претора, че от тази работа няма да излезе нищо. Че наистина също съм чувал разни приказки за жена му, но не работя по бракоразводни дела.
— Не става въпрос за жена ми — ядоса се Цизерий, а той не беше от хората, с които можеш да се майтапиш. Петдесетгодишен, слаб, побелял и неподкупен. Поканих го да изпеем заедно една мръсна варварска песничка, но той отказа.
— Преторе, защо не оправите нещата в тоя град? — попитах внезапно, решил да премина в атака. — Всичко е тръгнало наопаки, а правителството се държи като евнух в публичен дом.
Лицето на претора пребледня. Гурд и Макри ме пуснаха отвратено на пода. Двама от слугите на адвоката ме вдигнаха на ръце, смъкнаха ме безкомпромисно надолу по стълбите и ме натикаха в неговата карета. Бях завладян от неистовото желание да се забавлявам и започнах да пея с цяло гърло разни пиянски песнички, които отекваха из пустите среднощни улици на Пашиш. Цизерий ме гледаше със съжаление. Не го поканих да се присъедини към мен.
— Няма смисъл да ме гледате така — рекох му. — Ако принцесата е отсякла главата на дракончето, грешката е нейна, а не моя. Много лоша постъпка. Горкото драконче.
После съм заспал, но имам смътни спомени, че ме носеха някъде из двореца. Слугите ме проклинаха, задето съм бил дебел и тежък, а аз отвръщах с ругатни. Сигурно не бях първият пияница, когото мъкнеха из двореца, но навярно бях сред най-тежките. Домъкнаха ме в някакво помещение, което така и не можах да позная, и взеха да ме наливат с дейт. Дейтът е гореща билка, от която се изтрезнява. Ненавиждам я.
— Дай една биричка — молех се.
— Оправете го — чух гласа на Цизерий. — Аз ще доведа принцесата. Да пукна, ако знам защо иска да се срещне с него.
Изпих още малко дейт, от който взех да изтрезнявам, и чак тогава започнах да се чудя къде се намирам.
— Това е приемната на принцесата — обясни ми един от слугите.
— Аха — изсумтях. — Аз пък смятах, че е градският изтрезвител. — Междувременно ме споходи меланхолия, та облегнах глава на рамото на слугата и му се оплаках: — Знаеш ли, братче, мене никой не ме обича.
Върна се Цизерий, придружен от принцеса Ду Аканска. Поздравих ги радушно, а принцесата ми благодари, че съм откликнал на молбата й. Не каза нищо за състоянието ми, но това се дължеше само на доброто й възпитание.
— Аз съм в голяма беда.
— Бас държа, че е така.
— Нуждая се от помощта ти.
— Жалко — отвърнах й поклатих глава. — Нямам навика да помагам на клиенти, които ме лъжат.
— Как смееш да говориш на принцесата по този начин! — нахока ме Цизерий и аз го изгледах кръвнишки. Тъкмо се готвех да му отвърна подобаващо, когато принцесата ни спря, даде знак на всички да излязат и се настани в едно кресло до мен.
— Траксас — поде тя с нежно гласче. — Ти си пияно магаре и при други обстоятелства не бих искала да имам нищо общо с теб. Може някога да си се размотавал из двореца, но сега си паднал толкова ниско, че и да се наведа, няма да те забележа. Дори онази жена с оркската кръв е по-образована от теб. Отвращавам се да те гледам, особено в подобно състояние. Мястото ти е сред утайката на Дванайсет морета и искрено казано бих предпочела да си там, отколкото в тази стая с мен. За съжаление обаче се нуждая от помощта ти. Тъй че постарай се да изтрезнееш, престани да се правиш на глупак и се приготви да ме изслушаш.
— Напоследък все слушам. Защо трябва да ви помагам?
— По две причини. Първо, ще ти платя щедро. Научих, че здравата си го закъсал за пари. Тъй де, комарът не прощава никому.
Проклех тихо под нос. Изглежда, половината град знаеше, че съм затънал до гуша в дългове. Ето че и кралската фамилия бе известена.
