които храня, да наследя онази върховна власт, която сега е в ръцете на фанатичния глупак Лукъс де Боманоар — но власт, която бих използвал по съвсем друг начин. Такава съдба ме чака, ако не се явя на арената против тебе. Проклет да е онзи от Гудалрик, който и изкопа този трап! Дваж проклет да е Алберт де Малвоазен, който ме възпря да хвърля обратно ръкавицата в лицето на суеверния остарял глупак, който изслуша едно толкова абсурдно обвинение, и то срещу едно толкова благородно и красиво създание като тебе.
— А каква полза има сега от високопарни думи и ласкателство? — попита. Ребека. — Ти си направил вече избора между необходимостта да пролееш кръвта на една невинна жена и да опропастиш собственото си положение и земните си надежди. Какъв смисъл има да разискваме? Ти вече избра.
— Не, Ребека — заговори рицарят с по-мек тон, като се приближи към нея, — изборът ми не е направен. Нещо повече, знай, ти ще решиш въпроса. Ако се явя на арената, трябва да поддържам името си на боец. И ако сторя това, с или без защитник, ти ще загинеш на кладата, защото няма рицар, който да ме е надвил в бой при равни условия или с известни предимства освен Ричард Лъвското сърце и неговия любимец Айвънхоу. Айвънхоу, както ти е известно, не може да носи оръжие, а Ричард е в чужд затвор. Ако се явя, ти ще умреш, дори ако твоят чар накара някой буен младеж да се хвърли в боя за теб.
— Какъв смисъл има да повтаряш това толкова често — забеляза Ребека.
— Има смисъл — отвърна тамплиерът, — защото трябва да се научиш да гледаш положението си от всички страни.
— Добре тогава, обърни гоблена и дай да видя другата страна — каза еврейката.
— Ако се явя на арената — продължи Боа Жилбер, — тебе те чака бавна и жестока смърт със страдания, каквито, казват, изпитвали грешниците в ада. Ако не се явя, ще бъда рицар, загубил положението и честта си. Ще бъда обвинен в магьосничество и в общуване с неверници. Ще бъде поругано старото славно име, което съм прославил още повече. Ще загубя слава, ще загубя чест, ще загубя изгледите за такова величие, каквото едва ли са достигали императори. Ще жертвам голямата си амбиция, ще срутя плановете си, които съм градил високи като планините, извисявали се някога, според езичниците, в рая. И се пак, Ребека — добави той, като се хвърли в краката й, — ще жертвам тази слава, ще се откажа от величието, от властта, и то сега, когато е почти в ръцете ми, ако ти кажеш: „Боа Жилбер, приемам те за свой любим.“
— Остави глупостите, рицарю — отвърна Ребека, — и бързо намери регента, кралицата майка и принц Джон. От уважение към английската корона те не могат да допуснат дела, каквито върши Великият ви магистър. По такъв начин ще ми осигуриш защита, без да правиш никакви жертви, нито пък ще има основание да искаш от мен отплата.
— Аз нямам работа с тях — продължи той, като държеше шлейфа на дрехата й, — само към теб се обръщам. Какво друго можеш да избереш? Помисли, дори да бях самият дявол, смъртта е по-страшна и от дявола, а сега смъртта е мой съперник.
— Въобще не съпоставям тези злини — каза Ребека, която се боеше да не предизвика необуздания рицар, но бе не по-малко решена не само да не приема неговата любов, но дори да не се преструва, че я приема. — Бъди мъж, бъди християнин! Ако вярата ти действително проповядва милост, за каквато могат да претендират по-скоро езиците, отколкото делата ви, спаси ме от тази ужасна смърт, без да търсиш отплата, която би превърнала великодушието ти в най-долна разменна търговия.
— Не, девойко — извика гордият тамплиер, като скочи на крака. — Няма да допусна да ме изиграеш по този начин: ако се отказвам от настоящата си слава и от амбициите си за бъдещето, правя го само заради тебе и ще избягаме заедно. Слушай, Ребека — поде той, като смекчи отново тона си, — Англия, Европа — та това не е целият свят. Има земи, където ще можем да живеем, достатъчно обширни дори за моите амбиции. Ще отидем в Палестина, където се намира моят приятел Конрад Маркиз Монсерат — човек като мен, без глупави скрупули, които сковават свободния ни разум. По-скоро бихме се съюзили със Саладин, отколкото да търпим пренебрежението на фанатици, които презираме. Ще си проправя нови пътища към слава — продължи той, като закрачи бързо из стаята, — Европа ще чуе тежката стъпка на тогова, когото е пропъдила измежду чадата си! Милионите хора, който нейните кръстоносци погубват, не могат толкова да направят в защита на Палестина. Хилядите, десетките хиляди сарацински мечове не са в състояние толкова дълбоко да проникнат в страната, за която се борят народите, както моята мощ и моята политика и тази на братята, които напук на онзи стар фанатик ще ме последват и за добро, и за зло. Ти ще бъдеш царица, Ребека: на планината Кармел Ще издигнем трона, спечелен за тебе от моята храброст, и ще заменя дългожелания жезъл със скиптър!
