С тези думи той измъкна от козите си кожи нещо като сопа, обкована с желязо, и я завъртя необичайно чевръсто над главата си.
— Видя ли го твоя светец — промълви сарацинът, като забеляза безкрайната почуда, с която сър Кенет гледаше втрещен дивите жестове на Теодорих и слушаше щурите му неясни брътвежи. Сарацинът високо се засмя.
Теодорих размахва известно време сопата си, без ни най-малко да се безпокои, че може да халоса по главата някого от събеседниците си, а сетне, като вероятно искаше да покаже силата и мощта на оръжието си, разтроши на парчета камъка до себе си.
— Но той е съвсем луд — промърмори сър Кенет.
— И въпреки това е светец — възрази мюсюлманинът, който явно споделяше разпространеното на Изток поверие, че лудите са под Божия закрила. — Знай, християнино, че когато едното око е избодено, другото вижда по-силно; по същия начин, колкото разумът ни е по-увреден и не може да вниква в човешките работи, толкова по-остро и по-съвършено разбира небесните работи.
Неочаквано отшелникът се юрна напред и завърши тичането си с три скока, които биха били достойни за ученик в атлетическа академия, но толкова малко подхождаха на смирения пустинник, че рицарят съвсем се смути и не знаеше какво да мисли.
Сарацинът явно по-добре разбираше пустинника.
— Очевидно той очаква да го последваме в килията му — рече емирът. — Впрочем това е единственото място тук, където можем да пренощуваме. Ти си леопард, както сочи твоят герб, аз съм лъв, както показва името ми, а той явно се смята за козел, ако се съди по дрехите и скоковете му. Не бива да го губим от очи, понеже той тича бързо като камила дромадер.
И наистина не беше лесна задача да настигнат Теодорих. Макар че уважаемият им водач от време на време спираше и им махаше с ръка, сякаш ги подканваше да не изостават, никак не беше лесно да го настигнат. Най-сетне дивият му бяг спря и Кенет с облекчение видя, че светият човек се е спрял пред някаква пещера. В ръка държеше голяма факла от топнат в катран клон, която хвърляше ярка светлина и издаваше силна катранена миризма.
Без да обръща внимание на лютивия дим, рицарят слезе от коня и влезе в пещерата, която на пръв поглед никак не обещаваше да се окаже комфортна. Килията беше разделена на две части. В близката до входа част имаше каменен олтар и разпятие, изплетено от тръстика — това помещение служеше за параклис на пустинника. В единия ъгъл на тази пещера християнският рицар завърза своя кон и го разседла, макар и с известни колебания, тъй като твърде дълбоко уважаваше намиращите се тук предмети на религиозния култ, но той следваше примера на сарацина, който му обясни, че такъв бил обичаят. През това време отшелникът слагаше в ред вътрешната част на пещерата, където щеше да настани своите гости и където след малко влязоха. В края на първата пещера отворът се стесняваше и беше закрит от груба дървена врата, зад нея беше спалнята на пустинника, която се оказа по-удобно помещение. Подът беше изравнен и посипан с бял пясък и всеки ден бе пръскан с вода от потока, който се спускаше от скалата в единия край на помещението. На пода до стената имаше нещо като дюшеци от въжета. По стените бяха накачени китки различни сухи билки. Отшелникът запали две восъчни факли и килията доби уютен и приятен вид.
Дори сарацинът, който наблюдаваше домакина, изпитваше нещо като благоговейна почит към него. Той рече тихо на Кенет:
— Сега настроението на Хамако се подобри, но няма да ни заговори, преди да хапнем. Такъв е неговият обет.
Теодорих безмълвно направи знак на шотландеца да седне на един от столовете, а Ширкоф се настани на възглавница от рогозка според обичая на своя народ. Сетне пустинникът вдигна ръце, сякаш благославяше скромната им трапеза и всички в дълбоко мълчание пристъпиха към вечерята. Християнинът също мълчеше и мислеше за странното си положение, и за контраста между дивите, бесни жестове, гръмки викове и свирепото нападение на Теодорих при първата среща, и важната тържественост, с която сега им оказваше гостоприемство.
След като вечерята свърши, отшелникът, който не хапна нито троха, събра остатъците от храната и постави пред сарацина кана с шербет, а пред шотландеца — манерка с вино.
