— Ами, добра среща, Хорм. Само че имам друга работа и сега трябва да…
Хорм промърмори някакво зловещо заклинание и стаята сякаш изригна. Бях заслепен от пронизваща светлина и отлетях към стената. Масичката се прекатури и ме удари в гърдите, а по лицето ми се посипаха ситни парченца натрошено стъкло. Чула грохота, Макри дотича и ме откри да лежа безпомощно на пода. Избута масичката встрани и ми помогна да се изправя.
— Какво стана?
Трябваше ми известно време, за да си поема дъх.
— Получих съобщение… — успях да отвърна. — От Хорм Мъртвешки.
Макри измъкна сабята и се огледа.
— Не е тука. В чинийката. Прати ми заклинание.
— И ти ли го можеш това?
— Не — отвърнах честно. — Не съм чак толкоз учен. Хорм е израснал на запад, където знаят много повече номера.
Изведнъж Макри се разсмя.
— Кое е смешното?
— Целият си оцапан.
— Макри, току-що преживях нападение от най-опасния магьосник на света. Не виждам нищо смешно в това.
Но думите ми само я разсмяха повече.
— Не биваше да залагаш щастливия си амулет. И защо Хорм се опитва да те убие?
Виж, това и аз не знаех. Май пак бях пропуснал нещо важно. Но ако Хорм бе този, дето ми изтърбушваше стаята, значи интересите ни се преплитаха някъде.
Дори Макри бе слушала истории за ужасяващата мощ на Хорм Мъртвешки.
— Не те ли чух веднъж да се кълнеш, че никога не би се изправил срещу него?
Повдигнах рамене и се престорих, че не ми пука. Тя ми изнесе кратка лекция за това докъде може да ме доведе подобна глупост.
— Вече дори не знаеш защо се опитват да те убият!
— Нали ти казах, че ми трябват пари.
— Не трябваше да задлъжняваш към Братството.
— Мислиш, че не го зная ли? Не можеш ли да свършиш някоя полезна работа вместо да ми изнасяш нравоучителни беседи?
Истината е, че мразя да си имам работа с могъщи магьосници. Май трябваше да си гледам бракоразводните случаи.
Когато видя стаята, Гурд изпадна в бяс. Нов рекорд — съсипана три пъти за три дни. Заяви ми, че ще си намери друг наемател, който да се грижи повече за мебелите, и за да го успокоя, се помъчих да насоча разговора към Танроуз и кипящата му страст към нея. Бедата беше, че нямах никакво време за губене.
Едва по-късно разказах на Макри за разговора с Церий и опита за покушение с арбалет.
— Използвах последните си запаси от кюрая, за да надникна в миналото, и всичко, което получих, бе гледка от Приказното езеро.
— И как изглежда?
— Като локва черно мастило.
— Не кюраята бе, идиот. Приказното езеро.
— О, аха. Много идилична картина, особено за измъчената ми душа. Навсякъде се носят феи и из горичките скитосват еднорози, нимфи и дриади свирят вълшебна музика, цъфтят красиви цветя и ромолят поточета. Макри, трябва да идеш там. Ще ти хареса.
— Може би. Ще ми дойде добре след живота в този вонящ град. Но Гурд каза, че там не допускали същества с оркска кръв.
Истина е. Приказното езеро се намира дълбоко в гората, много далеч от града, и е защитено с цял куп естествени вълшебства, едно от което е възбраната за проникване на орки.
— Но ти си орк само една четвърт. Освен това една четвърт си елф, а феите много обичат елфи. Може пък да те пуснат.
Макри заяви, че е получила достатъчно обиди от хората, за да търпи подобно отношение и от феи, нимфи и дриади.
Зачудих се къде ли са отишли бившата ми съпруга и нейният млад любовник, след като преди няколко години бяха избягали при Приказното езеро. Едва ли бяха останали дълго там. Всъщност нито едно човешко същество не може да прекара там нощта. Сънят те оборва дори да му се съпротивляваш, а сънищата могат направо да те подлудят. В буквалния смисъл. Всяка година по няколко романтични души се престрашават да опитат това и резултатът е все един и същ — намират ги да скитосват из гората с обезумели погледи или да просят по улиците на Тюрай. Приказното езеро е само за дневни посещения.
Макри ми разказа, че навсякъде из града имало групички, които слушали какви ли не оратори, и че дори видяла няколко въоръжени стълкновения.
— Избори — обясних аз. — Започва борбата за поста заместник-консул.
— Защо?
— Ама ти нищо ли не знаеш за града, в който живееш? — Нищо.
Спомних си, че Макри не бе живяла в града достатъчно дълго, за да е присъствала на предишните избори, та се наложи да й обясня, че заместник-консулът е вторият по власт след консула, който пък е втори след краля, и че изборите за този пост се провеждат на всеки две години.
— Традиционалистите, които поддържат краля, държат този пост открай време, но на последните избори спечелиха популарите с Ритий. Оттогава партията на Лодий набира сили, а кралската фамилия губи власт и почва под краката. Цизерий се опитва да възвърне миналата слава на традиционалистите.
— Но защо трябва да се бият?
— Ами това са си политически боричкания. Нито едни избори не се печелят без подкупи и заплахи. Обикновено за силовите мерки традиционалистите се опират на Братството, а популарите използват Приятелския кръг.
Макри попита дали ще й разрешат да гласува и аз поклатих глава. Жените нямат право на глас, но и да имаха, по мое мнение нито една от съперничещите фракции не си заслужаваше усилието.
— Дори популарите? Няма ли да ни дойде добре малко демокрация?
— Може би — признах. — Но няма да я получим от тях — не и докато ги води Лодий. Този човек е болезнено амбициозен, а в сделките е студен като оркско сърце. А това, което иска, е власт, повече власт за него и партията му. Кралят трябваше да нареди да го убият още преди години.
— И защо не го е направил?
— Изпусна момента, а сега го е страх. Зад гърба на Лодий стоят могъщи хора — богати търговци, разочаровани аристократи, амбициозни генерали и прочее. Казвам ти, Макри, не си заслужава да се забъркваш.
После играхме на ниарит. Аз спечелих, а Макри се вкисна.
— Какво е това? — попита тя, като вдигна късче хартия.
— От една кесия с грозде. Но гроздето го изядох.
— Тук пише нещо.
— Пише ли? — повторих и се наведох над безсмислените знаци.
— Ти не знаеш ли долнооркски?
— Не. Какво е това?
— Езикът на нисшата оркска каста. Диалект, който използват в пущинаците. Говорят го в гладиаторските тунели.
— И какво пише?
— „Стоката… или тайната пратка… на място с вълшебна трева.“ Това пък какво значи — място с вълшебна трева?
Въздъхнах. Вече знаех какво означава.
— Предполагам, че „място с вълшебна трева“ е долнооркското название на Приказното езеро. Май ще имаш честа да го зърнеш по-скоро, отколкото предполагаш.