— И коя е втората причина?
— Ако не ми помогнеш, ще се постарая животът ти в този град да стане ад. Може да ме чака килия, но все още съм един от наследниците на трона и разполагам с повече влияние в малкото си пръстче, колкото ти имаш в цялото си тлъсто туловище. Така че си отвори ушите.
После извади добре натъпкана кесия и ми я подаде. Замълчах и заслушах.
16.
Когато привърших със слушането, един от слугите ме отведе в съседната стая, където ме чакаше Цизерий. Отношението му към мен не се беше смекчило от факта, че принцесата цени високо моята помощ. Цизерий не беше от хората, които лесно се огъват. Смятаха го за дръпнат и затворен, освен, както казах, че му се носеше славата на неподкупен. Сенаторите рядко се занимават с лишеи като мен, преторите — никога, освен ако не им потрябват гласовете ни.
Когато влязох, той разговаряше оживено с един млад мъж. Познах го почти веднага — беше синът му Церий. Преторът ме видя, но се престори, че не забелязва присъствието ми, и аз се отпуснах на един стол, където изчаках разговорът да приключи. Бях ужасно изморен и едничкото, за което жадувах, бе да се прибера и да се наспя. Проклети да са всички принцеси.
Най-сетне Цизерий се обърна към мен.
— Предполагам, че срещата е била задоволителна.
— Много задоволителна — потвърдих. — Принцесата не се съмнява, че аз съм най-бързата колесница, когато въпросът опре до важно разследване, и затова е решила да заложи главата си в ръцете на човек, който знае как да се оправя с нещата. Сече й пипето, казвам ви.
Цизерий ме фиксира с враждебен поглед. Той е известен с ораторските си умения, но когато разговаря с мен, изглежда тъй, сякаш пред него е клекнал плъх от канала. Едва ли щеше да се държи така, ако от мен му зависеше службицата, но за съжаление май не даваше пукната пара точно за моя глас.
Какво пък, щом щях да помагам на принцесата, от Цизерий зависеше пред мен да се отворят някои здраво залостени врати. Докато обсъждахме подробностите, бяхме прекъснати от появата на един капитан от дворцовата охрана.
— Претор Цизерий — рече той, — имам заповед за арестуването на сина ви Церий.
Преторът овладя гнева си и успя да попита за причината.
— Обвинен е за внос на дуа — отвърна капитанът и показа на Цизерий заповедта, след което сложи ръка на рамото на Церий. Цизерий стоеше като вцепенен, докато отвеждаха сина му. Жесток и добре преценен удар на неговия изконен враг Ритий. Току-що преторът Цизерий бе изгубил един член на семейството си и предстоящите избори.
Приближих се до него.
— Наемете ме — рекох — и ще измъкна сина ви.
Цизерий ме изгледа с безмерно презрение, след което гордо излезе от стаята.
— Само се опитвах да му помогна — оплаках се на слугата, който ме поведе навън.
Когато се прибрах във „Възмездяващата секира“, беше към два след полунощ. Бях достатъчно изтрезнял, за да прескачам телата на пияниците по паважа. Главата ме цепеше и чувствах непреодолима умора. Влязох в стаята и открих, че отново всичко е преобърнато наопаки.
Огледах бъркотията, обзет от свиреп гняв. Мебелите бяха натрошени на парчета и малкото ми лични вещи се въргаляха стъпкани на пода. Кой стоеше зад всичко това? Който и да беше, заклех се да го стисна за гушата и да го накарам да танцува върху останките.
Макри се събуди от проклятията ми и се показа на вратата с гола сабя. На всичко отгоре и тя беше гола.
— Не трябва ли да се обличаш, ако ще се биеш с непознати?
— Защо? Ще са мъртви още преди да забележат, че не нося нищо. Какво е станало?
— Пак са ми ровили из стаята — оплаках се, макар да нямаше нужда. Макри ми предложи да се преселя на нейната кушетка, но аз отказах.
— Въобще нямам намерение да спя. Чака ме работа. Имам нужда от познанията ти по оркски. Цизерий
