разпори някой дракон.
Стигнах площадката, отворих вратата и се облещих тъпо. Всичко беше преобърнато наопаки. Хартии, строшено стъкло и разбити мебели, омешани в невероятна бъркотия. Последните капчици безценна кюрая засъхваха на пода. Изстенах и се метнах да спасявам каквото може. Изпъшках повторно, когато видях счупената бутилка кли под един преобърнат стол. Откога я пазех!
— Проклети прасета от Братството! — изревах и извадих сабята.
Звукът привлече Макри.
— Какво става? — попита тя, като видя, че излизам с гола сабя.
— Вонящите главорези от Братството се опитват да ме сплашат! — креснах аз. — Но няма да търпя повече!
Спуснах се по стълбите разгневен като дракон. Макри вероятно сметна, че няма да имам голям успех, ако нападна сам престъпниците, и се присъедини към мен.
Наистина бях заслепен от ярост. Може и да дължах някому нещо, но това не означаваше, че всеки има право да нахлува в стаята ми и да троши жалките ми запаси от кли. Не беше необходимо да изминавам дълъг път, за да дам отдушник на гнева си. Иззад ъгъла се показа Карлокс, придружен от още осмина. Останаха изненадани, като ме видяха да се втурвам към тях с гневни проклятия.
— Карлокс, отвориш ли си устата и си мъртъв! Ти знаеш ли с кого си имаш работа?
Карлокс изсумтя ядосано. Той е доста тъп и лесно се гневи. Извади сабя, а другите се отдръпнаха. Бях готов да се бия. Макри стоеше до мен. Изведнъж по улицата затрополи карета, която вдигаше облаци прах и караше просяците да се разбягват като пилци. Иззад перденцето на прозореца се показа нечия глава. Юбакс, местният бос на Братството, попита с нагъл глас какво става. Съобщих му със същия тон, че тъкмо възнамерявам да раздам известно правосъдие на неговите главорези, задето са ми изтърбушили стаята.
Юбакс се засмя, което при него е рядкост.
— Траксас, никой от моите хора не ти е изтърбушвал стаята. Не си заслужава усилието. Знаеш добре в какво положение се намираш. Имаш три дни до крайния срок и тогава ще изтърбушим теб.
После махна на Карлокс и хората му.
— Бързо към Кушни. Има работа за вас.
Каретата изчезна, главорезите на Карлокс я последваха. Останах сам на улицата.
— Кой всъщност ти е изтърбушил стаята? — попита Макри.
Вдигнах рамене. Юбакс можеше и да лъже, но не виждах защо ще го прави. Едва ли го бях изплашил.
Макри изрита едно камъче. После, докато вървяхме към „Възмездяващата секира“, промърмори натъжено:
— Така ме сърбяха ръцете да посека някого.
— Ако до три дни на събера парите, ще видиш как мен ме посичат.
Макри ме погледна разведрено. Изглежда, си представяше, че ме спасява и същевременно край нея хвърчат глави. Знаех, че е чудата, че учи философия и я разбира не по-зле, отколкото да върти сабята, но беше добър и верен приятел и това ми стигаше.
Заех се с изнурителната задача да си подреждам стаята. Нямах представа кой може да е върлувал тук, нито с каква цел. Бях в ужасно настроение.
14.
Гурд нахлу в бара, вдигнал цяла тарга с парчета от изпотрошени халби.
— Навън има размирици — рече той и почна да барикадира вратата.
Размирици. Явно изборите бяха в пълен ход. Труден период за Тюрай. Популарите и антимонархическата партия набираха сили, а с тях идеха и неприятностите. Предната година, когато Ритий спечели поста на заместник-консул, това бе истинска победа за популарите, водени от сенатор Лодий. Според традиционалистите пък, които защитаваха правата на кралското семейство, идел направо краят на цивилизацията. Е, цивилизацията все още си беше тук. Ритий държеше здраво поста, но ако го получеше още веднъж, нищо чудно да бяха познали. Кралската фамилия вече нямаше да е в състояние да надвива на опозицията и щеше да трябва все повече да се съобразява с нея. От своя страна, традиционалистите щяха да използват всички средства, за да си възвърнат изгубените позиции. Ритий бе честен човек, но не особено популярен. Все пак имаше шансове за изборна победа. Откакто го бяха издигнали от претор до сенатор, мнозина смятаха, че е свършил добра работа, а репутацията на неподкупен човек го правеше уникално явление в нашия продажен град. Току-виж го подкрепяха и за заместник-консул.
