блъскал главата над въпроса кой може да е истинският убиец. Дошъл тук да ме наеме, за да се справя с тази задача. Честно казано, не кипях от желание да работя по случая. Беше ми горещо, нямах нужда от пари, а и момчето изглеждаше виновно като греха.
Гледаше ме умолително. Може сърцето ми да е позагрубяло от живота в Тюрай, но ми стана мъчно за него.
По външната врата отново се посипаха удари.
— Отворете! Градската стража!
Познах гласа — беше на Толий. Той е префект на Дванайсет морета и командва градската стража в нашия квартал. Не ме обича, в което няма нищо странно — стражите не обичат частните детективи. Стори ми се странно, че префектът се е заел лично с този случай. Обикновено се мисли за твърде важен, за да търчи по улиците и да лови дребни престъпници.
Опитах се да не обръщам внимание на тропота, но той не спираше.
— Отваряй, Траксас. Знам, че Гросекс е вътре.
— Тук няма никой освен мен.
— Нашият магьосник е на друго мнение.
Погледнах Гросекс. Щом стражите бяха сметнали, че случаят е толкова важен, че да поискат съдействието на служебен магьосник, май здравата беше загазил.
Все още се чудех как да постъпя, когато решението бе взето без мен. Вратата заскърца отчаяно. Префектът бе наредил на стражите да я разбият. Вратата беше доста паянтова, а и моето заключващо заклинание не беше кой знае какво. След миг жалката преграда бе преодоляна и в стаята затупуркаха с тежките си ботуши запотени стражи.
— Какво правите, дявол ви взел? — изревах възмутено. — Кой ви дава право да нахлувате така? Не можете да влизате тук, ако нямате заповед за претърсване!
Префектът Толий размаха заповедта пред лицето ми и ме подмина. Сигурен бях, че не е попълнена както трябва, но нямаше никакъв смисъл да споря.
— Едно съмнително движение и можете да го арестувате — нареди той на стражите, като ме посочи.
Обърнах се. Префектът беше застанал пред Гросекс. Уплашеният младеж се гърчеше под страшния му поглед.
— Здравата си загазил, момче — подхвана префектът и го сграбчи за прашното наметало. — Защо уби скулптора?
Гросекс направи безнадежден опит да защити своята невинност. Префектът Толий го прекъсна с надменен смях, след това го тикна в ръцете на двама яки стражи.
— Отведете го. Убийте го, ако се опита да бяга. А що се отнася до теб, Траксас… — Той ме изгледа кръвнишки. — Да не си посмял друг път да застанеш на пътя ми. Чуя ли, че си се захванал с тоя случай, ще ти скоча на шията като зла прокоба.
Тръгна към вратата, но на прага спря.
— Можеш да напишеш жалба за разбитата врата. Току-виж ти платим компенсация. — Изсмя се и излезе. Естествено жалбата щеше да стигне при него. Нищо чудно, че сияеше като елф на дърво.
Стражите помъкнаха нещастния Гросекс надолу по стълбите и го тикнаха в затворена карета. Все още чувах виковете му.
Вдигнах изкъртената врата и я нагласих, доколкото можах, на пантите. След това слязох долу при Макри.
— Започвам работа — казах й. — По един случай.
— Откога?
— Откакто префектът Толий ми строши вратата и нареди да отведат моя клиент в затвора. Нямаше да се захващам, ако не ме беше ядосал. Да знаеш, зарекъл съм се да преобърна земята наопаки, но да докажа на това префектче, че не съм човекът, с когото може да се държи по този начин. Тръгвам на работа. Ще се видим по-късно.
Препасах сабята и тръгнах с решителна крачка и мрачно изражение по улица „Квинтесенция“. Когато бях Главен следовател в двореца, хората се отнасяха към мен с нужното уважение. Вярно, че оттогава бях паднал доста ниско, но проклет да съм, ако позволя на някакъв самозабравил се тиранин като Толий да си изтрива обувките в мен.