Християнският рицар бе потънал в размисъл. Не се решаваше да съобщи на пустинника важните вести, които му бяха възложили да му предаде вождовете на кръстоносците.
Това бе основната цел на пътуването на Кенет. Всичко обаче, което бе видял тази вечер, му пречеше да изпълни възложената му задача. Емирът му бе казал няколко думи за отшелника. Според него отшелникът бил някога храбър и доблестен боец, мъдър в съветите и късметлия в битките. Това напълно се потвърждаваше от огромната сила и от пъргавината, които емирът често бе наблюдавал у него. В Йерусалим Теодорих се появил не като пустинник, а като човек, дал обет да прекара дните до края на живота си на светата земя. Скоро след пристигането си завинаги се заселил в тази унила местност, където сега го бяха намерили. Латинците го уважаваха заради строгия му начин на живот, а турците и арабите — заради спохождащите го пристъпи на безумие, които те приписваха на Божията сила. Тъкмо заради това го бяха нарекли Хамако, което на турски означава „вдъхновен безумец“. Дори самият Ширкоф не знаеше как да се отнася към своя домакин. Понякога той се държеше като мъдрец и цели часове разговаряше за добродетелта и за мъдростта, без никак да проявява обърканост на мислите, понякога биваше див и поривист, но никога не беше проявил такава бясна злоба като днес. Отчасти страхът от обкованата му с желязо сопа, отчасти свещеното му безумие караше околните чергарски племена да се отнасят с уважение към неговото жилище и към параклиса му. Думите му се разпространяваха толкова нашироко, че Саладин беше наредил всички мюсюлмани да го щадят и да го покровителстват. Самият Саладин и други знатни мюсюлмани неведнъж бяха посещавали килията му — къде от любопитство, или защото очакваха от учения християнин Хамако да им разкрие тайните на тяхното бъдеще.
— Той има много висок рашид, тоест обсерватория — завърши разказа си сарацинът. — Оттам наблюдава небесните тела и особено планетите, чиито движение и влияния според християните и мюсюлманите ръководят човешките постъпки и дават възможност да се предсказва бъдещето.
Съобщението на емир Ширкоф почти нищо не обясни на Кенет; както и досега той не разбираше дали безумието на пустинника се дължи на прекалено строгите му религиозни обети, или беше просто маска, която Теодорих надяваше, за да остава безнаказан. Но явно неверниците проявяваха спрямо него необичайно голяма търпимост, която, общо взето, не е много присъща за привържениците на Мохамед, сред които живееше този противник на тяхната вяра. Освен това на Кенет му се стори, че сарацинът и отшелникът са свързани с по-интимно познанство, отколкото можеше да се очаква от думите на емира. Той също така забеляза, че отшелникът нарече емира с име, различно от това, което той носеше. Всички тези наблюдения пораждаха у него, ако не подозрителност, най-малкото предпазливост. Кенет реши внимателно да наблюдава своя домакин и да не бърза да изпълни възложеното му поръчение.
— Бъде предпазлив, сарацине — рече той. — Струва ми се, че нашият домакин бърка дори имената, да не говорим за другото. Теб те казват Ширкоф, а той току-що те назова със съвсем друго име.
— Когато живеех в шатрата на моя баща — отвърна кюрдът, аз се наричах Илдъръм. Така ме наричат и досега. На бойното поле и сред воините съм известен с името Планински лъв, защото моят ятаган ми извоюва това име. Но по-тихо, Хамако идва! Той иска да ни настани за почивка. Познавам обичаите му. Никой не бива да го вижда, когато той произнася нощните си молитви.
Пустинникът влезе, спря пред тях и скръстил ръце на гърдите, произнесе тържествено:
— Да бъде благословено името на Тогова, който е наредил на спокойната нощ да идва на смяна на трудовия ден, а на мирния сън — да освежава умореното тяло и да ободрява отпадналия дух!
Двамата воини отговориха „Амин!“, станаха от трапезата и се приготвиха да легнат в постелите, които им посочи домакинът. Отшелникът след това се поклони и отново излезе от помещението.
Четвърта глава
Колко време беше изминало, откак Кенет бе потънал в дълбок сън, той не знаеше. Изведнъж се пробуди, усетил, че нещо притиска гърдите му. Отначало му се стори, че спи и сънува борба със силен противник, който го притиска с тялото си, после се събуди напълно. Вече искаше да попита кой го обезпокои, но видя
