естествената му храброст надви страха. Той се прекръсти и продума замислено:
— Прав си, сарацине, от произход като твоя човек може да се страхува, да го мрази, но не може да го презира. Не е чудно, че ти толкова упорито се придържаш към грешната вяра. На дяволския характер, който си наследил от предците си, е присъщо да уважава повече коварството, отколкото истината. Не ми е чудно, че настроението ти се повишава и се изразява в стихове и в песни, когато наближаваш обиталищата на злите духове. У теб това сигурно поражда такава радост, каквато изпитват останалите хора, когато се приближават към родния край на дедите си.
— Кълна се в брадата на баща си, ти си прав — каза сарацинът. Той не се засегна толкова, колкото се развесели от откровеността, с която християнинът изразяваше мислите си. — Макар че пророкът — да е благословено името му! — пося сред нас семената на по-добра вяра, отколкото е онази, която вашите деди научиха из мрачните пещери, ние, кюрдите, не следваме примера на останалите мюсюлмани и не порицаваме лекомислено възвишените и могъщи духове, дали начало на нашия род. Ние вярваме и се надяваме, че техният гений не е завинаги осъден, а все още се намира в изпитание и по-късно може да бъде или наказан, или възнаграден. Да съдят за това моллите и имамите. Достатъчно е да кажа, че у нас почитта към тези духове не е напълно премахната от учението на Корана.
Докато слушаше тези разсъждения в същата тази пустиня, където сатаната беше низвергнат, Кенет се питаше какво да стори, за да изрази най-пълно отвращението си: дали да се раздели със сарацина, или — което вероятно повече отговаряше на рицарските му обети — да го извика веднага на дуел и да хвърли трупа му за плячка на дивите зверове. Изведнъж обаче вниманието му бе привлечено от неочаквано явление.
Слънцето вече беше слязло ниско, но все пак рицарят забеляза, че не са сами в гората, през която минаваха. Някаква извънредно висока и кльощава човешка фигура ги следеше. Тя скачаше през храсти и камънаци толкова чевръсто, че неволно напомняше за древните фавни и силвани2, чиито изображения Кенет бе видял по развалините на храмовете в Рим. Тази прилика се усилваше още повече от обрасналата в космалаци физиономия на странния човек. Простодушният шотландец не се усъмни нито за миг, че изобразените в старите храмове богове на древните езичници са всъщност дяволи и сега мигновено стигна до извода, че кощунствените песни на сарацина са привлекли някакъв адски дух.
— Какво е това! — измърмори безстрашният сър Кенет. — Долу сатаната и неговите слуги!
И все пак сметна за прибързано да влезе в открито противоборство с двамина врагове, както би постъпил, ако си имаше работа само с един. Той стисна боздугана и непредпазливият сарацин сигурно щеше да плати с живота си за персийската поезия, без никога да узнае заради какво е бил нападнат. Може би съдбата спаси шотландския рицар от престъпление, което би опетнило с неизличим позор родовия му герб. Привидението, което не убягваше дори за минута от погледа му, отначало сякаш се мъчеше да се крие зад канарите и шубраците, но по едно време, тъкмо когато сарацинът прекъсна една от своите песни, фигурата, оказала се мъж в дрехи от съшити кози кожи, изскочи на пътя и хвана коня на сарацина за юздата. Внезапно изникналият враг толкова силно дръпна юздата, че конят не издържа на болката, изправи се на задните си крака и една не се стовари по гръб, като щеше да смаже господаря си. Емирът обаче избягна тази опасност. Той бързо се наведе напред и се притисна към шията на бързия кон.
Нападателят веднага промени тактиката. Пусна юздата, стисна конника за гърлото и като го метна на земята, скочи върху него. Въпреки младостта и пъргавината на емира нападателят успя да го притисне под себе си и хвана здраво ръцете му. Сърдито, но същевременно едва възпирайки смеха си, емирът възкликна:
— Хамако, диване такова, пусни ме! Не ти прилича да се държиш така! Пусни ме, или ще извадя камата.
— Камата ли! Куче неверно! — извика фигурата с кожената дреха. — Ха да те видим!
И в същият миг камата на сарацина бе измъкната от ръката му и отхвърча надалеч.
— Помощ, назаретянино! — извика Ширкоф, вече сериозно обезпокоен. — Помогни ми, че Хамако ще ме убие!