Навън беше по-горещо, отколкото в оркски пъкъл, и въздухът бе пропит с вонята на гнила риба, която идеше откъм пристанището. Наложи се да си проправям път през купища строителни отпадъци край новоподхванатите строежи на местата на къщите, разрушени при последния бунт. В Тюрай бе забранено да се строят къщи, по-високи от четири етажа, но като гледах височината на скелетата, не се съмнявах, че предприемачите не мислят да се съобразяват с това ограничение. Колкото повече квартири, толкова по- голяма печалба за алчните наемодатели. Префектът Толий естествено си бе затворил очите пред това явно нарушаване на закона срещу солиден рушвет. Не е единственият — такива са повечето префекти. Както и преторите, впрочем. Корупцията има стари традиции в нашия град. Строителните предприемачи са в съюз с Братството, престъпната организация, която държи южната половина на града. Нищо чудно. В нашия ведър град не можеш да постигнеш нищо без благоволението на Братството.
В Тюрай има два участъка на градската стража. По-големият е под командването на префекта Толий, а по-малкият е разположен в близост до пристанищата и там се разпорежда капитан Рали. Познаваме се добре, но той е забранил категорично на хората си да ми предоставят каквато и да било информация. Имам свой човек и в главния участък — това е стражът Джевокс, който още ми е благодарен, задето му спасих задника преди няколко години, но него го използвам само в краен случай. Толий не се навърта често в участъка. Предпочита да виси из бордеите на Кушни, но нищо чудно този път да бе останал, за да разпитва нещастния Гросекс.
Въпросът намери решението си, когато на вратата неочаквано се появи Джевокс, опули се и ми даде знак да внимавам. Побързах да се скрия зад ъгъла. Когато надзърнах, видях Толий и двама стражи да вкарват окования Гросекс в зарешетена карета. Те потеглиха, а Джевокс препусна отзад, в ролята на конен ескорт. Очевидно засега нямаше да получа отговори на най-наболелите въпроси. Какво пък, имаше и други възможности.
Стигнах долния край на „Квинтесенция“ и свих по Тихата уличка, тесен покрит с мръсотия проход, свърталище на проститутки и наркомани. Проститутките ме игнорираха, а наркоманите запротягаха ръце да просят. Откакто преди няколко години новият евтин наркотик дуа заля града, все повече пристрастени към него нещастници скиторят из улиците, превръщайки Дванайсет морета в място, опасно за позакъснели разходки.
Малко по-навътре в Тихата уличка се намираше „Русалката“ — кръчма с доста лоша репутация, в която не би влязъл човек със здрав разум и натъпкана кесия. Аз самият наминавах честичко тука заради Керк — моя верен информатор. Керк продава дуа, но е пристрастен към наркотика, та се налага да си набавя средства и по друг начин.
Открих го проснат на огрения от слънцето паваж пред кръчмата. В краката му се търкаляше празна каничка от бира. Приближих се и го сритах. Той ме погледна с големите си очи — очи, които подсказваха, че някъде в миналото на неговите предци има и примес от елфска кръв, което не беше чак толкова необичайно. Елфите, които нерядко посещават нашите градове, нямат нищо против да се порадват на удоволствията, предлагани от уличниците. Южните острови на Елфия може да са раят на земята, но проститутките там са рядкост, а младите елфи все някъде трябва да си задоволяват нуждите, нали?
— Какво искаш бе? — профъфли Керк.
— Да знаеш нещо за Дрантакс?
Керк протегна с добре обигран жест ръка и аз пуснах в шепата му една дребна монета.
— Скулпторът… снощи са го мушнали.
— Да знаеш нещо повече?
— Казват, че му е видял сметката неговият чирак. Така казват де.
Ако се съдеше по изражението му, май знаеше нещо повече. Пуснах още една монета.
— Чиракът спял с жена му.
— Това слухове ли са, или доказан факт?