— Блянове — каза Ребека, — безсмислени видения. Дори и да се осъществят, не биха ме трогнали. Аз никога няма да целя с тебе властта, която евентуално би спечелил. Нито пък, гледам така леко на вяра и родина, че да уважавам човек, — готов да се откаже от отечеството си и да пренебрегне задълженията си към ордена, в който е бил приет под клетва, за да задоволи необузданата си страст към дъщерята на чужд народ. Не поставяй цена за моето спасение, рицарю, недей продава едно благородно дело, защищавай подтиснатите от милосърдие, а не за лични облаги. Иди при английския трон. Ричард ще чуе моя зов за спасение от тези жестоки мъже.
— Никога, Ребека! — каза тамплиерът свирепо. — Ако се откажа от ордена си, ще се откажа само заради тебе. Ще продължавам да храня амбициите си, ако отблъснеш любовта ми. Няма да допусна да ме изиграят от вси страни. Да преклоня шлема си пред Ричард! Да искам услуги от това гордо сърце! Ребека, никога не ще поставя ордена на Храма в краката му, като поискам от него услуга. Може да изоставя ордена си; но никога не ще го унижа, нито ще му изменя!
— Господ да ми е на помощ сега — извика Ребека, — защото виждам, че едва ли мога да се надявам на хорска помощ!
— Така е — отвърна тамплиерът — Ти си горда, но и аз не ти отстъпвам по гордост. Ако изляза на арената с вдигнато копие, не мисли, че от човечност няма да хвърля всичките си сили в боя. Тогава мисли за собствената си съдба — смърт, най-ужасната смърт, от която загиват най-големите престъпници — смърт чрез изгаряне, сред огнените езици на кладата, а после превръщане пак в онези елементи199, които така мистично се смесват в телата ни, без да остане следа от това красиво тяло, по която да съдим, че то е живяло и се е движило. Ребека, не е свойствено за жената да издържи до ри на мисълта за подобна участ — ти ще приемеш моята любов.
— Боа Жилбер — отвърна девойката, — ти не познаваш женското сърце или само си общувал с такива, на които са чужди най-благородните чувства. Казвам ти, горди тамплиере, в най-ожесточените си битки не си проявявал повече от прословутата си храброст, отколкото е проявявала жената, когато любовта или дългът й налагат да страда. Самата аз съм жена, отгледана с нежни грижи, по природа страхлива и неиздръжлива на болки; и въпреки това, когато започне този смъртоносен двубой, ти, за да се биеш, а аз, за да страдам, дълбоко съм уверена, че моята смелост ще превиши твоята. Сбогом. Повече думи няма да хабя с тебе; другояче трябва дъщерята на Якова да прекара малкото време, което й остава на земята. Тя трябва да потърси Утешителя, който може да скрива лика си от своя народ, но винаги чува зова на всеки, който се обръща към него искрено, с гласа на истината.
— Нима така ще се разделим? — попита тамплиерът след кратко мълчание. — По-добре никога да не бяхме се срещали или ти да се беше родила християнка от благороден произход! Бога ми, не! Като те гледам и си помисля каква ще бъде следващата ни среща, дори съжалявам, че не съм човек от унижения ти народ; ръката ми да борави със слитъци и жълтици вместо с копие и щит; с глава, приведена пред всеки дребен благородник; погледът ми да плаши само разтреперания фалирал длъжник — бих си пожелал това, Ребека, за да живея близо до тебе и да избягна страшния дял, който налага да имам в твоята смърт.
— Ти описа евреина такъв, какъвто е станал вследствие на гоненията на хора като тебе. Разгневеният бог го е прокудил от страната му, но неговото трудолюбие разкри единствения непреграден от потисника път, водещ към влияние и власт. Прочети старата история на богоизбрания народ и ми кажи дали хората, посредством които Йехова извърши такива чудеса сред народите, тогава са били народ от скъперници и лихвари! И знай, горди рицарю, че някои от нашите хора носят големи имена, в сравнение с които имената на прехвалената ти северняшка аристокрация са като кратуната пред кедъра — имена, които могат да се проследят до онези велики времена, когато господ разтърси трона си сред херувимите; имена, чието величие произлиза не от някакъв земен принц, а от страшния Глас, който заповяда на отците им да застанат най-близо до трона божи. Такива бяха принцовете от династията на Яков.