— Как да не те убия! — кресна жителят на пустинята. — Напълно си заслужил да умреш заради своите кощунствени песни, които хвалят не само лъжливия пророк, възвестител на нечистата сила, но и самата първопричина на злото!
До този момент християнският рицар гледаше борбата, без нищо да разбира. Беше слисан. Началото и края на тази борба противоречаха на всичките му представи. Най-сетне си даде сметка, че честта го задължава да защити поваления си спътник, и той се обърна към облечения в кози кожи победител със следните думи:
— Който и да си ти и каквото и да ни носиш — добро или зло — знай, че съм се заклел да бъда верен другар на този сарацин, когото си притиснал под себе си. Затова те моля да го пуснеш, в противен случай ще се наложи да се бия с теб.
— Няма що, достойна битка — отвърна Хамако. — Кръстоносец, който влиза в бой с човек от своята вяра заради едно некръстено куче! Нима си пристигнал в пустинята, за да се сражаваш на страната на полумесеца против кръста? Бива си го този Божи воин, който спокойно слуша песни, възпяващи сатаната!
Докато произнасяше тези думи, Хамако стана и като освободи сарацина, му върна камата.
— Видя ли сега на каква опасност те изложи гордостта ти — продължи човекът с козите кожи, като се обърна към Ширкоф. — Видя лис колко лесни средства може да се надвие твоето военно изкуство и прехвалената ти пъргавина, когато небето пожелае това. Пази се, Илдъръм! Знай, че ако звездата, която те покровителства, не ти беше отсъдила нещо по-хубаво и угодно на небето в бъдеще, нямаше да се отделя от теб, преди да ти извия врата заради досегашните ти богохулства.
— Хамако! — продължи сарацинът, който явно никак не се ядоса от тези груби думи и нападението, което току-що бе понесъл, — Моля те, добри Хамако, не злоупотребявай много с предоставените ти свободи. Като почтен мюсюлманин уважавам тези, които небето е лишило от разум, за да надари с пророчески дух, но все пак не ми харесва, когато нечии ръце хващат коня ми или мен самия. Можеш да приказваш всичко, каквото пожелаеш, няма да ти се разсърдя, но бъди благоразумен и разбери, че ако отново помислиш да употребиш насилие спрямо мен, рошавата ти глава ще отхвърчи от раменете. А що се отнася до теб, приятелю Кенет — добави той, като се метна на коня, — трябва да отбележа, че у другаря, с когото яздя през пустинята, повече ценя приятелските постъпки, отколкото приятелските думи. Доста добри думи ми каза досега, но щеше да сториш по-добре, ако беше побързал да ми помогнеш в борбата с този Хамако, който в безумието си за малко да ме лиши от живота.
— Кълна се в Христовата вяра — произнесе рицарят, — аз наистина не постъпих, както трябва. Твърде много се забавих да ти окажа помощ, но странният вид на нападателя, изненадата ме накараха да мисля, че те е връхлетял демон. Толкова бях слисан, че едва след две или три минути можех да грабна оръжието.
— Прекалено си благоразумен и хладнокръвен като приятел — отбеляза сарацинът. — Ако Хамако се беше Оказал по-смахнат, другарят ти сега щеше да лежи убит пред твоя поглед. А ти не си помръдна пръста. Подобно нещо щеше да те опозори за цял живот.
— Честна дума, сарацине — заоправдава се християнинът, — взех тази странна фигура за самия дявол. А тъй като дяволът ти е роднина, си помислих, че както се търкаляте по пясъка, решавате някакви семейни въпроси.
— Подигравката не е отговор, братко Кенет — възрази сарацинът. — Дори моят нападател да беше владетел на мрака, и тогава бе длъжен да влезеш с него в бой за спасяването на своя другар. Знай също, че ако у Хамако да има нещо нечестиво или дяволско, това не се отнася към моето родословие, а към твоето, тъй като този Хамако е същият пустинник, при когото си се запътил.
— Този ли е? — възкликна сър Кенет, като заоглежда застаналата пред него съвсем суха, но едра фигура. — Този! Шегуваш се, сарацине! Как може този да бъде уважаемият Теодорих!
— Питай го, ако не ми вярваш — предложи Ширкоф.
Преди да довърши, пустинникът се обади:
— Да, аз съм Теодорих от Енгади — каза той. — Аз съм пътникът в пустинята, приятелят на кръста, жезълът, който поразява неверниците, еретиците и поклонниците на дявола. Избягвайте ги, избягвайте ги! Долу дявола и неговите привърженици!
