— Да се гледа е позволено, правим го даром — благодушно кимна Нела и хвърлила мокрия парцал до първото легло, се наведе да мие. А може би съвсем не бе болен този човек? По външността му не можеше да се съди, а върху лицето му нямаше и следа от преживени вътрешни болки. Или той благодарение на силната си воля се държеше мъжки, показвайки им себе си за пример, какъвто досега нямаше в стаята, но който именно е нужен в нашето време? Павел Николаевич го гледаше със завист.
— А какво ви е? — попита тихо Русанов, така че само Чали да го чуе.
— На мен ли? Полипи!
Никой от болните не знаеше какво е това полипи, но някои от тях също ги имаха.
— А не ви ли боли?
— Щом ме заболя, веднага дойдох. Да се отреже? Моля! Защо да се отлага?
— А къде? — с голямо уважение разпитваше Русанов.
— Изглежда, на стомаха! — безгрижно отговори Чали и отново се усмихна. — С една дума, ще се наложи да го поскъсят. Ще изрежат три четвърти.
Удари се с ръба на дланта си по корема и се намръщи.
— И после? — учуди се Русанов.
— Нищо. Ще се приспособя! Само водката да влиза!
— Но вие толкова чудесно се държите!
— Мили съседе — поклати добрата си глава с добродушните очи и зачервения нос Чали, — за да издържиш, не трябва да се разстройваш. Който малко умува, този малко тъгува. И теб те съветвам да правиш същото!
Ахмаджан тъкмо идваше с дъската, служеща за плот. Поставиха я между леглата на Русанов и Чали и седнаха.
— Съвсем като културни хора — зарадва се Ахмаджан.
— Запалете светлината! — изкомандва Чали.
Когато лампите светнаха, стана още по-весело.
— А кой ще бъде четвърти?
Но желаещ да попълни бройката за карето не се намираше.
— Нищо, вие засега в общи линии ще ни обясните — Русанов се ободри. Вече седеше, спуснал краката си на пода като здрав човек. Когато обръщаше главата си, вече не усещаше болката в шията си толкова остра както вчера. Шперплатовата дъска, поставена между двете легла, приличаше на малка игрална маса, осветена от веселата светлина на лампата. Черните и червените фигури се открояваха върху бялата полирана повърхност на картите. Може би наистина трябваше като Чали да се отнася към болестта си и ще успее да се отърве от нея? Защо да се разкисва? Защо през цялото време трябва да се оставя на мрачните мисли да го тормозят?
— Какво още чакаме? — нетърпеливо попита Ахмаджан.
— Такааа. — С бързината на кинолента прехвърляше колодата между пръстите си Чали: ненужните вляво, а нужните — вдясно. — Участват картите от деветка до асо. Градацията е — спатия, каро, купа, пика. — Показа ги на Ахмаджан и попита: — Разбра ли?
— Тъй вярно, разбрах! — с голямо удоволствие отговори Ахмаджан.
Като огъваше и вадеше карти от отделената за игра колода, а после отново я разбърка, Максим Петрович заобяснява по-нататък:
— На ръка се раздават по пет карти, останалите остават в тестето. Сега трябва да се разбере степенуването на комбинациите. Започва се от една двойка — той показа, — две двойки. Цветна кента се получава от пет поредни карти от различни бои. Така. И така. По-нататък — тройка. Фул…
— Кой е Чали? — попитаха от вратата.
— Аз.
— Имате посещение. Жена ви.
— Ас чантичка ли е? Добре, братлета, почивка.
И бодро се запъти към вратата.
В стаята стана тихо. Ахмаджан се върна на леглото си. Нела миеше бързо и се налагаше всички да вдигнат краката си.
Павел Николаевич също легна. Продължаваше да усеща върху себе си втренчения поглед на Бухала като упорита болка в главата си. За да се отърве от нея, попита:
— А на вас, другарю, какво ви е?
Но мрачният старец не промени позата си, сякаш не бе чул никакъв въпрос. Продължаваше да гледа с кръглите си тютюневочервени големи очи. Павел Николаевич заразглежда гланцираните карти и тогава чу глухия глас:
— Същото.
Какво „същото“? Невежа!… Павел Николаевич не погледна към Бухала, а легна по гръб и се замисли.
Заради пристигането на Чали и картите бе забравил за вестниците, които очакваше. Днес бе паметен ден. Много важен ден — по днешния вестник можеше да се разберат много неща за бъдещето. А бъдещето на страната е и твое бъдеще. Дали целият вестник ще бъде в траурна рамка? Или само първата страница? Портретът — на цялата страница ли или на три четвърти от нея? С какво заглавие ще бъде уводната статия? След февруарските промени това ще има особено значение. Ако бе на работното си място, Павел Николаевич би могъл да попита някого, но тук, в клиниката, единствено можеше да разбере от вестника. Нела пъхтеше между леглата, защото пространството бе тясно за снагата й, но бързо успя да свърши и й остана само пътечката между редиците легла.
Точно тогава се появи Вадим, който се връщаше от рентгена и внимателно стъпваше с болния си крак. Именно той носеше вестника.
Павел Николаевич го повика:
— Вадим, елате при мен. Седнете.
Вадим се замисли за миг, но свърна към Русанов и седна на леглото му, придържайки крачола, за да не дразни болното място.
От пръв поглед Русанов разбра, че Вадим е прелиствал вестника, защото не бе сгънат както трябва. Още щом го взе, Павел Николаевич видя, че няма нито траурна рамка, нито портрет на първа страница. Като прехвърляше нетърпеливо страниците, той и по-нататък не откри никакъв портрет, нито рамка, а и въобще никаква уводна?!
— Нищо ли няма? — обърна се слисан към Вадим, като се страхуваше да попита
Почти не познаваше Вадим. Макар и той да бе партиен член, но тъй като не бе ръководен кадър, а тесен специалист, на Русанов му бе невъзможно да разбере какви мисли се въртят в главата на Зацирко. Но веднъж Вадим доста обнадежди Русанов: разговорът случайно се завъртя около изселените нации и Вадим, вдигнал глава от своята книга по геология, погледна към Павел Николаевич, вдигна рамене и му каза тихо: „Значи е имало нещо. Просто така няма да ги изселят.“
Именно с тази правилна фраза Вадим се бе проявил като умен и непоколебим човек.
И, изглежда, Павел Николаевич не бе се излъгал! Сега не се наложи да обяснява на Вадим за какво става дума; той самият бе търсил това, което интересуваше и Русанов. И показа долната част на страницата, на която Павел Николаевич не бе обърнал внимание.
Обикновена статия, неотделена в каре; просто статия на някакъв академик; и не за втората годишнина; не за всенародната скръб; не за това, че е „жив и вечно ще живее“! А просто „Сталин и въпросите на комунистическото строителство“.
И само „въпросите“? Строителство? Защо строителство? Така може да се пише и за защитата на природата! А къде са военните победи? А къде е философският гений? А Корифеят на Науките? А всенародната обич?
Със сбръчкано чело и страдалчески вид Павел Николаевич погледна през очилата си тъмното лице на Вадим.
— Възможно ли е? — Русанов внимателно се обърна към Костоглотов, но онзи, изглежда, спеше, заел привичната си странна поза. — Преди два месеца само, вие си спомняте, нали? — беше седемдесет и петата
