга — заговори той. — Имам нужда от помощта ви за един експеримент.
Гласът й приличаше на изсъхнали листа, които се отронват от дърветата.
— Какъв експеримент?
— Въобще няма да ви боли. Просто бих желал да сложите на главата си един шлем, който е съоръжен с множество миниатюрни електроди.
Листата в гласа й започнаха да се отронват по начин, наподобяващ смях. Госпожа Фенъл посочи тръбичките от системата, които бяха свързани с ръката й.
— Предполагам, че още две-три тръби няма да ми навредят. Колко време искате да нося този шлем?
— Докато, ами докато…
— Докато умра, това ли искате да кажете?
Питър почувства, че бузите му се изчервиха.
— Да, госпожо.
— Какво е предназначението на тези електроди?
— Моята компания произвежда биомедицинско оборудване за наблюдение на жизнените процеси. Разработихме прототип на нов, свръхчувствителен електроенцефалограф. Знаете ли какво представлява ЕЕГ?
