Цизерий вдигна вежди и ме погледна надменно, с което навярно искаше да каже, че все още има достатъчно влияние, за да се безпокои от подобни неща.
— С колко време разполагам?
— Обикновено определят едноседмичен период до предварителния разпит. Но тогава ще е твърде късно.
Отбелязах, че съм твърде зает с друго, не по-маловажно разследване. Цизерий заяви, че един публичен скандал ще се равнява на предаване на изборната победа в ръцете на Ритий. Което нямало да е добре за мен. Съгласих се. Може да не обичам политиката, но един вражески настроен заместник-консул би могъл да ми почерни животеца. Виж, ако помогнех на Цизерий да се изкачи на поста, той щеше да ми е длъжник. Почувствах лек прилив на ентусиазъм. Току-виж се открил отново пътят към двореца.
Вярно, два подобни случая щяха да са ми твърде много, ала от друга страна, не биваше да забравям дълга си към Братството. Не ме беше страх от Карлокс, но едва ли щях да мога да преборя всички.
— Добре, поемам случая.
Поисках стандартната сума плюс добавка за разходи и обещах да се захвана за работа още на сутринта. Преторът си тръгна, а Макри, която слушаше разговора от тъмната стаичка, дойде и заяви, че съм глупак.
— Сега вече на главата ти тежат три трудни разследвания. Накрая ще объркаш всичко.
— Трябват ми пари. Останаха два дни до разплащането с Юбакс. Не мога да отказвам на изгодни предложения. И не ми чети лекции за пристрастеността ми към хазарта, защото ми е писнало да го чувам.
Почистих боклуците от леглото и се проснах на мръсното одеяло.
Събуди ме Керк — изрита вратата. Имал важна информация за продан и спешно му трябвали пари за дуа. Бях в мрачно настроение заради недоспиването.
— Давай бързо — сопнах му се аз.
— Ухилен си като дракон с главобол — каза Керк и се засмя идиотски. — Разполагам с известна информация за принц Фрисен Акански.
Намръщих се. Беше ми дошло до гуша от членовете на кралската фамилия.
— И каква по-точно?
— Той внася дуа.
Едва не се задавих от смях. Това, че наследникът на трона е замесен в търговията с дуа, бе съвсем показателно за падението на този град.
— Каква работа ми върши това?
— Той е приятел на Церий.
Едва сега взех да схващам. Излишно бе да питам Керк откъде знае за Церий. Обикновено беше доста добре информиран за сделките с дуа в нашия град.
— Е, и?
— Церий му е дължал пари за последната пратка.
Сбърчих вежди. Нямаше да е никак лесно да измъкна Церий, ако в тази история бе забъркан човек от ранга на принца. Цизерий нямаше да се зарадва, като узнаеше истината.
Пуснах една дребна монета в шепата на Керк, но той я погледна презрително — очакваше нещо повече.
— Инак няма да ти кажа още кой е замесен.
Наложи се да се разделя с втора монета. Ръцете на нещастника трепереха. Беше на голям зор за дуа.
— Гликсий Драконоубиеца.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Той отговаря за цялата операция в мащабите на града. Работи с Приятелския кръг. Принцът осигурява финансирането. Те докараха „ангелския хор“. Страхотно нещо. Силно! И евтино.
Настоях да узная откъде е почерпил информацията си.
— Просто — отвърна той. — Церий ми каза. Понякога дърдори като изкуфял старец.
Той се разсмя, което заплашваше да натроши на парчета съсухреното му тяло. Попитах го кой доставя „ангелския хор“, но Керк отвърна, че не знае. Очевидно едва го свърташе на едно място. Протегна ръка, бутнах му още малко пари и той изфиряса.
Пак се изтегнах в леглото. Нямах никакво желание да обмислям на уморена глава чутото, но в стаята вече беше твърде горещо за да заспя. Станах и открехнах прозореца. Отвън най-ранобудните търговци вече викаха зад сергиите. Затворих отвратен прозореца. Няма начин да се спасиш от жегата в Дванайсет морета. Мразя това място.
Двамата ми елфически клиенти избраха тъкмо този момент, за да ме навестят. Когато отворих вратата, търговците отвън вече се караха на висок глас за това кой къде да разпъне сергията си.
— Не им обръщайте внимание — посъветвах новодошлите и ги поканих да влязат. Те огледаха с почуда бъркотията.
— Тъкмо оправям — успокоих ги и сритах останките от мебелите в ъгъла. За нещастие точно тогава през вратата нахлу младата Кейби, стиснала в прегръдки своя приятел Палакс. Нещастникът повърна на килима.
— Надрусал се е до козирката — каза тя. — Прекали с дозата. Помогнете му!
Отвън долитаха невъздържаните крясъци на търговците. В стаята беше горещо като във фурната на Минарикса. Непрестанно се спъвах в останки от натрошени мебели. Лицето на Палакс бе посиняло. Дотича Макри със сабя в ръка, за да провери каква е тази врява. Елфите бяха готови да избягат панически.
— Е, как ви харесва нашето малко спокойно градче? — попитах ги и им предложих бира.
19.
Ходът с бирата беше сполучлив. Калис ер Дел, по-младият от двамата, измъкна от пояса си някаква торбичка, притича до полегналия Палакс, пъхна едно изсушено листенце в устата му и му нареди:
— Гълтай.
Кейби донесе вода. Палакс изяде листото и малко след това лицето му възвърна цвета си. Той надигна глава, огледа се, после се отпусна в ръцете на приятелката си и се унесе в сън.
— Ще се оправи — увери я младият елф и го погали по челото.
Бях впечатлен.
— Ти лечител ли си?
Калис кимна и отново се обърна към Кейби, която бе коленичила до спящия си приятел.
— Не се тревожи — продължи елфът. — Ще му мине. Листата от лесада почистват ефективно организма от всякакви отрови и възстановяват изчерпаните жизнени ресурси. Но да се употребява дуа не е особено мъдро. Това лекарство носи злини.
— Зная — отвърна Кейби. — Ангелският хор е още по-лош. Нямах представа, че е преминал на него, докато не открих, че е пропилял всичките ни спестявания за последната седмица.
Кейби и Макри отнесоха Палакс. Благодарих на Калис за успешната намеса.
— Тази лесада бива ли я при махмурлук?
Елфът кимна и аз го изврънках за няколко листенца. Умни същества са тия елфи. Разговарят с дървета и лекуват махмурлук. Сметнах, че е време да ги запозная с хода на разследването, макар да нямаше особен прогрес. Обясних им моята теория за местонахождението на Червения елфически воал в търбуха на дракона и добавих, че за съжаление вече са го измъкнали.
Слушаха ме с интерес и изглежда, вярваха на всичко, което им казвах. Пък и защо не, след като ме бяха представили като човек честен и компетентен. Трябва да призная, че ми беше приятно да ме смятат за такъв. Накрая си тръгнаха доволни и уверени, че здравата съм се потрудил.
Влезе Макри и докладва, че Палакс вече е вън от опасност.
— Повече, отколкото заслужава — бе лаконичният ми коментар. — Трябвало е да помисли три пъти преди да почва да смърка тази нова дуа. Казват, че била много по-силна. Вземеш ли обичайната доза, свършваш с краката напред.