поколеба като видя изражението му. Вместо това бавно се отправи да вземе стол. Седна уморено, като че ли тези няколко крачки бяха най-дългият път в живота й. Постави внимателно ръце в скута си и се вгледа в тях.
— Не беше никаква любовна връзка — меко изрече тя.
— Как тогава, по дяволите, ще я наречеш? — каза Питър. Думите му бяха гневни, но тонът, с който ги изрече, не беше. Звучеше безсилно, безжизнено.
— Не поддържахме… не поддържахме никакви отношения — продължи тя. — Съвсем не. Просто се случи.
— Как?
— В петък вечер, след работа. Този път ти не дойде. Ханс ме помоли да го закарам до метрото. Отидохме заедно до паркинга на компанията и аз взех колата. Наоколо нямаше никой и беше доста тъмно.
Питър поклати глава.
— Значи в колата ти? — прошепна той. Дълго време мълча, после тихо добави: — Ти… — следващата дума излезе бавно, неканена от устните му. Той сви рамене, като че никоя друга дума не можеше да изрази по-точно истината. — …курво.
Лицето й беше подпухнало, очите й — зачервени, ала не плачеше. Тя леко поклати глава, като че се опитваше да отхвърли тази дума, която досега никой не бе използвал по неин адрес, но накрая също вдигна рамене, приемайки обидата.
— Как стана? — попита Питър. — Какво точно направи?
— Секс. Това е всичко.
— Какъв секс?
— Нормален. Той си свали панталоните и ми вдигна полата. Той… не ме е докосвал никъде.
— Но се беше подмокрила, нали?
Тя настръхна.
— Аз… бях пила прекалено много.
Питър кимна.
— Никога не си пила. Не и преди да започнеш работа при тях.
— Зная. Ще престана.
— И какво още стана?
— Нищо.
— Той целуна ли те?
— Да, преди това. Не и след.
Питър изрече саркастично:
— Каза ли ти, че те обича?
— Ханс го казва на всички.
— А на тебе каза ли го?
— Да, но… бяха само думи.
— А ти каза ли го на него?
— Не, разбира се.
— Ти… получи ли оргазъм?
Шепот:
— Не. — После по бузата й се плъзна сълза. — Той… той ме попита дали съм получила. Като че всяка друга би се разтреперила от удоволствие, напред-назад, напред-назад. Попита ме и аз казах „не“. А той се разсмя. Разсмя се и си вдигна панталоните.
— И кога се случи това?
— Спомняш ли си онзи петък, когато си прибрах късно у дома и си взех душ?
— Не. Чакай… да. Ти никога не вземаш душ вечер. Но това беше преди месеци…
— През февруари — каза Кейти.
Питър кимна. Фактът, че това се бе случило толкова отдавна, правеше случилото се някак по- поносимо.
— Преди половин година — измърмори Питър.
— Да — отвърна тя. Следващите й думи се забиха като куршуми в сърцето му. — Първият път.
Рояк глупави въпроси се завъртяха в мозъка му. Искаш да кажеш, че е имало и друг път? Да, Питър, точно това иска да ти каже.
— Колко пъти?
— Още два.
— Значи общо три.
— Да.
Той отново пусна в действие саркастичния си тон.
— Но „любовна връзка“ е погрешна фраза при описанието на случката, нали?
Кейти не отговори.
— Господи! — тихо прошепна Питър.
— Не беше никаква връзка.
Питър кимна. Знаеше що за човек е Ханс. Разбира се, не е било нищо романтично. Не е имало никаква любов.
— Просто секс — уточни Питър.
Кейти постъпи умно и не каза нищо.
— Господи — повтори Питър. Все още държеше компютърното списание в ръце. Погледна го. Помисли си, че би трябвало да го хвърли и да го разбие на парчета в отсрещната стена, но просто го остави на дивана до себе си. То тупна беззвучно върху възглавничката.
— И кога беше последният път? — попита той.
— Преди три месеца — отвърна тя едва чуто. — Опитвах се да събера смелост и да ти кажа. Не мислех… че ще мога. Опитвах на два пъти, но просто не бях в състояние.
Питър не каза нищо. Не съществуваше подходяща реакция, нямаше начин да се справи с това. Нищо. Просто бездна.
— Аз… мислех да се самоубия — продължи Кейти след дълго мълчание. Гласът, й беше притихнал като предутринен ветрец. — Но не с отрова. Нямаше и да си прережа вените — нищо, което би приличало на самоубийство. — За миг го погледна в очите. — Злополука с кола. Щях да се блъсна в някоя стена. Така все още щеше да ме обичаш. Никога нямаше да узнаеш какво съм направила… щеше да си спомняш с любов за мен. Опитах. Бях сигурна, че ще го направя, но в последния момент завих встрани. — По бузите й се стичаха сълзи. — Аз съм страхливка.
Тишина. Питър се опита да осмисли казаното. Не беше необходимо да я пита дали ще отиде при Ханс. Ханс не желаеше връзка, не и истинска връзка, нито с Кейти, нито с която и да било жена. Ханс. Шибаният Ханс.
— Как можа да се се свържеш с Ханс? Точно с Ханс? — попита Питър. — Знаеш го какъв е.
Тя погледна към тавана.
— Зная — тихо отвърна Кейти. — Зная.
— Винаги съм се опитвал да бъда добър съпруг — заговори Питър. — Знаеш, че е така. Подкрепях те по всякакъв възможен начин. Разговаряме за всичко. В общуването помежду ни нямаше проблем, не можеш да кажеш, че не съм те слушал.
За пръв път в гласа й се промъкнаха остри нотки:
— Знаеше ли, че месеци наред плачех, преди да заспя?
Имаха два вентилатора, които поставяха край леглата си. Използваха ги като генератори на приятен шум, с които заглушаваха звуците на колите отвън, а от време на време и похъркването на някой от тях.
— Не. Откъде можех да знам? — отвърна той. Понякога, преди да се унесе в сън, забелязваше, че тя потрепва до него. Полузаспал, си бе помислял, че Кейти мастурбира, ала бе запазил тази мисъл за себе си.