Навън крясъците се усилваха, но аз отново потънах в мислите си. Кой можеше да е убиецът на Атилан? Реших да тръгна от тази следа назад във времето. Къде например би могъл един ньоджански дипломат да се сдобие с оркска магия за приспиване на дракон? Подобни неща не се продават из уличните аптеки. Дали не му я беше дал оркският посланик в двореца? Възможно. Но ако техните дипломати бяха като нашите, не би трябвало да разбират нищо от заклинания. Дипломатите се избират от семейства на дипломати, където не се практикува магия. Орките се не по-малки сноби и кастопоклонници от нас. Освен това ми е трудно да повярвам, че биха се разделили тъй просто с една толкова важна магия — та това е равносилно на предателство.
Кой друг в Тюрай би могъл да притежава подобно заклинание? Например пазачът на дракона. Ето един орк, който не само може да знае за какво става въпрос, но би могъл и да бъде подкупен. Орките са алчни за злато, досущ като хората. Понякога си казвам, че ако не бяха такива грозници, нямаше да се отличаваме по нищо.
За миг зърнах отражението си в огледалото над бара. Далеч бях от представата за естетичен маслен портрет.
Щеше ми се да задам няколко въпросчета на Пазаз, ала оркският ми поскърцва, та сметнах за необходимо да си осигуря помощта на Макри. Не бих казал, че тя закипя от желание. Беше в лошо настроение, защото трябвало да си пробива път със сила през тълпата отвън. Идеята да се срещне с орк явно я отвращаваше. Омразата й към тези същества бе толкова невъздържана, че не бих се учудил, ако се нахвърли върху пазача на дракона в мига, в който го зърне. Изтръгнах със сила от нея обещанието, че няма да го посича, ако не я предизвика, но тя категорично отказа да си остави сабята.
— Да разговарям невъоръжена с орк? Ти луд ли си?
— Макри, той се ползва с дипломатически имунитет.
— И наистина ще му е нужен, ако се опита да ми направи нещо — заяви тя, докато си закачваше сабята.
Все пак категорично й забраних да си взема секирата.
— Макри, за Бога, отиваме в двореца, а не на бойното поле. Извади този нож от ботуша. Въоръжила си се като цяла окупационна армия.
Оркското дипломатство се помещава в посолството зад стените на двореца. Орките избягват да се показват на открито, за да не предизвикат нежелани инциденти. Тук ние по традиция ги мразим. Те също ни мразят. Пазачът на дракона бе настанен в една малка къщичка съвсем близо до зоопарка, който е отворен за посещения всеки ден. Забранено е да се разговаря с него, но аз реших, че си заслужава труда да опитам.
Когато приближихме голямата порта, Макри бе възнаградена от любопитни и изпълнени с недотам здрав интерес погледи от страна на часовоите, които не ни спестиха пиперливи коментари, щом разбраха, че ще ходим в зоологическата градина.
— Сигурно й липсват драконите — бе един от тях.
— Или пък орките — дочухме втори.
Макри се озъби свирепо, но гневът й нарасна неимоверно, когато поискаха да им предаде оръжието си. Първо пребледня, после лицето й придоби виолетов оттенък и аз се хвърлих да я успокоявам. В края на краищата, когато се озовахме на територията на двореца, тя бе по-разярена и от ранен дракон призори и заплашваше да се разправи жестоко със следващия, който си позволи да я обиди.
Тюрайският кралски дворец е едно от чудесата на света. Има много градове, по-големи от нашия, които
