Ханама и Макри стояха до вратата, готови да посрещнат първите нападатели. Няколко дъски се строшиха едновременно, но когато безумците надникнаха вътре, се стъписаха пред нашите оголени саби. Въпреки това неколцина от тях — явно опитни и закалени в боя войници — се втурнаха да си премерят силите с нас. Беше истинска касапница, още повече при мисълта, че трябваше да избиваме свои. Отмъщението на Хорм Мъртвешки наистина бе страшно. Макри не биваше да го удря с онази метателна звезда.
Тъкмо бях повалил противника си, когато зад гърба ми долетя гласът на Лизутария:
— Каква е оркската дума за „мир“?
— За какво говориш, по дяволите? — викнах й през рамо.
— За да действа заклинанието, трябва да го преведа на оркски, но не ме бива много. Та каква е думата за „мир“?
— „Вазей“ — отвърна Макри, без да спира боя.
Продължихме да се сражаваме.
— А как е на оркски „хармонично съчетание“?
Това отне на Макри малко повече време, защото трябваше да се справи едновременно с двама мъжаги с бойни секири.
— „Тенасата задад“, струва ми се! — извика тя тъкмо когато поваляше втория.
Вече газехме върху трупове, но въпреки това щурмът не секваше. Напротив, усилията на тълпата сякаш нарастваха, а димът ставаше все по-плътен и непрогледен. Имах рана на лицето и друга на лявата ръка; забелязах също, че Ханама едва стъпва на единия си крак.
— Как е на оркски: „Всички хора са братя“?
— За Бога, Макри, иди и й помогни да преведе проклетото заклинание! Ние с Ханама ще ги задържим.
Макри напусна боя с видима неохота, но изглежда, осъзна, че съм прав. Пък и двамата с Ханама не бяхме за подценяване. Тя си беше професионалист, а навремето аз се славех като един от най-добрите улични бойци. Тъкмо се чудех на странните изблици на съдбата, която ме бе поставила да се бия рамо до рамо с член на Гилдията на убийците, когато мисълта ми бе прекъсната от появата на поредния ми противник. Беше най-едрият мъж, който бях виждал, а секирата, която носеше, бе колкото вратата. Гигантското му оръжие пореше въздуха със страховита сила, на която нямах какво да противопоставя. Той беше твърде силен, а аз прекалено уморен, за да го спра. Хвърлих се напред и забих сабята си в рамото му, но дори болката не беше в състояние да спре един безумец. Секирата му се стовари върху сабята ми и аз се озовах на колене. При втория удар изпуснах оръжието. Третият бе насочен към врата ми.
Острието спря на косъм от кожата и войникът се строполи с щръкнал от гърба нож. Беше на Ханама. Промърморих една благодарност и скочих, готов да отбия следващата атака. Зад гърба ми Макри, Лизутария и останалите магьосници си блъскаха главите над различни оркски и елфически фрази, опитвайки се да довършат заклинанието.
Раненият крак на Ханама внезапно поддаде и тя падна на коляно. Принцеса Ду Аканска застана пред нея и я защити от обкръжилите я безумци. Внезапно бях споходен от неистова ярост при мисълта, че ще изгубя живота си по толкова безполезен начин. Не си бях представял, че някога ще ми се наложи Да се бия с цяла тълпа изгубили разсъдъка си тюрайци. Креснах с всички сили:
— Лизутария, ако не завършиш проклетото си заклинание, ще дойда и ще ти откъсна главата!
— Чакай де — чух безгрижния й глас. — Малко остана.
Успях да издържа още минута. Тъкмо когато чух Лизутария да подхваща заклинанието, бях съборен от шестима нападатели, които ме налагаха едновременно с тояги. Изгубих съзнание.
28.
Когато се свестих, беше тъмно и тихо. Или бях мъртъв, или бунтът бе спрял. Чух отваряне на врата, мракът бе разцепен от лъч светлина и влезе Макри. Главата й бе омотана с кървав бинт, но инак изглеждаше напълно здрава.
— Какво стана?
— Противозаклинанието на Лизутария свърши работа. Още преди три часа гражданите си възвърнаха здравия разум. Ама иначе боя си го биваше, а?
— Щом казваш.
Забелязах, че не се чувствам твърде зле, като се имаше предвид през какво бях преминал.
— Магьосниците се погрижиха за вас. Първа естествено беше принцесата. Сега доскорошните бунтовници гасят пожари и си ближат раните. Изгорял е близо половината град, но според магьосниците положението е под контрол, а и градската стража започна да си изпълнява задълженията.
— Къде е Ханама?
— В съседната стая. Тя беше по-зле от теб, така че магьосниците й отделиха повече време.
— Трябваше да я оставят да умре.
Макри отвърна, че съм бил неблагодарник. Ако не била Ханама, обезумялата тълпа щяла да ни смаже.
— Може би. А може и да не си права. Мисля, че и без нея се справях добре. Е, време е да се захващам за работа.
— Така ли?
Кимнах.
— Писмото на принцесата вече е у мен, освен това успях да събера достатъчно информация за сделката с дуа, за да измъкна Церий от затвора. Не съм сигурен обаче за принцесата. Да се надяваме, че епископ Гзекий ще изпълни обещанието си и ще убеди властите, че тя не е замесена в убийството на дракона. А да не забравяме и изчезналия Воал… Мислих доста по въпроса… Я да отидем да си поприказваме с Ханама.
Макри отказа. Нямала търпение да се върне час по-скоро във „Възмездяващата секира“, за да провери как стояли нещата там. Сигурно се безпокоеше за париците, дето ги беше събрала от даренията за Женската асоциация.
— Ами ако са изгорили записките ми по философия?
След тези думи си тръгна и ме остави сам да се разправям с Ханама. Нямаше я в съседната стая, но я открих в избата — седеше на пода с бутилка вино в скута. Черните й дрехи бяха станали на парцали, но изглеждаше здрава и читава.
— Така, така — подхванах аз. — Две изненадващи открития в един и същи ден.
— Какво?
— Първо, че и на теб ти е нужно да пийнеш нещо за разпускане.
— Не ми трябва вино, за да си успокоявам нервите.
— Е, на мен пък ми трябва — отвърнах, пресегнах се, взех друга бутилка от рафта и я отворих с тирбушона, който си нося на ключодържателя. — Току-що се преборихме с цяла тълпа безумци. Истински подвиг, трябва да призная. Всеки заслужава бутилка вино след подобно деяние, пък бил той и наемен убиец, обучен да бъде безчувствен. Което ме води до второто изненадващо откритие за теб, Ханама. Ти не си безчувствена.
— И защо смяташ така?
— Защото ми спаси живота. Трогнат съм.
— А не би трябвало. Спасих те, защото ми беше нужен да ми пазиш гърба.
Може би казваше истината. Реших да не навлизам повече в темата.
— Знаеш ли, Ханама, напоследък пътищата ни се пресичат все по-често. Не мога да си обясня защо става така. Но за трета в йерархията на наемните убийци не си чак толкова лоша. Малко дръпната, може би, но това е естествено за жена, изкатерила по време на снежна буря крепостната стена на Менхасатския замък, за да види сметката на консула Павий. Вярно ли е, че си убила в един и същи ден магьосник, сенатор и оркски главатар?
— Гилдията на убийците не обсъжда делата си с обикновени хора.
— Наздраве — рекох и вдигнах бутилката.
